Решение № 1606 от 28.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. *, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251110108777 по описа за 2025 година

М. Р. М., Д. А. М. и И. Р. М. са предявили срещу С. О. Н. и Н. О. Д. субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно осн*ние чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, том V, дело № * г. на нотариус Е.Н., както и искове с правно осн*ние чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са съсобственици по придобивна давност на 1/8 ид. част (всеки по 1/24 ид. част) от недвижим имот, който съгласно Скица на поземлен имот № 15-1195379-30.12.2020 г. по КККР, одобрени със Заповед РД-1868/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 30.12.2020 г., представлява поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. *, район „В.“, ул. „*“ № 10, с площ от 1915 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 183, квартал: 69, парцел: III, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху 1/8 ид. част от поземления имот, както и искане с правно осн*ние чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на осн*ние чл. 587, ал. 1 ГПК № 1, том II, рег. № * дело № 168/2023 г. на нотариус * в частта, с която ответниците са признати за собственици при равни квоти на 1/8 ид. част от процесния поземлен имот.

Ищците твърдят, че са съсобственици по силата на наследствено правоприемство на 7/8 ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1915 кв. м., придобит от общия наследодател В. Р. М. по силата на Нотариален акт № 153, том 20, 1 рег. № 3953, дело № 3760/1947 г., като към онзи момент поземленият имот бил с площ от 4025 кв. м. В. Р. М. починал през 1965 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си М. И.* М. и двете си деца * В. М. и И. В. М.. През 1967 г. ПИ с площ от 4025 кв. м. бил поделен между наследниците на В. Р. М. на три дяла, всеки с площ от 1342 кв. м., по силата на делбен протокол от 28.10.1967 г. по гр. д. № 3006/1967 г. на СНР, VI район, 5 състав.

Първият дял бил получен от М. И.* М., а вторият и третият дял при равни квоти от * В. М. и И. В. М., ведно с по 1/2 ид. част от находящата се в поземлените имоти, представляващи втори и трети дял, къща. След влизане в сила на ЗСГ собствениците на поделения ПИ следвало да предприемат действия по частична продажба на обособените в три дяла имоти.

През 1972 г. И. В. М. починал и нег*та майка като единствен законен наследник придобила по наследство собствената му 1/2 ид. част от втори и трети дял от ПИ, ведно с 1/2 ид. част от построената в имотите къща. Първият и вторият дял от поделения ПИ били продадени, като след изповядване на сделките към 1978 г. третият дял бил с площ от 1885 кв. м. и бил притежаван в съсобственост при равни квоти от М. И.* М. по наследство и от * В. М. по силата на извършената през 1967 г. делба. Ищците твърдят, че през 1978 г. М. И.* М. сключила договор за дарение със своя брат * по силата на който дарила на последния 1/8 ид. част от целия недвижим имот, представляващ дял трети, с площ от 1885 кв. м., който договор бил обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, том V, дело № * г. на нотариус Е.Н.. Ищците считат, че извършеното от М. И.* М. дарение не е породило правни последици, тъй като дарителят не притежавала дарената 1/8 ид. част от него.

Посочват, че към момента на сключване на договора за дарение М. И.* М. притежавала в действителност 1/2 ид. част от целия недвижим имот с площ от 1885 кв. м. и е следвало да дари на своя брат 1/16 ид. част. Считат, че така сключен, договорът за дарение въвежда в заблуждение кой е собственик на дарената ид. част от процесния имот. Поддържат, че извършеното дарение на чужда ид. част от недвижим имот няма вещно-транслативно действие. Излагат, че в началото на 2024 г. ищците получили нотариални покани от ответниците, с които последните предявили претенции за заплащане на стойността на пропуснати ползи за периода 01.01.2020 г. - 11.12.2023 г. относно ползването на 1/8 ид. част от процесния недвижим имот, в които било посочено, че ответниците притежават 1/8 ид. част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство, като впоследствие ищците установили, че ответниците се легитимират като съсобственици на процесната 1/8 ид. част от ПИ с идентификатор *** въз осн* на констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на осн*ние чл. 587, ал. 1 ГПК № 1, том II, рег. № * дело № 168/2023 г. на нотариус *. Ищците твърдят, че са единствени собственици на целия ПИ с идентификатор ***, вкл. и на процесната 1/8 ид. част, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В тази връзка излагат, че упражняват фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години с намерението да го своят изцяло.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на иск*та молба, с който оспорват предявените искове като неосн*телни. Твърдят, че са собственици по наследство от своя баща Г. П. Т. на 1/8 ид. част от ПИ с идентификатор ***. Тъй като в 2

Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, том V, дело № * г. на нотариус Е.Н., легитимиращ баща им като собственик на 1/8 ид. част от имота, последният бил описан като неурегулирано дворно място с площ от 1885 кв. м., след влизането в сила на КККР ответниците се снабдили с констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на осн*ние чл. 587, ал. 1 ГПК № 1, том II, рег. № * дело № 168/2023 г. на нотариус *. Оспорват твърденията за нищожност на процесния договор за дарение с доводи, че М. И.* М. е прехвърлила на Г. П. Т. действително притежаваната от нея 1/8 ид. част от процесния ПИ. Твърдят, че липсата на описание в нотариалния акт, че към момента на прехвърлянето М. И.* М. е притежавала идеални части от имота в съсобственост с трето лице, не обосн*ва нищожността на оспорената сделка. Ответниците не оспорват, че ищците са съсобственици на 7/8 ид. части от ПИ. Считат, че ищците ясно и съзнателно са ползвали имота в рамките на собствените си 7/8 ид. части и са били негови държатели по отношение на собствената на ответниците 1/8 ид. част. Твърдят, че техният наследодател Г.

П. Т. е живял и ползвал процесната идеална част от имота до смъртта си през 2002 г.

Оспорват ищците да са станали еднолични собственици на целия ПИ, доколкото не са демонстрирали пред ответниците промяна в намерението си да владеят собствената на ответниците 1/8 ид. част от имота като своя и за себе си. Поддържат, че ищците не са превърнали с едностранни действия държането на процесната 1/8 ид. част от имота във владение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По силата на Нотариален акт № 153 от 11.12.1947 г. В. Р. М. придобил собствеността върху 1190 кв.м. от ливада, цялата с площ 11,5 дка, находяща се в землището на гр. *, с. Б., местност „Р.“ и върху 2835 кв.м. от ливада, цялата с площ 15 дка, находяща се в землището на гр. *, с. Б., местност „*“ до „Р.“.

По силата на делбен протокол от 28.10.1967 г. по гр. д. № 3006/1967 г. на СНР М. И.* М. получава I-ви дял от имота, представляващ ПИ с площ от 4025 кв. м., с площ 1342 кв.м.; * В. М. получава ½ ид.част от II-ви дял от имота, представляващ ПИ с площ от 4025 кв. м., с площ 1342 кв.м., заедно с ½ ид.част от III-ти дял, заедно с втория етаж от постройката; И. В.

М. получава ½ ид.част от II-ви дял от имота, представляващ ПИ с площ от 4025 кв. м., с площ 1342 кв.м., заедно с ½ ид.част от III-ти дял, заедно с първия етаж от постройката.

С Нотариален акт № 131 от 31.05.1976 г. М. И.* М. се е разпоредила с недвижим имот, съставляващ неурегулирано празно дворно място от 1215 кв.м., съставляващо имот пл. № 174, к.л. 567 по плана на *, Красно село-Боянско, находящо се на ул. „*“ № 8-а.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, том V, дело № * г. от 22.02.1978 г. М. И.* М. дарява на брат си Г. П. Т. на 1/8 ид. част от неурегулирано място /без застроената къща/, находящо се в землището на гр. *, ул. „*“ № 8-а, с. Б. до „Р.“, цялото с площ 1885 кв.м.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на 3 осн*ние чл. 587, ал. 1 ГПК № 1, том II, рег. № * дело № 168/2023 г. Н. О. Д. и С. О. Н. са признати за собственици при равни квоти на 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. *, район „В.“, ул. „*“ № 10, с площ от 1915 кв. м.

От Удостоверение за наследници на В. Р. М., починал на 04.08.1965 г., се установява, че негови наследници са М. И.* М. (съпруга), * В. М. (син) и И. В. М. (син).

От Удостоверение за наследници на И. В. М., починал на 17.01.1972 г., се установява, че негов наследник е нег*та майка М. И.* М..

От Удостоверение за наследници на М. И.* М., починала на 26.01.1991 г., се установява, че неин единствен наследник е * В. М..

От Удостоверение за наследници на * В. М., починал на 21.06.2020 г., се установява, че негови наследници са Д. А. М. (съпруга), М. Р. М. (дъщеря) и И. Р. М. (син).

Представено е Удостоверение за наследници на * починал на 01.11.2002 г., според което негови наследници са Н. О. Д. и С. О. Н..

Приобщено е нотариално дело № 168, том II, рег. № 5474/2023 г. на нотариус *.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. * съседка на М. М., която разказала, че има брат, който няма къде да живее и е решила да му даде малка част от имота.

След 1980 г. по*и възникнал конфликт между двамата, М. М. изгонила брат си. Свид. никога не е виждала ответниците и не ги познава, не ги била виждала някога да правят подобрения по двора. Счита, че единствените, които се грижат за процесния имот, са сем. М.и.

Разпитана е и свид. М.на И.* **, също съседка на имота, живуща на ул. „*“ № 8а, който имот бил закупен от * и М. М.и през 1977 г. При закупуването мястото било празно до построяването на къща през 1982 г. М. М. споделила на майката на свид., че иска да даде възможност на брат си да живее докато е жив в нейния имот и се построила къщичка, в която по-скоро никой не живеел. В един момент братът на М. М. напуснал имота по*и конфликт със сестра си. Свид. не била виждала негови роднини да идват и да се интересуват от имота. Сочи, че най-вече за имота се грижели Д. и * М.и. Знае, че М. М. е казала, че имотът е неин и само позволява брат да живее там и да го ползва.

По предявените искове с правно осн*ние чл. 26 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат наличието на сключен на 22.02.1978 г. между техния наследодател М. И.* М. и наследодателя на ответниците Г. П. Т. договор за дарение на 1/8 ид. част от процесния поземлен имот и наличието на твърдените пороци на договора, а в доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожно е всяко дарение, което противоречи на закона или добрите нрави, съдържа невъзможни условия или тежести, или липсва на форма. Според утвърдената съдебна практика на ВКС дарението на чужда вещ не е нищожно (решение № 306 от 26.03.2012 г. по гр. д. № 87/2011 г., решение № 695 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 478/2009 г. Дарението на чужда вещ е по принцип валидно, тъй като не е изрично забранено от закона, за да бъде нищожно по силата на чл. 26, ал.1 ЗЗД.

4

По*и т* съдът приема, че извършеното от М. И.* М. дарение на 1/8 ид. част от имота, която не е притежавала, е действително, по*и което наследодателят на ответниците е придобил собствеността върху нея, респ. същата е преминала в собственост на ответниците след нег*та смърт.