Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8304/2024
Вид
Решение № 464
Подписан
10.02.2025
В сила
04.07.2025
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110108304 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящия състав е второ по ред, тъй като с решение № 719/26.06.2024г. по в.гр.д. № 841/2024г. състав на ВОС е обезсилил частично решение № 88/08.01.2024г. по гр.д. № 11283/2022г. по описа на ВРС и е върнал делото в частта на заявения иск с правно осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД за ново разглеждане.

Образувано е по предявен от Н. П. А., ЕГН **********, с адрес ************* срещу "Конструмакс" ООД ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

************* иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 601,97лева, представляваща обезщетение за забава начислено за периода 02.04.2020г. до 18.08.2022г. върху главница от 2493,81лева /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 08.01.2025г./, представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от 24.11.2017 г. до 02.04.2020г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди се, че e сключен предварителен договор от 05.04.2016г. между страните, по силата който ответникът, в качеството си на строител следвало да построи жилищна сграда в срок от 36месеца, считано от влизане в сила на разрешението за строеж. Разрешението за строеж било влязло в законна сила на 24.11.2016г. Сградата била построена и е получено разрешение за ползване №СТ-05574/31.07.2020г. Съгласно предварителния договор /чл.15, ал.2/ ищецът е бил длъжен да предаде владението на имота, в срок до седем дни, считано от датата на издаване на разрешението за строеж – 23.10.2017г. Ищецът е освободил имота на 24.11.2017г. По силата на чл.12 от анекс от 24.02.2017г. строителят се е задължил да заплаща обезщетение от 120лв. след събаряне на сградата до акт, обр.15 за подпис. Същият бил подписан на 02.04.2020г. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимото по анекса. Изпаднал е в забава и дължи и обезщетение за това за периода 02.04.2020г. до датата 1 на подаване на исковата молба – 18.08.2022г. По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати процесните суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва претенцията относно дължимост на обезщетението за забава. Не се оспорва сключения договор за строителство, анекс и уговорката за 120лева на месец, но се твърди, че последната е дължима от датата на събаряне на сградата - през м.5.2018г. С оглед на изложеното периода, за който строителят се задължил да заплаща на собственика месечен наем от 120.00лв. бил за периода 05.2018г. до 09.01.2020г.

В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

86 ЗЗД вр. чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД. За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, наличие на главен дълг, настъпил падеж на задължението и размер на лихвата за забава.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 и чл.155 ГПК, че са постановени решение № 88/08.01.2024г. по гр.д. № 11283/2022г. по описа на ВРС, изменено с решение № 719/26.06.2024г. по в.гр.д. № 841/2024г. състав на ВОС, като съгл. същите ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумите, както следва:

2108лв., представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016год. за периода от 01.03.2018 г. до 17.08.2019г., както и 385,81лв., представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г.към Предварителен договор от 05.04.2016г. за периода от 17.11.2017г. до 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022г. до окончателното й изплащане.

Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че със СПН е установено наличието на главен дълг на ответника в полза на ищеца, в общ размер на сумата от 2493,81лева.

При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато моментът на изпълнението не е определен, длъжникът изпада в забава - от датата на поканата. Ако не е отправена покана, лихвата върху паричните вземания, се дължи от деня, в който искът е предявен, като в случая исковата претенция е заведена пред ВРС на 18.08.2022г.

Видно от клаузата на чл. 12 от процесния Анекс, сключен на 24.02.2017г. между страните е уговорено заплащане на обезщетение в размер на 120лв. месечно, без посочен падеж на задължението. По делото няма доказателства в насока ищецът да е канил ответника да изпълни паричното си задължение. Нещо повече, дори в уточняващата си молба до съда с вх. № 65765/27.09.2022г. , ищецът е посочил за карен период на претенцията по чл. 86 ЗЗД именно датата 02.04.2020г., която е начална дата на търсеното обезщетение за забава, за което делото е върнато за ново разглеждане и е предмет на настоящия иск.

Ето защо искът е изцяло неоснователен при липса на проведено доказване по отношение на изпадане на ответника в забава за възведения период от 02.04.2020г. до 18.08.2022г. и като такъв следва да бъде отхвърлен.

2

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК разноски се дължат в полза на ответника. Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендират 400лева, за платено адв. възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 07.01.2025г, които следва да се присъдят в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. А., ЕГН **********, с адрес ************* срещу "Конструмакс" ООД ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

************* иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 601,97лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 02.04.2020г. до 18.08.2022г. върху главница от 2493,81лева, представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от 24.11.2017 г. до 02.04.2020г., на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Н. П. А., ЕГН **********, с адрес ************* да заплати на "Конструмакс" ООД ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

************* сумата от 400лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3