Решение № 24 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110210682 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-011923 от 30.06.2022г. издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР (ОПП-СДВР), упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на С. И. Б., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, както и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление, останал С. Б., който чрез А., оспорва същото и моли за неговата отмяна. В жалбата се излага хронология на събитията, различна от приетата в АУАН и НП, като се твърди, че жалбоподателят не е реализирал състава на така вменените му административни нарушения. Навеждат се доводи, че наказващият орган не е доказал по безспорен начин участието на Б. в пътния инцидент, както и че не е спазен редът за установяване на нарушителя. Допълва се, че от словесното съдържание на постановлението не могат да се изведат обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, което значително е затруднило правото на защита на жалбоподателя. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждането на разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и редовно призованият му процесуален представител А.. Докладвано е писмено становище, в което адв. У., дава съгласието си производството да продължи в негово отсъствие, в становището се подкрепят изложените в жалбата съображения и се допълва, че актът е съставен, без жалбоподателят да е надлежно уведомен, сочи и че постановлението е издадено след едностранчиво обсъждане на събрания 1 доказателствен материал.

Въззиваемата страна, началник група към ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по същество на спора.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 19.04.2022 г., около 09:00 часа, в гр. София, по ул. „Челопешко шосе“, жалбоподателят С. Б., управлявал товарен автомобил модел/марка „Фолксваген Кадди“, с рег. № СВ ***** АМ. Пътят се състоял от две пътни ленти, а жалбоподателят управлявал товарния автомобил в дясната пътна лента за движение.

В същата посока и по същото време, се движел и лек автомобил модел/марка „Рено Канго“, с рег. № СА **** ТТ, управляван от свидетеля К.Д., който се движел в лявата крайна пътна лента. Приближавайки № 126 на ул. „Челопешко шосе“, жалбоподателят решил да предприеме завиване в обратна посока от дясната лента, но без да пропусне, движещия се от лявата му страна лек автомобил с рег. № СА **** ТТ.

В резултат на маневрата, осъществена от жалбоподателя, настъпило съприкосновение между задната броня на товарния автомобил и предната лява броня, калник, фар и странично огледало на другото превозно средство. Въпреки настъпилия пътен инцидент, жалбоподателят Б. не спрял управлявания от него автомобил, а продължил движението си.

Свидетелят Д., отбил на безопасно разС.ие и спрял лекия си автомобил, след което подал сигнал на КАТ, за да съобщи за пътния инцидент, като междувременно успял да запомни номера на другия автомобил.

На място на пътния инцидент пристигнали свидетелите Е.К. и Р.Й., които установили самоличността на свидетеля Д., както и по негови данни съставили протокол за ПТП, скица към него и други документи. Били заснети и имуществени щети, нанесени върху лекия автомобил, управляван от свидетеля Д.. По данните, съобщени от водача на лек автомобил модел/марка „Рено Канго“, с рег. № СА **** ТТ, водачът на другото превозно средство, бил установен, призован в ОПП СДВР и му бил съставен АУАН серия АД бл. № 143247 от 07.06.2022 г., от С.Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ към ОПП-СДВР, в който било посочено, че на 19.04.2022 г., около 09:00 часа, в гр.София, поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС, жалбоподателят С. Б., реализирал ПТП, като нанесъл материална щета на задната броня на другия автомобил, а след което напуснал мястото на инцидента, без да уведоми службите за контрол на МВР по територия. За правна квалификация на нарушенията били посочени разпоредбите на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, а отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел. В срока по чл. 44 ЗАНН, постъпили писмени възражение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-4332-011923 от 30.06.2022г., от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121з1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.185 ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП , за нарушения на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП на С. И. Б., с ЕГН ********** били наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал. 1 ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Била изложена идентична фактическа обстановка с тази в АУАН, единствено било допълнено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП 2 наказаното лице го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 22.07.2022 г., а чрез наказващия орган на 05.08.2022 г., била подадена и процесната жалба.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Е.К., Р.Й., С.Д., Н.Ц., Н. И., К. Д., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: декларация попълнена от К. Д., декларация попълнена от С. Б., скица на ПТП, протокол за ПТП рег. № 4885, докладна записка, справка картон за водача, заповед №8121К13180/29.10.2019г., заповед №8121з-1632/02.12.2021г., копия от снимков материал, ежедневна форма на отчет и други.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К., Й., Д., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни, от които съдът изведе реда по изготвяне на протокол и скица за ПТП, заснемане на материалните щети по заварения на място лек автомобил, установяване на другия участник в настъпилото ПТП, както и реда по съставяне и връчване на АУАН. Свидетелите К. и Й., безпротиворечиво допълват, че относно механизма на настъпване на пътния инцидент, както и участниците в него, са се водели от заявеното от другия участник в него. Относно противоречията на свидетелите, досежно установените по лекия автомобил на Д. щети, съдът намира, че се дължи на изминалия период от време, както и естеството на упражняваната от свидетелите дейност, което обаче не е основание за пренебрегване на показанията им в останалата им част. От друга страна, посочените противоречия бяха преодолени от приобщените по делото писмени доказателства и това не възпрепятства установяването на относимите факти.

В центъра на своя доказателствен анализ, съдът постави показанията на свидетеля Д., който се явява и единствения пряк очевидец на твърдените от наказващия орган, осъществени от жалбоподателя нарушения. Същият хронологично споделя, че причина за настъпилия пътен инцидент е несъобразената с пътната обстановка, маневра за завой в обратната посока реализирана от водача на товарен автомобил СВ ***** АМ. Свидетелят допълва, че водачът на другото превозно средство е навлязъл в неговата пътна лента и е настъпило съприкосновение между двата автомобила. Заявеното от свидетеля Д. кореспондира и на приложените по делото скица и протокол за ПТП, както и на приложения снимков материал, обективирал материалните щети, установени от контролните органи, непосредствено след пътния инцидент. В показанията на свидетеля не се открива стремеж към злепоставяне на жалбоподателя, нито заинтересованост, поради което и съдът им се довери. Със същата убедителност свидетелят заявява, че след настъпване на пътния инцидент, жалбоподателят не е спрял, а е продължил движението си.

Съдът кредитира и останалите събрани по делото писмени доказателства – декларация, изхождаща от Д., скица и протокол от ПТП, докладна записка, снимков материал, които са събрани по надлежния процесуален ред и подкрепят обсъдените свидетелски показания.

Относно декларацията, попълнена от жалбоподателя Б., съдът намира заявеното от него като проявление на защитната му теза, което обаче не бива подкрепено от останалите събрани доказателства. На първо място не е установено да е имало друг трети автомобил, който да е предизвикал пътния инцидент. В допълнение, ако съдът възприеме механизма за настъпване на ПТП, споделен от Б., то би следвало и че установените по лекия автомобил на свидетеля Д. материални щети, не биха настъпили, поради което съдът намира твърденията на Б. за недостоверни. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. и И., досежно последващите действия между водачите на двата автомобила, но същите не са очевидци на събитията и единствено преразказват заявеното им от другия участник.

Не се доказва, че водачите на двата автомобила са спрели и са провели разговор, от който са възникнали разногласия. Нещо повече от показанията на Д. и И. се установява, че Д. е проследил движението на другия автомобил до намиращия се в близост строеж и е 3 помолил жалбоподателя да се върне, но същият е отказал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Актът за установяване на административно нарушение и оспореното наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди. При изготвянето на двата основни за настоящото производства акта са спазени сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН, а НП е издадено в 6 - месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Не са налице и нарушения на правилата по изготвяне и връчване на акта, уредени в чл.40 и чл.43, ал. 1 ЗАНН.

Обратно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че му е предоставена възможност, преди да бъде съставен актът, да изкаже своите възражения и съответно да отрече или да потвърди в собственоръчно попълнената от него декларация дали е управлявал на процесната дата, час и място товарния автомобил, тъй като не е бил негов собственик. Воден от горното съдът не намира, че е допуснато нарушение в процеса по установяване на авторството на нарушението.

Въпреки това, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствени правила, които са основания за отмяна на оспореното наказателно постановление. Съставеният АУАН, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление, обаче са изготвени в противоречие на чл.42, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като описанието на нарушенията, които се твърди, че е осъществил жалбоподателят, както и обстоятелствата, при които са реализирани, не позволяват в пълна степен на нарушителя да организира защитата си. От друга страна е налице противоречие между словесното описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация, както и наказателното постановление, не съдържа всички обективни и субектни признаци от състава на нарушенията.