Решение № 2856 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2856 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110148532 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, с която срещу ответниците Г. И. А. (с предишна фамилия Р.), Д. И. Д., В. И. А., Е. А.

А., са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва:

Г. И. А. (с предишна фамилия Р.) – сумата от 24,63 лева (12,59 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 8,38 лева (4,28 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г.;

Д. И. Д. – сумата от 24,63 лева (12,59 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 8,38 лева (4,28 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г.;

1

В. И. А. – сумата от 24,63 лева (12,59 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 8,38 лева (4,28 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г.;

Е. А. А. – сумата от 24,63 лева (12,59 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 8,38 лева (4,28 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са съсобственици на процесния имот през процесния период при равни квоти – по 1/4 ид. ч., като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват исковете като неоснователни поради изтекла погасителна давност за предявените вземания. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД, ЕИК ***, не взема становище.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените в исковата молба квоти.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

2

От съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба № 127 от 14.12.2020 г., нотариален акт за дарение № 128 от 14.12.2020 г., искова молба с вх. № 2201920 от 08.10.2020 г. на СРС, искова молба с вх. № 22004826 от 08.03.2021 г. на СРС, решение № 20011561 от 08.02.2022 г., постановено по гр. дело № 13391/2021 г. по описа на СРС, 154 състав, постановление за налагане на възбрана от 09.03.2019 г., се установява, че процесният имот е придобит през 1979 г. от И.Г.А., като след смъртта му през 2016 г., е наследен от наследниците си по закон – ответниците по делото, при равни квоти от по 1/4 ид.ч., както и че след процесния период – от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., част от ответниците са се разпоредили с дела си от процесния имот. С оглед на изложеното, съдът приема, че през процесния период – от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., ответниците се легитимират като съсобственици на процесния имот при равни квоти от по 1/4 ид.ч.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

Не е спорно между страните, че ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в процесния имот за процесния период, чиято стойност възлиза на претендираната сума.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че за процесния период и 3 имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като стойността на доставената топлинна енергия възлиза на претендираните суми.

Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, които са основателни.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.

111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба в съда – 15.08.2024 г., по арг. от чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ на ищеца от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 15.08.2024 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за целия процесен период от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., са погасени по давност. Задължението за последния месец от посочения период (най-новото) – за м. 11.2020 г., е станало изискуемо на 15.01.2021 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.01.2024 г. т.е. преди подаване на исковата молба в съда на 15.08.2024 г., поради което и вземанията за целия процесен период – от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., са погасени по давност към датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г.

С оглед на гореизложеното, исковете за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главни дългове за цена на доставена топлинна енергия, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

4

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците. Такива са претендирани и сторени единствено от ответниците В. И. А. и Е. А. А.. От представените по делото договори за правни услуги, които имат характер на разписка, се установява, че всяка от ответниците – В. И. А. и Е. А. А., е уговорила и заплатила адвокатско възнаграждение в размер 300 лв., равняващ се на 153,39 евро, които суми следва да бъдат присъдени на посочените ответници.

По своевременно направеното с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.

Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.

Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.