Решение № 396 от 09.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110117246 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. Й. В., ЕГН: **********, с адрес:

*********************************, срещу А. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:

**************************, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: осъдителен иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК за присъждане равностойността на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Меган 2.0 Спорт“, идентификационен номер /рама/ VF1CM0M***, с номер на двигател: без номер, вид гориво: бензин, цвят: син металик, с рег. № ******* в размер на 3 500 лв. или пазарната му стойност към момента на завеждане на иска, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024г. до окончателното плащане на сумата, съединен при условията на обективно кумулативно съединяване на искове с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 790 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото да ползва лек автомобил, марка „Рено“, модел „Меган 2.0 Спорт“, идентификационен номер /рама/ VF1CM0M***, с номер на двигател: без номер, вид гориво: бензин, цвят: син металик, с рег. № *******, за периода от 17.08.2022г. до 25.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024г. до окончателното плащане на сумата, и с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и тревожност, вследствие невъзстановяването и извършването на нарушения на ЗДвП с лек автомобил „Рено“, модел „Меган 2.0 Спорт“, с рег. № *******, за периода от 17.08.2022г. до 26.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024г. до окончателното плащане на 1 сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил, марка „Рено Меган“ с рег. № *******. С ответника била във фактическо съжителство до месец юли 2023г. Сочи, че през м. март 2015г. предоставила право на А. Т. да стопанисва и управлява процесното МПС в страната и чужбина, като за целта на 24.03.2015г. било съставено нотариално заверено пълномощно с рег. № 475/24.03.2015г. на нотариус И.П., рег. № *** НК.

Излага, че с въпросния автомобил били извършени множество нарушения на ЗДвП, за които били наложени съответните глоби, поради което на 17.08.2022г. оттеглила процесното пълномощно, което действие било удостоверено пред нотариус и доведено до знанието на ответника. Поддържа, че от м.07.2023г. до настоящия момент малкият талон, 2 бр. карти за електронно отключване и запалване на автомобила, както и процесният автомобил са в държане на ответната страна. Твърди, че на 08.08.2023г. и 02.02.2024г. депозирала жалби до началника на 06-то РУ на СДВР срещу А. Т., като бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство от СРП. Навежда твърдения, че ответникът отказвал както да заплати наложените глоби, така и да предаде фактическата власт върху лекия автомобил, поради което ищцата погасила една част от глобите. Навежда доводи, че с невръщането на МПС-то ответникът я лишава от правната възможност да ползва автомобила си, както и че неоснователно се обогатява за нейна сметка, тъй като си спестява разходи за наем. Ищцата описва, че вследствие на извършените административни нарушения от ответника с нейния автомобил и кумулирането на глоби в нейна тежест, е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и тревожност. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът С. Й. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокати С. и С., които поддържат исковата молба и молят за уважаване на исковете.

Ответникът А. Т. Т., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат П., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото от приетото по делото Свидетелство за регистрация част I с № 006840952, се установява, че ищцата е собственик на процесното ППС - лек автомобил, марка „Рено“, модел „Меган 2.0 Спорт“, идентификационен номер /рама/ VF1CM0M***, с номер на двигател: без номер, вид гориво: бензин, цвят: син металик, с рег. № *******, като това обстоятелство не се оспорва и от ответната страна. От показанията на свидетелите Б. и П. се 2 установява, че ищцата е закупила автомобила през 2014г., като и до ден днешен той е във владение на ответника. С ответника ищцата била във фактическо съжителство до юли 2023г., когато отношенията между страните трайно се влошили. Също така от показанията на свидетеля Б. се установяват и твърденията на ищцата, че през 2015г., по време на фактическото им съжителство е упълномощила ответника да управлява собственото и ППС с пълномощно с рег. № 475/24.03.2015г. по общия регистър на Нотариус И.П., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, което оттеглила, и което действие било удостоверено и нотариално, видно от приетото по делото оттегляне на пълномощно с рег. № 909/17.08.2022г. на Нотариус И.П., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС.

Причината за оттегляне на пълномощното била продиктувана не само от общото влошаване на отношенията между страните, но и от множеството нарушения, които ответникът реализирал по реда на ЗДвП и за което му били наложени глоби, като в тази връзка показанията и на двамата свидетели, разпитани на страната на ищцата кореспондират с приетото по делото уведомление от КАТ за извършени нарушения с автомобила, както и доказателства за наложени и изплатени глоби. Отделно и в тази връзка ищцата сезирала органите на СДВР през м.08.2023г. и на 02.02.2024г. с молба за съдействие да и се върне автомобила, заедно с малкия талон и двата броя карти за електронно отключване и запалване на автомобила и за връчване на задълженията за заплащане на глоби на ответника.

По случая било образувано и производство по обединените две преписки – пр.пр. № 42767/2023г. по описа на СРП, по което производството бил постановен отказ от образуване, видно от приетото по делото Постановление от 16.11.2023г. Свидетелите безпротиворечиво възпроизвеждат в показанията си за влошените отношения между страните, и за това как ищцата била възпрепятствана да заплати данък МПС, тъй като преди това следвало да заплати глобите, наложени поради извършените с автомобила от ответника нарушения по реда на ЗДвП.

По делото е изслушаната САТЕ, която дава крайно заключение, че действителната стойност на процесния автомобил е в размер на 8 749,00 лева, а наемът за периода от 17.08.2022г. до 25.03.2023г. възлиза на стойност от 6 742,56 лева.

По установеното, по първия предявен иск, съдът намира, че предмет на делото е присъждане на паричната равностойност на вещта, която би могла да бъде предмет на ревандикационен иск, който иск се явява своеобразен сурогат на ревандикационния иск и уважаването му е предпоставено от установяване правото на собственост върху процесната вещ и задължението на ответника за връщането й. При иска по чл. 521, ал.2 от ГПК обаче, ищецът следва да докаже също, че ответника му дължи предаване на движими вещи, както и че предаването им е невъзможно, защото вещите вече не са у ответника, като следва да установи и стоиността на вещите. Без значение за този иск е причината, поради която вещите не се намират у ответника - унищожаване, изразходване, разпореждане, неположена грижа при опазването й и др. Възможността да се търси равностоиността е обусловена от положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за ревандикация.

3

По делото безспорно се установи, че ищцата е собственик на процесното ППС, което е предоставила за управление на ответника, и който въпреки оттегляне на пълномощията не е върнал процесния автомобил на ищцата. От друга страна обаче от показанията на свидетелите не се установява безспорно, че връщането на автомобила дори и при постановен осъдителен диспозитив от съда в тази връзка е невъзможно, тъй като от свидетелските показания не се установява автомобила да не е в държане на ответника, да е технически непригоден, да е унищожен или с него да е извършено разпореждане. Доводите, че ответника е с неясно местожителство, не са основание за уважаване на иска, тъй като тези обстоятелства при уважен иск например по чл. 108 от ЗС биха се установили, тоест местонахождението на автомобила би се установило, както и ответника би бил издирен. От друга страна твърденията на ищцата, че автомобила е в лошо техническо състояние и опасенията, че не е в движение и не е в състояния да мине технически преглед не се установиха от показанията на свидетелите, нещо повече свидетелят Б. възпроизвежда в показанията си, че не знае къде се съхранява автомобила, но не отрича, че е във владение на ответника, а свидетелката П. посочва, че много пъти е засичала ответника как управлява автомобила, как качва общото им с ищцата дете в автомобила, последно през пролетта на 2025г. По изложеното дори и иска да е доказан по размер, тъй като се установи равностойността на вещта, която се съотнася с действителната й стойност, която вещото лице е посочило в размер на 8749,00 лева, то иска не се установи по основание, тоест, че са налице индикациите за присъждане на паричния сурогат на вещта, вместо реалното й предаване. Така първата предявена претенция съдът намира, че следва да бъде отхвърлена.

По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД ищецът следваше да установи в производството че е придобил правото на собственост върху процесния лек автомобил на твърдяното от него правно основание, че последния се ползва от ответника, липса на правно основание за ползване на вещта, настъпило в резултат на ползването обедняване на ищцата и обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването, размера на обезщетението. Тези обстоятелства се установиха в производството. Установи се че ищцата е собственик на автомобила и че същият е във владение и се ползва от ответника, безспорно е налице обедняване за ищцата равно на средствата, които би получила от отдаването на ППС за временно възмездно ползване. Налице е и връзка между обогатяването и обедняването на страните, тъй като ползването на процесния автомобил от ответника, за времето след оттегляне на пълномощното – след 17.08.2022г. е лишило В. от възможността да извлича ползите от вещта, за което е имала право като собственик.

Размерът на обогатяването, респективно обедняването, съобразно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза е в размер на 6742,56 лева, за периода от 17.08.2022г. до 25.03.2024г. Следователно тази претенция следва да бъде уважена до размера на сумата от 6742,56 лева, с равностойност в евро от 3447,42 евро, а за сумата от 2047,44 лева, разликата над уважената сума от 6742,56 лева до размера на пълно предявената сума от 8790,00 лева, следва да бъде отхвърлен.

Иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване от ищцата на следните предпоставки:

4 настъпване на описаните в исковата молба противоправни действия от ответника, претендираните неимуществени вреди и техния характер, размера се определя от съда и настъпване на вредите в причинна връзка с действията на ответника. Този иск съдът намира също за основателен. Безспорно се установи в производството, че ответникът след дата 17.08.2022г. е продължил да ползва противоправно/без основание процесния автомобил.