Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13932 от 16.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 630/2024
Вид
Решение № 13932
Подписан
16.07.2025
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 521, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 13932 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110100630 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Т. М. С. и Б. Х. С. срещу Н. А. К. кумулативно обективно и субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1). за заплащане на Т. М. С. на сумата от 20 531,25 лева, представляваща припадащата се на ищцата част от обезщетение за неоснователно ползване през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. от ответницата на лек автомобил „[ модел ]“ с рег.

№ [рег.номер], рама № [номер], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г. до окончателното изплащане и на сумата от 4 126,15 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. и 2). за заплащане на Б. Х. С. на сумата от 6 843,75 лева, представляваща припадащата се на ищеца част от обезщетение за неоснователно ползване през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. от ответницата на лек автомобил „[ модел ]“ с рег. № [рег.номер], рама № [номер], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 375,38 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г.

Ищците твърдят, че са собственици на следната движима вещ - лек автомобил „[ модел ]“ с рег. № [рег.номер], рама № [номер] и двигател № 27194630035151. Посочват, че същият приживе бил придобит, чрез покупка, от лицето Х.Н. С. по време на брака му с ищцата Т. М.

С., а с това и в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа се, че след смъртта на собственика на 27.08.2017 г. и по силата на наследственото правоприемство автомобилът станал собственост на ищците, при следните квоти: ¾ идеални части за Т. С., от които една част като лична собственост и една част като законен наследник (съпруга) на починалия собственик и ¼ част за Б. С., по наследяване от баща му. Ищците излагат, че от момента на смъртта на Х. С. и до настоящия такъв превозното средство се намира във фактическа власт на ответницата по делото Н. К., която още през 2017 г. отказала да им го предаде. Твърди се, че предвид това нейно поведение, ищците потърсили защита на правата си по съдебен ред, като с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 1110/2018 г. по 1 описа на Софийски районен съд, 29-ти състав са уважени предявените от Т. М. С. и Б. Х. С. срещу Н. А. К. осъдителни искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, ищците са признати за собственици при съответните идеални части на процесното МПС, а ответницата е осъдена да им предаде владението върху автомобила, както и да им заплати парични обезщетения за лишаването им от неговото ползване за времето до 28.12.2018 г. Посочва се, че въпреки така постановеното решение и до момента автомобилът не е предаден на ищците, а се държи от ответницата К., като същите не са имали възможността за фактическото му ползване и не са получили обезщетение за ползването му от ответната страна. Ето защо, Т. М. С. и Б. Х. С. намират, че в полза на всеки от тях е възникнало право на обезщетение за лишаването им от ползването на собствената им вещ от ответницата, определено според размера на пазарния наем за такъв вид автомобили и равняващо се на притежавания обем от права върху МПС.

Считат, че Н. К. дължи и обезщетение за забава за времето от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., който период е съобразен с нормативно установения срок на погасителната давност на вземанията за лихви. В тази връзка посочват, че през октомври-ноември 2017 г. ищецът Б.

С., в лично качество и като пълномощник на своята майка, е провеждал разговори с ответницата, с отправяне на покани за предаване на процесното МПС, каквото не е налице и към настоящия момент, въпреки липсата на правно основание същата да държи вещта. С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания по делото писмен отговор ответницата Н. К., чрез пълномощника си адв. З., оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че ищецът Б. С. винаги е разполагал с пълномощно за управление на автомобила и с ключове, както от МПС, така и от гаража, а при посещението си в страната К. е предоставяла възможността на същия да ползва превозното средство за пътуване. Отрича да е препятствала достъпа на ищците до автомобила. Посочва, че същата е заплатила равностойността на превозното средство в хода на производството по изпълнително дело № 1738/2020 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова на основание чл. 521, ал. 2 ГПК, поради което намира за недопустимо от ответницата да се претендира обезщетение за лишаване от право на ползване за вещ, чиято равностойност е заплатена от нея. Наред с това поддържа, че процесното МПС е вещ, негодна за нормална употреба, доколкото не е в движение от 07.03.2018 г., което също обуславя недължимостта на обезщетение за лишаване от ползването му. С отговора на исковата молба ответната страна излага твърдения, че в периода 18.10.2019 г. – 30.08.2020 г. същата е направила конкретни разходи за поддържане на вещта, които поначало са дължими от ищците, като собственици на автомобила през релевантния период. Конкретно описва, че на 18.10.2019 г. са извършени следните ремонтни дейности на обща стойност от 1602 лева, а именно: смяна на радиатор парно, комплект съединител, ангренажен ремък, обтяжна ролка, пистов ремък, водна помпа, спирачни накладки, спирачен диск, тампон преден носач, двигателно масло, маслен филтър, въздушен филтър, ремонтен комплект. На 30.08.2020 г. били извършени ремонтни дейности на обща стойност от 3838 лева, както следва: задна броня, тампон за ресор 2 броя, външен кормилен накрайник, акумулатор, запалителна бобина, носачи преден мост, автомобилни гуми, жило ръчна спирачка, шарнир преден мост, хидравлично масло, монтажен комплект амортисьори, сензор вакуум, превключвател щанга скорост, МАФ сензор, амортисьор заден мост, амортисьор преден мост комплект гарнитури горен, каре комплект, оригинална част, крушки и антифриз. Намира, че от общата стойност на тези разходи в размер от 5440 лева ищцата Т. С. дължи 4080 лева, а ищецът Б. С. 1360 лева, релевирайки възражение за прихващане със стойността им. С отговора Н. К. оспорва дължимостта на лихва за забава, предвид липсата на отправена покана за заплащане на обезщетението.

С постановено по делото определение от 11.10.2024 г. за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело с първоначалната искова молба и предявените със същата искови претенции е прието възражението за прихващане, въведено от ответницата Н.

2

А. К., със сумата от 5440 лева, представляваща стойност на извършени разходи за ремонт на процесния автомобил на 18.10.2019 г. и на 30.08.2020 г., необходими за поддържане на вещта и използването й по предназначение, без знанието и без противопоставянето от ищците, от които 4080 лева, дължими от ищцата Т. М. С. и 1360 лева от ищеца Б. Х. С., които суми да се прихванат от претендираната от всеки от ищците главница.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно посочената разпоредба извън случаите, изрично предвидени в чл. 55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване, насочен към защита на права при настъпило разместване на имуществени блага при отсъствието на признато от закона основание за това и съдържащ няколко основни елемента – обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването и липсата на правно основание за последното.

При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има установяване наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което средството за защита на обеднелия е именно с кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно този ред за защита намира приложение и в случаите, при които собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание за това.

Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е причинно-следствена, тъй като законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти, поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти – в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Определящо при преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ГПК отговорността на обогатилия се неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на лицето.

Една от възможните форми на проявление на това неоснователно разместване на имуществени блага, е хипотезата на ползване на движима вещ без правно основание за това, при което едната страна се обогатява – със спестените разходи, които е следвало да заплати на другата страна – собственик на вещта, което е довело до обедняване на последната, пропуснала да реализира ползи от вещта си, в частност чрез отдаването й под наем на трето лице.

Следователно, при съобразяване с тези особености на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, като форма на извъндоговорен източник на облигационно отношение, възникването в полза на ищците на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1). обогатяване на ответницата, чрез ползване/упражняване на фактическа власт през процесния период на собственото на ищците моторно превозно средство – лек автомобил „[ модел ]“ с рег. № [рег.номер] без правно основание за това; 2). ищците да са собственици на съответните 3 идеални части от вещта; 3). обедняване на ищците вследствие от това обогатяване – от лишаването им от ползване на превозното средство; 4). наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за обогатяването на ответницата; размера на следващото се обезщетение.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи съществуването на основание за обогатяването си, чрез установяване наличието на основание за ползване/упражняване на фактическа власт върху вещта през релевантния период, както и да установи възраженията си.

Между страните не спори, че процесният лек автомобил „[ модел ]“ с рег. № [рег.номер] е придобит приживе от лицето Х.Н. С., за което свидетелстват и данните в приетото по делото свидетелство за регистрация част – 1 и удостовереното в него обстоятелство относно собствеността върху автомобила. Не е спорно, че към момента на придобиването му лицето се е намирало в брачно правоотношение с ищцата по делото Т. М. С., при което вещта е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Няма спор, а и от представеното и прието удостоверение за наследници от 30.08.2017 г., издадено от Столична община, район Сердика, следва, че след смъртта на лицето Х. С. на 27.08.2017 г., негови законни наследници са съпругата му Т. С. и синът му Б. С. – ищците по делото.