Решение № 3550 от 01.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1499/2023
- Вид
- Решение № 3550
- Подписан
- 01.08.2023
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 334 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3550 гр. Пловдив, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330101499 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
Същото е образувано по постъпила искова молба от К. Т. Г., с ЕГН:
********** против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 26, ал.
1, предл. трето ЗЗД, чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.
*** ал. *** от Договор за кредит № ***г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 237, 07 лева е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който е обективирано признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като също така се настоява съдът да постанови решение при признание на иска. Твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е дал повод за предявяване на иска и разноските следва да се възложат на ищеца.
В писмено становище, постъпило от ищеца, също се настоява за постановяване на решение при признаие на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
1
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице.
Това е така, доколкото чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка в процесния договор за паричен заем, ищецът със своето 2 извънпроцесуално поведение е претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на клаузата, пораждаща това задължение, възникналите на това основание парични притезания остават дължими, ведно със всички законни последици. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – така Определение № **** от **** г. на ВКС по ч. гр. д. № **** г., *** г. о. и Определение № **** от **** г. на ВКС по ч. гр. д. № **** г., **** г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца , признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лева на основание чл. ***, ал. *** ЗАдв. във вр. с чл. **, ал.**, т. *** от Наредба № **** от ***** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, по предявения от К. Т. Г., с ЕГН: ********** , с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № ****г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 237, 07 лева е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на К. Т. Г., с ЕГН: ********** , сумата от 50 лева – съдебноделоводни разноски в производството по гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII граждански състав.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № *****г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. К. Н., АК – ****, с адрес гр. ****, ул. “*****” № ****, сумата от 400 лeвa – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № ****** г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________п_______________ 4