Решение № 62 от 11.08.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. ЛЕВСКИ, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20264410200077 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба но С. А. С., с адрес: *****, чрез адв. Т., срещу НП №24-0293-000280/20.05.2024г., издадено от началник група в ОДМВР Плевен, РУ – Левски.

С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл.103 ЗДвП, на основание чл.

175, ал.1, т.4 ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лв.; за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1,т. ЗДвП – глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП.

Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения, тъй като на процесната дата не е управлявал автомобила, а е бил пътник. Твърди се, че водач е бил друг човек. Релевират се и допуснати съществени процесуални нарушения – липса на конкретика за мястото на нарушението и неизясняване на обективната истина от наказващия орган.

Моли за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – РУ – Левски не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – писмени – АУН, НП, докладна записка и гласни – показанията на разпитаните свидетели, намира за установено следното:

На 08.05.2024г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя затова, че 06.04.2024г. около 01:07 часа в 1

*****в е извършил две нарушения. Първо, като водач на товарен автомобил ***** с нидерландски рег. номер не се е подчинил на подаден сигнал за спиране със стоп палка и светлинен сигнал от полицейски служители, ускорил е и е избягал.

Второ, управлявал е МПС, след като свидетелството му за управление СУМПС е отнето с влязла в сила присъда от 14.10.2021г.

АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 08.05.2024г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП което изцяло възпроизвежда фактическата обстановка и правната квалификация от АУАН.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят К. Л., съставил АУАН, въз основа на докладна записка по случая; свидетелите П. П. и Д. Ц..

Свидетелите П. и Ц. са категорични, че са посетили с. ***** по сигнал за възникнал проблем с групи лица, намиращи се в центъра на селото и които употребявали алкохол. При проведения с тях разговор лицата уведомили служителите на полицията, че очакват превоз. Служителите на МВР изчакали в близост. Констатирали, че жалбоподателят се качил на шофьорското място и потеглил, като свидетелят Ц. подал сигнал със стоп палка. Вместо да спре, водачът С. С., подал газ, не намалил скоростта, а напротив – ускорил.

Свидетелите – полицейски служители го последвали, но С. управлявал с висока скорост. Не направил опит да спре и да се подчини на подадените сигнали.

Свидетелят Ц. твърди, че непосредствено преди инцидента е изготвил предупредителен протокол във връзка с друг инцидент и е разпознал жалбоподателя категорично и без съмнение, когато същият се е качил на шофьорското място на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Възражението за липса на конкретика на мястото на нарушението е неоснователно. Посочването на улица в рамките на малко населено място като с. ***** е достатъчно, за да индивидуализира мястото и не накърнява правото на защита на санкционираното лице.

Жалбоподателят е имал качеството на водач на автомобила и това е установено еднозначно и безспорно от показанията на полицейските служители, чиито показания са ясни, конкретни, недвусмислени, категорични, подробни и неколебливи относно възприетото от тях, че именно С. С., когото познавали визуално е управлявал автомобила. Свидетелите П. и Ц. са очевидци и са възприели лично и непосредствено управлението на автомобила от жалбоподателя. Следователно, съдът приема за доказано по несъмнена начин, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описания автомобил.

По нарушението на чл.103 ЗДвП: от събраните доказателства се 2 установява, че полицейските служители са подали ясен сигнал за спиране със стоп палка и светлинен сигнал. В отговор водачът не само не е спрял, а е ускорил и се опитал да се укрие. С това си поведение той е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП.

На жалбоподателя е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, която санкционна разпоредба предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС за рок от ТРИ месеца, като на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде изменено.

На жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 177, ал.1, т.1 ЗДвП – глоба в размер на 300 лв.

В АУАН и в наказателното постановление е прието, че към датата на нарушението СУМПС е било отнето с влязъл в сила съдебен акт от 14.10.2021г., и поради което той е бил неправоспособен да управлява МПС.

Същото обстоятелство е възприето и от административнонаказващия орган, който в НП е посочил, че жалбоподателят е управлявал МПС, „след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“.

Видно от справката за нарушител, с определение №229/25.11.2025г. жалбоподателя е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца .- от 14.10.2021г. до 14.10.2023г. Видно от съставения АУАН, нарушението, за което се следва наказание лишаване от право да управлява МПС, е извършено на 06.04.2024г., т.е към датата на извършване на нарушението, за което се следват кумулативните наказания глоба и лишаване от права, срокът на лишаването от право да управлява МПС е бил изтекъл. Поради което С. към датата на извършване на деянието не е бил лишен от право да управлява МПС.

Обстоятелството, че в информационната справка СУМПС е отбелязано като „отнето“, само по себе си не доказва, че към 06.04.2024г. жалбоподателят продължава да бъде лишен от самото право да управлява МПС. В самата справка се сочи, че документът е бил отнет на 14.10.2021г., но и съдържа конкретен срок на наложеното лишаване – 14.10.2023г. Следователно административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, приемайки, че на 06.04.2024г. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС.

Поради това наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №24-0293-000280/20.05.2024г., издадено от началник група в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, в частта в която на С. А. С., ЕГН********** с адрес: *****, е наложено на основание чл. 175, ал.1,т.4 от ЗДвП наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като намалява размера му от шест на ТРИ МЕСЕЦА.

3

ОТМЕНЯ НП №24-0293-000280/20.05.2024г., издадено от началник група в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, в частта в която на С. А. С., с адрес:

*****, на основание чл. 177, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на триста лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4