Решение № 9898 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9898 гр. С., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110131893 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.” ЕАД срещу Д. К. Х., с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми:

798.97 евро /равностойност на 1 562.65 лв./, представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С., ж. к. М., бл. ..., вх, ет., обект за търговска дейност, ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 138.58 евро /равностойност на 271.04 лв./ за периода от 01.07.2021 г. до 15.01.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 07.02.2024 г. по ч.гр.д. № 5603/2024 г. на СРС, 36 състав. Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот - обект за търговска дейност, находящ се в гр. С., ж. к. М., бл. ..., вх, ет., но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва като недоказани твърденията на ищеца, че през исковия период ответникът е използвал посоченото количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекъл тригодишен срок на погасителна давност върху вземанията за главница и мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 5603/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 36и състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.01.2024 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.02.2024 1 г. срещу Д. К. Х.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане от 21.05.2025 г. съдът е дал указания на заявителя да предяви искове по чл. 422 ГПК. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.” ЕАД е предявило искове по чл. 422 ГПК срещу длъжника Д. К. Х..

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.

Във връзка с изложеното заявената претенция е квалифицирана по чл. 59 ЗЗД.

За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна енергия, без да заплаща стойността , т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна енергия и за осъщественото дялово разпределение.

По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №.., том II, рег. №. нот. дело №281/2019г. по описа на нотариус Й. Л рег. № при НК, по силата на който ответникът Д. К. Х. е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находяща се на адрес гр.

С., район М.. ж. к. М... ., бл. ..., вх., ет., с преназначение за търговска дейност, представляващ бивш общински нежилищен имот.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в посочения имот реално е доставена топлинна енергия, цената на която възлиза на 1 493,83 лв. Следователно и във връзка с приетата по делото експертиза съдът намира за доказано, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имота, собственост на ответника, е доставена реално топлинна услуга, цената на която възлиза на 1 493,83 лв.

В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.

Както беше посочено по делото се установява, че в процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имота, в който ищецът е предоставял топлинни услуги - самостоятелен обект с преназначение за търговска дейност, находящ се на адрес гр. С., район М.. ж. к. М... ., бл. ..., вх., ет.. Следователно, за процесния период ответникът като собственик на процесния топлоснабден имот е спестил разходи за заплащане на цената на доставената в имота топлинна услуга.

Както беше посочено стойността на спестените разходи за топлинна услуга възлиза на сумата в размер на 1 493,83 лв., до която сума искът с правно основание чл.

59 ЗЗД се явява основателен.

Възражението на ответника за изтекъл срок на погасителна давност е неоснователно. Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от изискуемостта на вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е изискуемо, считано от 01.05.2021 г. (датата на имущественото разместване без основание), като с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2024 г., от който момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, давностният срок е прекъснат.

2

Предвид посоченото, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 763,78 евро /равностойност на 1 493,83 лв./, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 798.97 евро /равностойност на 1 562.65 лв./.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването ответника.

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за сумата от 1 493,83 лв., представляваща стойността на потребена топлинна услуга за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за самостоятелен обект с преназначение за търговска дейност, находящ се на адрес гр. С., район М.. ж. к. М... ., бл. ..., вх., ет..

Задължението, основано на фактическия състав на неоснователно обогатяване, е без срок за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. По делото не са представени доказателства, от които да може да се формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесното задължение преди датата на получаване на исковата молба, поради което за периода от 01.07.2021 г. до 15.01.2024 г. ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 514,50 евро, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът се представлява от назначен особен представител, поради което не му се следват разноски.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което процесните суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топ... С.” ЕАД, ЕИК ... с адрес: гр. С., ул. „Я...“ № ... срещу Д. К. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. М... 3 - бл. вх., ап. 1, ет., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. К. Х. дължи на „Топ... С.” ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 763,78 евро /равностойност на 1 493,83 лв./, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за обект за търговска дейност, намиращ се в гр. С., район М.. ж. к. М... ., бл. ..., вх., ет., аб. № ...1, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 5603/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 798.97 евро /равностойност на 1 562.65 лв./, както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. Х. дължи на ищеца „Топ... С.” ЕАД сумата в размер на 138.58 евро /равностойност на 271.04 лв./, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2021 г. до 3

15.01.2024 г.

ОСЪЖДА Д. К. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. М... 3 - бл. вх., ап. 1, ет., да заплати на „Топ... С.” ЕАД, с ЕИК ... с адрес: гр. С., ул. „Я...“ № ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 514,50 евро, представляваща разноски в исковото и в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.“ ЕООД на страната на „Т.“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4