Протокол № 431 от 22.07.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 431 гр. Варна, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Д. Томова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Д. Д. Томова Търговско дело № 20243100900100 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:08 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК

Ищецът ЕТ „СТ-С. Г.“, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат А. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва постъпила молба от ответното дружество чрез адв. К. с вх. № 20713/16.07.2025г. за даване ход на делото в отсъствие на представител на страната. Заявено е, че се поддържат становищата по иска, искането, което е направено, нямат възражения по проекта за доклад. Изразено е становище по доказателствата и кратко становище по същество, с искане за присъждане на разноски.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна АДВ. А.: Поддържаме исковата претенция. Нямам други уточнения.

Нямам възражения по проекта за доклад.

1

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните по проекта за доклад, съобщен с Определение рег.№ 1001 от 08.07.2025г., прави следния ДОКЛАД на делото:

1. Предметът на правния спор, определен съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, се свежда до това погасени ли са по давност вземанията по изпълнителен лист от 04.04.2012г., издаден по ч.гр.д. №4383/2012г. на Варненски районен съд, 17 състав, в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК 000694749, въз основа на който понастоящем се води изпълнителен процес по изп. дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В. Г., рег. № 725 в КЧСИ.

2. Твърди се от ищеца че по ЧГД № 4383/2012 г. на Районен съд – Варна по реда на чл.417 и чл.418 ГПК в полза на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.04.2012 г. като длъжникът ЕТ „СТ – С. Г.“, ЕИК 103164931, със седалище град Варна, е осъден да заплати следните суми: 36373.64 евро, представляваща главница за периода до 29.03.2012 г.; 230.31 евро – такса управление за периода от 03.11.2008 г. до 29.03.2012 г.; 92.84 лева – такса управление за периода до 29.03.2012 г.; 5267.08 евро – договорна лихва за периода от 21.12.2010 г. до 29.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в размери съответно 1639.71 лева – държавна такса и 1523,83 лева – адвокатско възнаграждение.

3. Въз основа на издадения изпълнителния лист кредиторът е подал молба до съдебен изпълнител като е било образувано изпълнително дело № 688/2012 г. по описа на ЧСИ Д. П. –Я., рег. № 711 в КЧСИ. Последното изпълнително действие по това дело е било извършено на 02.04.2016 г., като на 20.05.2020 г. изпълнителното дело е било прекратено.

4. Впоследствие вземанията били прехвърлени на „С. Г. ГРУП“ ЕАД с договор за цесия, като въз основа на молба от последния на 05.07.2022 г. било образувано изпълнително дело № 596/05.07.2022 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег.

№ 719 в КЧСИ.

5. С молба вх. № 13700/12.08.2022 г. взискателят „С.Г. ГРУП“ ЕАД поискал налагане на възбрана и насрочване на опис върху конкретно посочен недвижим имот, като с последваща молба вх. № 17177/11.10.2022 г. поискал делото да бъде изпратено на ЧСИ В. Г., рег. №725, с район на действие Окръжен съд - Велико Търново, за продължаване на изпълнителните действия.

6. Със съобщение изх.№ 36424/30.08.2023 г. длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на изпълнително дело № 20227190400596 по описа на ЧСИ С.

Я. и образуваното изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.

Г., съответно за размер на дълга към този момент, посочен в общ размер на 109 777.11 лв., включващ Главници 44 497.23 лв., Неолихв. вземания 48 101.53 лв., Лихви към главници 10 696.92 лв., Такси 6 481.43 лева.

7. Позовавайки се и на даденото в т.10 от TP № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разяснение, ищецът твърди, че 5-годишната погасителна давност за вземането на взискателя е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист - 04.04.2012 г., и е изтекла на 04.04.2017 година, като същата не е прекъсвана от взискателя.

2

8. Впоследствие, при поправяне на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК, ищецът обвързва началото на срока за погасителната давност с датата на извършване на последното изпълнително действие по изп.д. № 688/2012 г. по описа на ЧСИ Д. П. –Я., рег. № 711 в КЧСИ, като счита, че от 02.04.2016 г. същата не е била прекъсвана и е изтекла до 02.04.2021 година.

9. Според ищеца, изпълнително дело № 20227190400596 по описа на ЧСИ С. Я., преобразувано в изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В. Г., са образувани за събиране на вземане, което е погасено по давност.

10. При тези основни твърдения ищецът ЕТ „СТ – С. Г.“ счита, че вземането на взискателя „С.Г. ГРУП“ ЕАД, с последващ цесионер „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по изпълнителния лист е било погасено по давност в пълен размер, поради което не дължи сумите, предмет на изпълнително производство по воденото изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В. Г., рег. №725 в КЧСИ.

11. Първоначално конституираният ответник „С. Г. ГРУП“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, в който са изложени съображения за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, които се поддържат от конституирания впоследствие в хипотезата на чл.222 от ГПК като ответник по иска цесионер „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.

12. Като не оспорва основните твърдения на ищеца: - за издадения по ч.гр.д. №4383/2012г. по описа на ВPC изпълнителен лист от 04.04.2012 г.; образуването въз основа на него на изпълнително дело 20127110400688 по описа на ЧСИ Д. П. Я. peг. № 719, страни по което са били „Юробанк България“ АД - взискател и длъжник ЕТ „СТ - С. Г.“ ЕИК 103164931; прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист от „Юробанк България“ АД на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 30.06.2021г.; - че към момента на депозиране на исковата молба е образувано изп.д. № 20227250401585 по описа на ЧСИ В. Г. с peг. № 725, с предходен номер 20227190400596 по описа на ЧСИ С. Я., peг. №719, ответникът счита, че тези твърдения са непълни и не изясняват цялостната фактическа обстановка.

13. Твърди се в тази връзка, че за периода от издаването на изпълнителния лист - 04.04.2012г., до 04.04.2017г. (дата, посочена от ищеца в исковата молба), а и впоследствие са извършени редица действия, годни да прекъснат давностния срок.

14. Сочи се, че в хода на изпълнително дело 20127110400688 на 12.06.2012г. е била наложена възбрана, а впоследствие е извършена и публична продан на недвижим имот на длъжника, обезпечаващ дълга, протекла от 10.02.2014г - 10.03.2014г. Издаденото постановление за възлагане на имота е вписано в Служба по вписвания гр. Варна с дв.вх.рег. № 11077/31.05.2014г.

15. Впоследствие, през 2015г. в полза на взискателя били изплатени 324,39 лева от постъпили средства на длъжника, удостоверено на гърба на изпълнителния лист, като е без значение дали се касае за постъпления в резултат на наложен запор или на доброволно плащане от длъжника.

16. Съгласно уведомление с изх. № 26176/20.08.2024г по изпълнително 3 дело 20127110400688 по описа на ЧСИ Д. Я. на 08.06.2017г. е постъпила молба с посочване на способ от взискателя, в резултат на която на 16.10.2017г. са наложени запори на банкови сметки.

17. На 05.06.2020г., т. по-малко от три години след последното изпълнително действие по изпълнително дело № 20127110400688, е образувано изпълнително дело № 20208920400349 по описа на ЧСИ Х. Г., рег № 892, като с молба от същата дата (05.06.2020г.) е поискано налагането на обезпечителни мерки - запори и възбрани.

18. Запорни съобщения са изпратени и получени от третите лица - банки на 25.06.2020г., 21.10.2020г., 26.10.2020г, 23.10.2020г.,наложени са възбрани върху имоти на длъжника на 25.06.2020 и 10.07.2020 година.

19. Според ответника, с всички тези действия системно е прекъсвадавностния срок, като между последното изпълнително действие от 16.10.2017г. и налагането на последващите обезпечителни мерки не са изтекли дори три години, поради което в рамките на твърдените от ищеца периоди – от 04.04.2012 до 04.04.2017 год., или от 02.04.2016 до 02.04.2021 г. не са изтекли пет години, в които взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия и да не са прилагани способи от съдебния изпълнител, съответно не е настъпила погасителна давност за вземанията на кредитора.

20. Позовава се и на спирането на течението на сроковете по чл. 110 и сл. от ЗЗД, постановено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г), за периода от 13.03.2020г. до 16.04.2020г. вкл.

21. Оспорва се като необосновано и твърдението на ищеца, че наложени мерки по дела, които са прекратени, нямат правно значение за прекъсването на срока по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като се твърди, че вдигането на наложените запори и/или възбрани има действие занапред, считано от момента на прекратяване на производството, а ефектът на прекъсването на давностните срокове се запазва дори след прекратяването на производството по смисъла на чл. 433 от ГПК. Позовава се в тази връзка на разрешенията в ТР 2/2023 на ВКС, ОСГТК.

22. Сочи се, че след 02.04.2021г. до момента на подаване на исковата молба давностният срок е бил многократно прекъсван с поискани от взискателя по изп. д. № 20208920400349 множество изпълнителни способи, заплатени такси към съдебния изпълнител, искане по образуваното впоследствие изп. д. №20227190400596 за налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти на длъжника, искане по изп.д. № 20227250401585 за налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти на длъжника, находящи се в град Елена, всяко едно от които е годно основание за прекъсване на давностните срокове, позовавайки се в тази връзка и на разрешенията, дадени в т.3 от ТР № 2/2023г. на ВКС, ОСГТК.

23. В подадената в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба, в която, като поддържа първоначалните си твърдения, ищецът оспорва твърдението, че през 2015 е било предприето изпълнително действие, прекъсващо дейността като счита за недоказано от ответника в резултат на какви действия са постъпилите според него средства.

4

24. Счита, че 5-годишната давност за вземането на взискателя срещу ищеца е започнала да тече от налагане на възбраната по изп.д. №688/2018г. – 04.06.2012г., и е изтекла на 04.06.2017г. като същата не е прекъсвана от взискателя.

25. Заявява, че поддържа възражението си за изтекла давност.

26. В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на твърденията на ищеца, като се поддържа твърдението в отговора на исковата молба, че в периода 04.06.2012 - 04.06.2017 год. взискателят е бил активен, по негова инициатива са извършвани редица изпълнителни действия, като всяко плащане в рамките на изпълнителния процес се счита за извършено по повод на него и в резултат на изпълнителното производство.

27. В представеното от конституирания в хипотезата на чл.222 от ГПК ответник „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД писмено становище, изложените в отговорите на исковата молба (първоначален и допълнителен) се поддържат.

28. Сочи се, че уведомлението по чл. 99 ЗЗД във връзка със сключения между „С.Г. ГРУП“ ЕАД и „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за цесия е било връчено на ищеца - длъжник с връчването на отговора на исковата молба.

29. Изложени са възражения и оспорвания, идентични с тези в първоначалните отговори на исковата молба като се поддържа искането за отхвърляне на иска.