Решение № 566 от 22.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.01.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 15446 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението ЕТ „И.К.– В.Ш.“ срещу постановление на частен съдебен изпълнител Н.М., постановено на 21.02.2019 г., по изп.д. № 20188410403642 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят посочва, че взискателят е представил доказателства за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение след като по изпълнителното дело са събрани суми за погасяване на задълженията въз основа на наложения запор върху банкова сметка. ***, че тези разноски не трябва да се присъждат в полза на взискателя. Счита, че минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., са приложими само когато се определя възнаграждение за защита от юрисконсулт, но не и при сключен договор за правна защита с адвокат.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20188410403642 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От представените материали по изп.д. № 20188410403642 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „Г.Б.“ ЕООД срещу длъжника ЕТ „И.К.– В.Ш.“ за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 29.08.2018 г., издаден по гр.д. № 40151/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, а именно на сума в размер на 8 202, 33 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 203, 21 лв., представляваща лихва за периода от 10.03.2018 г. до 06.06.2018 г., както и сума в размер на 828, 11 лв. – разноски по делото.

Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят „Г.Б.“ ЕООД, е представляван от адвокат И.Т., като в хода му и преди изпълнителното производство да бъде приключено са представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 350 лв. Това е видно от преводно нареждане за извършен превод на сумата от 350 лв. От посоченото в документа основание за извършване на превода се установява, че заплатената сума представлява възнаграждение на адвокат. В преводното нареждане е посочен още и номер, който въпреки, че не е записано какво обозначава, е идентичен с номера, поставен на договора за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г., сключен между „Г.Б.“ ЕООД и адв.

Т., поради което съдът намира, че сумата от 350 лв., представлява платено възнаграждение за осъществени от адвоката действия точно по този договор, чийто предмет е възлагане на правни действия за защита по процесното изпълнително дело.

Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза н а процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл.

36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/, което в случая възлиза на сумата от 403, 02 лв., която е изчислена при съобразяване на размера на вземането на взискателя, което към датата на образуване на изпълнителното дело е от 9 520, 73 лв.

От договора за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г. се установява, че на адвокат Т. е възложено да извършва както правни действия по образуване на изпълнително производство срещу длъжника ЕТ „И.К.– В.Ш.“, така и правни действия, имащи за цел удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 603, 02 лв.

Предвид изложеното се налага изводът, че в случая в полза на взискателя не може да се присъди адвокатско възнаграждение под 603, 22 лв., без значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова полза суми. Претендираното от взискателя и платено в полза на упълномощения адвокат възнаграждение е по-ниско от тази сума, поради което разноските за неговото заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника. Това прави подадената частна жалба неоснователна.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЕТ

„И.К.– В.Ш.“ срещу постановление на частен съдебен изпълнител Н.М., постановено на 21.02.2019 г., по изп.д. № 20188410403642 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.