Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2234 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1891/2024
Вид
Определение № 2234
Подписан
07.05.2025
В сила
07.05.2025
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2234 гр. София, 07.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002101891 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна, чрез главен юрисконсулт П. Р., срещу решение № 1520 от 21. 12. 2023 г. по в. гр. д. № 1377/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260014 от 22. 02. 2023 г. по гр. д.

№ 4819/2018 г. на Варненския районен съд, с което е осъдено УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на В. И. И. сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с уринарна инфекция, остра бъбречна недостатъчност, пиелонефрит и предсепсисно състояние, настъпили вследствие на противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в нарушаване на установените медицински стандарти и на правилата за добра медицинска практика при предоставени на ищеца, в периода 05. 06. 2017 г. – 13. 06. 2017 г., медицински услуги и лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за трите инстанции.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца В. И. И., чрез адв. Е. Т. П., с който се излагат съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Иска се недопускане на касационно обжалване на решението и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

1

Не е изразено становище по касационната жалба от третото лице помагач на ответника „ЗАД Армеец“ АД.

При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните не спорят по следните факти: на 29.05.2019г.,в 2.50 часа, ищецът е посетил Спешното отделение при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, с болки в дясната лумбална област. Поради продължаващите оплаквания въпреки терапията, през същия ден, около 11.00 часа, е бил хоспитализиран и насочен за оперативно лечение. На 30.05.2017г. е бил опериран с поставяне на стент в десен уретер и на катетър. На 01.06.2017г. е бил изписан с предписано домашно лечение. На 05.06.2017г. отново е бил на преглед с висока температура и други оплаквания, след който и след назначени изследвания бил насочен за домашно лечение с предписано лечение с Ципрофлоксацин. На 08.06.2017г., с оглед продължаващите оплаквания за парене при уриниране, за болка в дясна лумбална област и температура 40 градуса, бил хоспитализиран в клиника по нефрология към болницата. По време на престоя му били назначени различни изследвания, в това число и микробиологично, резултатите от което излезли на 12.06.2017г. и показали заразяване с бактерия от вида „Псевдомонас аеругиноза“, резистентен щам, чувствителен само към антибиотик Колистин. На 13.06.2017г. е бил изписан с предписана терапия с антибиотиците Амоксиклав и Ципринол. В деня на изписването му били взети нови проби урина, резултатите от които били готови на 15.06.2017г., които потвърдили резултатите от 12.06.2017г. за заразяване с бактерия „Псевдомонас аеругиноза“ и за чувствителност само към антибиотик Колистин.

В история на заболяването №23838, издадена от Клиниката по нефрология, остра и перитонеална диализа при УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна е отразено, че В. И. И. е бил на лечение в клиниката от 08.06.2017 г. до 13.06.2017 г., с диагноза „Остра бъбречна недостатъчност. Хроничен обострен калкулозен пиелонефрит. Десностранна уретеролитиаза.

Състояние след имплантация на JJ-стент на десен уретер (м.05.2017 г.)“. Постъпил е с оплаквания от болка и парене при уриниране, болка в дясна лумбална област, фебрилитет до 40 градуса и завишени стойности на сер. креатинин - 117 мкмол/л (05.06.2017 г.). Описано е, че в края на месец май пациентът постъпил в Клиника по урология на УМБАЛ „Св.

Марина", където била установена хидронефроза I-II ст. вдясно. Поставен бил JJ-стент в десен уретер. След дехоспитализацията по повод на фебрилитет лекуван амбулаторно последователно със Зинат и Ципрофлоксацин. Индикации за хоспитализация: болка и парене при уриниране, болка в дясна лумбална област, фебрилитет до 40 градуса. Пациентът е постъпил в клиниката с клинични и лабораторни данни за активна уроинфекция. Предвид динамиката в показателите на бъбречната функция е прието, че се касае за остро преходно бъбречно увреждане на фона на хроничен обострен калкулозен пиелонефрит. Проведена рехидрационна, антибиотична и диуретична терапия, на фона на която било отчетено подобряване на общото състояние, възстановяване на бъбречната функция, благоприятна тенденция в лабораторните показатели. На 12.06.2017г. било установено категорично 2 наличието на сигнификантна бактерия в ищеца „Псевдомонас аеругиноза“, полирезистентен щам, чувствителен единствено към антибиотика Колистин. Въпреки резултатите от изследването, при изписването на 13.06.2017г., терапията на В. И. била запазена: препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение с Амоксиклав, Уронат, Дуспаталин, Биогайя.

Няма данни за уведомяване на пациента за резултатите от микробиологичното изследване и антибиограмата.

На 15.06.2017г. отново било установено категорично наличието на сигнификантна бактерия в ищеца – „Псевдомонас аеругиноза“, полирезистентен щам, чувствителен единствено към антибиотика Колистин. Въпреки резултатите и от това изследването, терапията на пациента не била променена, нито същият е бил уведомен за резултатите от изследванията.

На 23.06.2017 г. на В. И. е била поставена диагноза „Медикаментозен хепатит“ (след продължителен антибиотичен курс, последно с Амоксиклав за 9 дни поради пиелонефрит), от гастроентеролог при УМБАЛ „Св. Марина“. След абдоминална ехография е констатирано относно черен дроб, жлъчен мехур и панкреас – „б.о.“ и е предписана терапия: Трансметил.

От история на заболяването №7864/1997 с приложена епикриза от Клиника по урология при УМБАЛ „Александровска“ гр. София се установяват следните обстоятелства: ищецът е бил на лечение от 30.06.2017г. до 07.07.2017г. с диагноза: „Хидронефроза вдясно. Екстракция на чуждо тяло от десен уретер. Оперативна манипулация: премахване на DJ стент вдясно“.

Отразено е, че постъпил в клиниката по спешност по повод на фебрилитет до 40 градуса с давност 2 дни, болки и тежест в дясна лумбална област, гадене, повръщане. Състояние след фиксация на DJ стент в десен уретер (05.2017 г.). След дехоспитализацията в МБАЛ „Св.

Марина“ е лекуван последователно със Зинат и Ципрофлоксацин, при доказан причинител „Псевдомонас аеругиноза“, чувствителен на Колистин. Приет за диагностично уточняване и за планово оперативно и консервативно лечение. От оперативен протокол № 904/03.07.2017 г. е установено извършване на екстракция на DJ стент от десен бъбрек, както и евакуация на няколко стари коагула, без патологични изменения по стената на пикочния мехур, бистра урина. Гладък постоперативен период без усложнения. Проведена терапия с Колистин 3x1 гр. дневно, инфузии на водно-солеви разтвори, спазмолитици, аналгетици. След терапията – изписан спокоен, бистра урина, в задоволително общо състояние, афебрилен, дадена амбулаторна терапия, с подобрение.

След изписването са извършени ехографски прегледи на ищеца, при които е установено подобряване на състоянието му по всички показатели и липса на нарушения в коремните органи и ретроперитонеума и функционирането им.

При извършения по случая медицински одит е прието, че не са открити пропуски и нарушения в проведения диагностично-лечебен процес при пациента В.И..

От показанията на св. Н. П., които съдът е кредитирал като обективни и базирани на лични впечатления, е прието за установено, че в края на май 2017г. В. И. се оплаквал от болки и температура, което наложило извършване на операция. В началото след операцията бил добре, но скоро след това отново започнал да се оплаква от болки, парене при уриниране, постоянна температура, понякога висока. Затворил се в себе си, станал груб към другите, 3 само говорил, че е зле и се чувства зле, бил уплашен за здравето и бъдещето си. Състоянието му се влошавало въпреки многото антибиотици, които приемал постоянно. Едва след връщането си от София В. И. получил подобрение на състоянието си и оздравял. От края на май до средата на юли свидетелката неколкократно се е виждала с ищеца, на което основава и впечатленията си.

Показанията на св. И. И., баща на ищеца, съдът е преценявал при отчитане на чл.172 ГПК, но същевременно като максимално непосредствени и непрекъснати относно състоянието на сина му през целия процесен период и след него, а и като кореспондиращи на тези на св. П..

Въз основа на тези показания е прието за установено, че в края на м. май 2017г. В. И. се оплаквал от болки и температура. Посетил УМБАЛ „Света Марина“, където бил приет на лечение. Наложила се операция, след която бил относително добре, но още на 03.06.2017г. вдигнал висока температура около 40 градуса и получил болки и постоянни позиви за уриниране през 10 минути. На 05.06.2017г. бил прегледан в клиниката по урология към същата болница, направени му били изследвания, но лекарите не обяснили на пациента какво му има. В следващите дни В. не само не се подобрявал, но се и влошавал всеки ден, въпреки предписаното му лечение, а кръвните му резултати били лоши. Поради това, три дни по-късно бил приет в клиника по нефрология при ответната болница. Там му направили множество изследвания, но нито ги предоставили на пациента и родителите му, нито им обяснили какво се случва. В. бил изписан на 13.06.2017г., като му е било предписано да продължи още 9 дни с антибиотика Амоксиклав, но не му били дадени всички резултати, а само епикриза. В нея пишело, че се изчакват и други изследвания и че „е чувствителен към Колистин“, но лекарите изобщо не обяснили кой е „чувствителен към Колистин“ и какво означава това. След като бил изписан продължил да се влошава въпреки приема на Амоксиклав. Всеки ден имал температура, болки и позиви за уриниране, отпадналост; станал груб и изключително затворен; депресиран. На 20.06.2017г. направили нови кръвни изследвания в друга лаборатория, които показали много завишени стойности. По препоръка ищецът и родителите му посетили гастроентеролог, който вече поставил и диагнозата „медикаментозен хепатит“, вследствие на множеството лекарства, които пил досега. На 23.06.2017г. посетили д-р Ж. в клиниката по нефрология за да искат резултатите, за които пишело в епикризата, но които не им били дадени при изписването на 13.06.2017г. Д-р Ж. отказал да им ги даде и да им обясни нещо. След упорито настояване от бащата лекарят им показал резултатите и едва тогава ищецът и родителите му видели, че още на 12.06.2017г. лекарите знаели, че В. е заразен с бактерия „Псевдомонус аурогиноза“, резистентна на назначения му Амоксиклав и повлияваща се само от Колистин. До 23.06.2017г. ищецът и родителите му изобщо не знаели за това. А препоръката на д-р Ж. била да се спре приема на Амоксиклав и да се чака седем дни за да се направи нова посявка. От този момент до 29.06.2017г. състоянието на ищеца се влошавало с всеки ден. Изпитвал постоянни болки, постоянни позиви за повръщане и уриниране, момчето буквално рухнало както физически, така и психически. На 29.06.2017. ищецът вдигнал 40.3 градуса и родителите му незабавно заминали с него към София. Пътуването било много тежко, момчето било много зле, с постоянна температура от и над 40 градуса, въпреки приемането на течен аналгин през един 4 час. По пътя спирали за лед и вода, само и само да стигнат до София. В. повръщал постоянно. В София бил приет по спешност в Александровска болница, където лекарите определили състоянието му като „много тежко“. Махнали му поставения стент и веднага започнали да го лекуват с Колистин. Още на другия ден се подобрил, а на 07.07.2017г. бил изписан здрав, с „чисти“ изследвания. В болницата в София В. изпаднал и в психически срив, отказал да се бори, говорел и бълнувал, че тази бактерия е още в него и след подобряването му не можел да повярва, че е здрав. Още от 03.07.2017г., когато започнало лечението с Колистин в София, ищецът повече не е вдигал никаква температура. А още в средата на м.07.2017г. вече нямало никакви отклонения с бъбреците или други органи, по контролни изследвания.