Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12165 от 24.09.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 2238/2026
Вид
Решение № 12165
Подписан
24.09.2026
В сила
24.09.2026
Състав
Янка Ганчева, Димитър Михов, Ивелин Борисов

Цитирани разпоредби

  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 12165

Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР МИХОВ

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА канд № 20267050702238 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Т. Т. А., [ЕГН], чрез адв. К. Т. от ***, против Решение № 654/03.06.2026 г., по АНД № 20263110201911/2026 г. по описа на Районен съд /РС/ – Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №8728488/06.12.2023г., издаден от ОДМВР Варна. С посочения електронен фиш на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП. В решението са присъдени в полза на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Въззивния съд неправилно не е приложил принципа на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който съдът е бил длъжен служебно да приложи по-благоприятния закон за дееца. Счита, че извода на съда за наличие на повторност не е доказан по несъмнен и категоричен начин. По изложените доводи моли да се отмени на решението на ВРС, претендира присъждане на разноски за въззивна и касационна инстанция. За с.з. касаторът редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответната страна – Началник сектор към ОД на МВР – Варна, редовно призован не се явява, не се представлява. С депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Т. А. против Електронен фиш серия К №8728488, с който му е наложено административно наказание „глоба“.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че Електронният фиш(ЕФ) серия К №8728488 е бил съставен от ОДМВР Варна, за това, че на 06.12.2023г. около 01:15 часа, в [населено място] по [улица]в посока по [улица]в района на бензиностанция „Е.“ бил управляван л. а. „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер]. При валидно ограничение на скоростта от 50км/ч за населено място, автомобилът се движел с над максимално допустимата скорост. Функциониращата система и техническото средство отчело скорост от 75 км/ч след приспадане на толеранс. В срок била подадена декларация по чл. 189 от ЗДвП, в която било посочено лицето управлявало автомобила-А.. Посочено било, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7182630, като е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е наложена санкция глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП.

За да потвърди издаденият електронен фиш, първостепенният съд приел, че авторството на деянието е на А. и техническото средство е изправно, тъй като системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Въззивният съд счел, че правилно е определена правната квалификация от нарушението и размера на административното наказание. Въз основа на представените писмени доказателства ВРС приел, че по безспорен и категоричен начин се установява, че деянието извършено на 06.12.2023г. е извършено в едногодишен срок, тъй като електронен фиш К/7182630 е връчен на 04.05.2023г., като е отразена и дата на влизане в сила.

Касационната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна. Решението на ВРС е неправилно.

По делото безспорно е установено, че жалбоподателят А. е осъществил нарушение по ЗДвП в населено място, изразяващо се с движение със скорост над разрешената, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл. 182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно която в редакцията преди изменението с ДВ бр.64/2025г., когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Към настоящия момент нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП е изменена (ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.), като е отпаднала наказуемостта за повторно нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, доколкото в сега действащата разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП наказание за повторност се предвижда единствено за деянията по чл. 182, ал.1, т.5 и т.6, както и за тези по ал.2, т.6 и ал.3, т.6. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта за процесното деяние, а е налице по-благоприятен закон за дееца, съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай е налице цитираната разпоредба и касационният жалбоподател следва да понесе санкция по основния състав на нарушението, а именно по чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Предвид изложеното, настоящият касационен състав стига до извод, че Районен съд-Варна не е приложил по-благоприятния закон за дееца, поради което оспореното Решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото следва РС – Варна да извърши и преценка налице ли са предпоставките за изменение на НП по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй като настоящата инстанция няма това правомощие, съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия: 1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; 2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 654/03.06.2026 г., по АНД № 20263110201911/2026 г. по описа на Районен съд /РС/ – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�