Разпореждане № 4489 от 16.09.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 16.09.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2782 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, против Ф. Ф., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: с.***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 256.09 лв.

/двеста петдесет и шест лева, девет стотинки/ лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по системен партиден номер М7103417, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ***7, за периода от 24.06.2023г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 368.50 лв. /триста шестдесет и осем лева, петдесет стотинки/ лева неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, за периода 12.07.2023г. до 01.01.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 118.17 лв. /сто и осемнадесет лева, седемнадесет стотинки / лева мораторна лихва за периода от 10.07.2023г. до 11.09.2025г., както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 21.25 лева и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Районен съд Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни.

Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, Димитър Албенов Димитров, за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от 1

Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна.

От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП. В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена/цена при продажба на изплащане. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от 2

ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги. Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото. От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенцията в размер на 368.50 лева няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 10.71 лева, с оглед уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 25.19 лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Ф. Ф., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: с.*** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумите, както следва:

256.09 лв. /двеста петдесет и шест лева, девет стотинки/ лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по системен партиден номер ***, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ***, за периода от 24.06.2023г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 118.17 лв. /сто и осемнадесет лева, седемнадесет стотинки / лева мораторна лихва за периода от 10.07.2023г. до 11.09.2025г., както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 10.71 лева и 25.19 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1 за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 368.50 лв. /триста шестдесет и осем лева, петдесет стотинки/ лева неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, за периода 12.07.2023г. до 01.01.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи 3 доказателства по делото, че искът е предявен в срок.