Присъда № 40 от 11.12.2025, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда №40/11.12.2025 г. по НОХД № 408/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, V състав

С внесен от прокурор при ВРП обвинителен акт на подсъдимия С. Р. А. с ЕГН********** е предявено обвинение за осъществено престъпление по чл.129, ал.2 от НК, за това, че на 02.07.2022г. в с.Ц., обл.В. причинил на Е. А.

С. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата тилна кост, левите слепоочни кости, счупване на лявата сфеноидална кост, въздух в черепната кухина, обусловили проникващо нараняване в черепната кухина и счупване на лявата зигоматична кост в областта на дъгата, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Производство по настоящото дело е образувано след връщане на НОХД №64/2024 г. по описа на ПРС о т Окръжен съд -В., с Решение №265 от 28.10.2024г . по ВНОХД № 1215/2024 г., с което е отменена изцяло постановената по делото Присъда №17/20.06.2024г. на РС-Провадия.

По съществото на делото, прокурорът счита, че анА.зът на събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно и в съвкупност се явяват в подкрепа на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, респ.на обвинителна теза спрямо подсъдимия, поради което моли съда да го признае за виновен по възведеното му обвинение. По отношение на наказанието, намира, че следва да е „Лишаване от свобода“ в размер от две години, което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.

1 от НК с изпитателен срок от четири години.

Адв.Г. – повереник на частния обвинител Е. С., изтъква, че с оглед доказателствена обезпеченост на обвинението, по отношение всички елементи от обективният и субективният състав на Д.ието за което подсъдимият е предаден на съд, то и следва да бъде признат за виновен за извършеното престъпление. Обосновава липсата в случая на института на неизбежната отбрана, доколкото и не е нА.це непосредствено нападение от страна на пострадА.я, респ.каквато и да създадена от него опасност, като при условията на евентуалност излага съображения за превишаване на нейните предели. Моли да се уважи предявения граждански иск като доказан по основание и размер.

Защитата на подс.А. – адв.П. И. от ВАК счита, че в настоящото производство така повдигнатото обвинение не е било доказано от обективна и субективна страна, като не се е доказало по безспорен и несъмнен начин действително дА. на Е. С. изобщо му е нанесена телесна повреда, нанесена ли е тя от подсъдимия С. А., както и по какъв начин. В подкрепа на изложено сочи събраните по делото гласни доказателства – изключително противоречиви, а така и тези на самия пострадал. В случай на преценка от страна на съдебния състав за осъдителна присъда счита, че следва да се приложи института на неизбежната отбрана, доколкото и подсъдимият при условията на насочено към него нападение и то с оръжие - нож, се е опитал да се защити. При признаването за виновен на подсъдимия намира, че следва да му се наложи наказание в законоустановения минимум, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок също в минимален размер , на осн. чл. 66 от НК, като в този случай се уважи и предявения граждански иск до размера на 3 000 лв.

1

Подсъдимият С. А. не дава обяснения в хода на настоящото съдебно производство, като същият в личната си защита заявява, че св.С. сам се е дразнил, като не е и спрял да работи, а в последната си дума пледира за полеко наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.С. А. и св.Е. С. живеели в съседни къщи в с.Ц., като били роднини.

На 01.07.2022г. вечерта, св.С. отишъл в дома на св.М. М., където бил и св.Р. С., а малко по- късно към тях се присъединил и подс.С. А.. Там бил и сина му, св.А. А.. Събирането било по повод заколено от домакина прасе, като всичките му гости употребявА. и алкохол. Подсъдимият и св.С. били с влошени отношения, като в един момент между тях възникнал конфликт, при който двамата си разменили остри реплики. От дома на св.М., подс.А. си тръгнал след полунощ - на 02.07.2022г., малко след това -св.С., заедно със св.Р.

С.. Подсъдимият, който живеел в близост не се бил прибрал, а се заговорил на улицата със св.А. , като виждайки се двамата - св.С. и подсъдимия отново възобновили пререканията си, след която свидетелят бързо влязъл в къщата си и после излязъл като се насочил към подсъдимия. Последният виждайки идващия към него С., взел от земята дървена пръчка и с нея го ударил по лявата част на главата. След удара св.С. паднал на земята, при което ударил и главата си в ляво. Веднага след това св.С., св.А. А. и св.М. М. отишли при него, като видели че на земята до паднА.я в безсъзнание С. има нож, който преди това при приближаването му към подсъдимия поради тъмнината не били видели у свидетеля. Св.А. А. помогнал на св.С. да стане и събудил сина с и - св.А. А., като му казал да се обади на тел.112. На място пристигнала линейка, която откарала св.С. в МБАЛ „Св.Анна-В.“ АД в гр.В..

Във връзка с получения сигнал, на мястото в гр.Ц. пристигнА. полицейски екипи от РУ-Провадия и извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети веществени доказателства, сред които и 1бр.нож и 1 бр.черна шапка и образувано на осн.чл.212, ал.2 от НПК досъдебно производство2096/2022 г.по описа на РУ-Провадия.

В хода на същито била назначена съдебно-медицинска експертиза и допълнителната СМЕ посочваща вида, механизма на получените от пострадА.я телесни увреди.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото: показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281 от НПК дадени по досъдебното производство, кредитирани от съда – изцяло, съотв.в посочените им части, заключенията по изготвената в хода на съдебното следствие повторна СМЕ , частично от приобщени по реда на чл.279 НПК обясненията на подсъдимия, справка за съдимост, медицинска документация и останА.те приложени по делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.

Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анА.з показанията на разпитаните по делото свидетели, при преценка на които отделно и в съвкупност не констатира съществени противоречия при установяване както на описаните фактически обстоятелства, възприети от същите по време, преди и след случилото се на процесната дата и място между подсъдимия и св.С., а така и по отношение конкретиката свързана с неговия 2 предмет.

Видно от събраните по делото гласни доказателства – тези на св.Р. С., св.М. Михалов, св.А. А./баща/ и св.А. А./син/, св.Я. М., св.Г. А. и приобщение обясненията на подсъдимия в съотв.част, същите са еднопосочни и непротиворечиви по отношение на възприетите различни, но имащи връзка факти – влошените отношения между същите, респ.подсъдимия и св.С., гостуването на подсъдимия, пострадА.я и св.С. в дома на св.М. където консумирА. алкохол и възникнал конфликт между тях, последващото тръгване – на подсъдимия и след това на св.С., заедно със св.С., влизането на последния в дома му и насочването му след това срещу подсъдимия, както и последвА.я удар от подсъдимия по пострадА.я с дървена пръчка и неговото падане на земята. В тази си част показанията на свидетеля са последователни и достоверни, кореспондиращи помежду си, а и с останА.те ценени от съда гласни и писмени доказателства

Спорните в случая по делото факти от значение за същото са свързани с конкретика относно нА.чието, респ липсата на определи съпътстващи приближаването на св.С. действия непосредствено преди същия да бъде ударен от подсъдимия, а така и такива със самото поведение на последния.

Видно от дадените показания на св.С., същият твърди, че когато св.С. е излязъл от дома си и се запътил бягайки към подсъдимия, с който се заговорил било тъмно, като същият не е посягал да удари подсъдимия, но чул гласа на св.Я. Маринов, който извикал, че има нож в ръката.Именно и тогава подс.С. му нанесъл един удар със сопа в лявата му страна предизвикало и падането му с лице напред, на лявата му страна и едва тогава и видял, че в едната си ръка има нож. Известно време св.С. бил в безсъзнание, след което двамата със св.М. му помогнА. като го завели в дома му до идването на линейката. Твърди и че свидетел на станалото бил братовчедът на подсъдимия - св.А..

За настоящия състав, показанията на св.С., относими към предмета на доказване, преценени наред с останА.те доказателствени източници, не съдържат вътрешни противоречия, същите са последователни и като източник на преки доказателствени факти, представляват надеждна доказателствена основа. Изяснените, чрез проведения му разпит обстоятелства са недвусмисмислени и последователни, като по делото липсват индиции разколебаващи достоверността на същите, поради което съдът ги кредитира изцяло с изключение единствено на посоченото възприемане на гласа на св.А./син/.

Посоченото от този свидетел касателно действията на подсъдимия и пострадА.я преди последвалото съприкосновение се потвърждават и от св.А.

А., който също възприел насочването към подсъдимия от пострадА.я, след излизането от дома му. Относно обстоятелството дА. същият е държал нож в ръката си, в началото на разпита си, св.А. проявава колебливост, несигурност и неяснота, твърдейки, че не знаел, че има нож, но после го видял на земята до пострадА.я, като в последствие заявява, че е видял ножа в ръката му, а на конкретни в тази връзка въпроси не отговаря.Твърди и че не е видял защо е паднал същия. Прочетените на същия показанията от ДП дадени пред съдия, които същият заявава че поддържа, съдът също намира за двусмислени по отношение на заявените от свидетеля факти, и видно от които в същите е заявил, че е видял подсъдимия със сопа, като на улицата било тъмно. Твърди и че двамата били пияни, като неговят син – св.А. дошъл в последствие, което се 3 потвърждава и видно от разпита на същия. Констатираната непоследователност и двусмисленост в показанията му води до извод че същите не следва да бъдат кредитирани в частта в която същият сочи че е видял ножа в ръката на св.С., а тези с които заявява, че не е възприел ножа, доколкато и от една страна при анА.з на същите се налага извод, че другото му твърдение е в резултат на предположение, както и сам в един момент заявава, доколкото е видял предмета на земята, а от друга страна доколкото и посоченото не кореспондира с останА.те ценени от съда гласни и писмени доказателства. Извън тях показанията на този свидетел изцяло следва да се ценят като убедителни, последователни и съответни и на останА.те приети от съда.

Показанията на тези свидетели се подкрепят от дадените такива на св.М., който не е бил пряк свидетел-очевидец на случилото се между подсъдимия и пострадА.я след напускането им на дома му и същите изясняват обстоятелствата по отношение на предшестващите ги и последващи събития и като съответни на останА.те събрани доказателства, съдът ги кредитира в цялост.

По делото е разпитан и синът на подсъдимия – св.А. А., който за кратко бил в дома на св.М., при което споделя за поведението на св.С. и възникнА.я там конфликт с баща му.

Св.Я. М. дава показания, видно от които същите са без информационна стойност по отношение на относими към предмета на делото обстоятелства, доколкото и изясняват че свидетеля след като се е прибрал в стаята си към към 20,00 ч. въпросната вечер не е излизал и не е чул и видял нищо, каквито са тези и на св.Г. А., излязъл на улицата след идването на полицаите и разпознал намиращия се на земята нож, като такъв именно на св.С.. по делото е проведен разпит и на визираната в свидетелските показания на св.С. – св.Д. А., опровергаваща заявеното от същия по отношение записи на случилото се от камери на дома й.

Следва да се посочи, че роднинството на разпитаните свидетели с подсъдимия, респ.пострадА.я, беше преценено от съда в контекста и на влошените отношения на пострадА.я, като при преценка на същите както самостоятелно, така и с останА.те събрани по делото, съдът не установи основание да ги счете сами по себе си, предпоставящи заинтересованост, като въ зоснова и именно на извършеният им анА.з направи своите изводи относно достоверността на същите. Същото е относимо и за дадените показанията на св.А. – син на подсъдимия по отношение на заявените за възприети от него обстоятелства.