Определение № 1476 от 19.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501575 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, против Определение № 5707/18.05.2023г. на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., по ч.гр.д.№ 2581/2023г., с което е върната искова молба вх. № 16623/20.02.2023 г. и уточненията към нея, подадена от дружеството против Г. С. Е., ЕГН **********, в частта относно претенцията за установяване на задължение в размер на сумата от 98.52 лева – главница, представляваща лизингови вноски, за периода от м.01.2020 г. – до м.04.2020 г., по Договор за лизинг от 22.07.2019 г.; на сумата от 43.96 лева – главница, представляваща лизингови вноски, за периода от м.01.2020 г. – до м.04.2020 г., по Договор за лизинг от 22.07.2019 г.; както и на сумата от 11.97 лева – застрахователни премии, дължими по Договор за застраховка от 26.12.2019 г. , за които /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5417/28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 10923/2022 г. на ПРС, XХ гр.с., като недопустима; прекратено е производството по гр.д. № 2581/2023 г. по описа на ПРС, XVІІI гр. състав, в частта по посочените установителни искове; обезсилена е Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5417/28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 10923/2022 г. на ПРС, XХ гр.с., в частта относно сумата от 154.45 лева – главница /от общо вземане в размер на 351.99 лева/, представляваща 1 стойност на дължими и неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 18.02.2019 г., изменен с Допълнително споразумение от 22.07.2019 г. и по Договор за мобилни услуги от 26.12.2019 г.

Моли да бъде отменено определението и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови връщане на делото за разглеждане от Районния съд и издаване на заповед за изпълнение и за тези описани процесни суми.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ е подадена искова молба по чл.422 във вр. с чл. 415 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД от ГПК против Г. С. Е., ЕГН **********, за дължимостта на следните суми: 351,99 лв. – главница, представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 574,94 лв. – незаплатени лизингови вноски и 409,04 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договорен абонамент, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5417/28.07.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 10923/2023 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с.

В исковата молба и уточняващите молби, ищцовото дружество посочва, че ответникът е абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги, като между страните възникнали облигационни правоотношения, а именно: - Договор за мобилни услуги от 18.12.2019 г. за ползване на мобилен номер ************, към който договор било подписано Допълнително споразумение от 22.07.2019 г., съгласно което ответникът избрал да ползва абонаментен план Тотал+ 49.99 лева, за срок от 24 месеца – до 22.07.2021 г.; Договор за мобилни услуги от 26.12.2019 г. за ползване на мобилен номер *********, с избран абонаментен план Тотал+ 19.99 лева, за срок от 24 месеца – до 26.12.2021 г.

От ответника е претендирана сумата в размер на 351,99 лв., която сума представлява сбор от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по договорите, формирана по следния начин:

2

208,70 лв. – по Договор за мобилни услуги от 18.12.2019 г., към който е подписано Допълнително споразумение от 22.07.2019 г., за отчетен период 25.12.2019 г. – 24.04.2020 г., от които 88,01 лв. за месечни абонаментни такси, 22,17 лв. за потребление извън пакета и 98,52 лв. – за абонамент за ползване на устройство /лизинг/;

143.29 лв. – по Договор за мобилни услуги от 26.12.2019 г., за отчетен период 1 25.12.2019 г. – 24.04.2020 г., от които 45,73 лв. за месечни абонаментни такси, 41,63 лв. – за потребление извън пакета, 43,96 лв. – за абонамент за ползване на устройство /лизинг/ и 11,97 лв. - за застраховки.

В уточняваща молба от 26.04.2023 г. /на л.40/ ищецът поддържа, че сумата от 98,52 лв. и сумата от 43,96 лв. – представляват лизингови вноски, за периода от м.01.2020 г. – до м.04.2020 г., дължими, съответно по Договор за лизинг от 22.07.2019 г., по Договор за лизинг от 26.12.2019г. и по Договор за лизинг от 22.07.2019 г. Относно сумата от 11,97 лв. – посочва, че представлява застрахователна премия, дължима по Договор за застраховка от 26.12.2019 г.

С оглед на тези изрични уточнения, с атакуваното определение Районният съд е приел, че установителнителните искове за тези описани суми 98,52 лв. – за абонамент за ползване на устройство /лизинг/, 43,96 лв. – за абонамент за ползване на устройство /лизинг/ и 11,97 лв. - за застраховки са недопустими. Излага основни съображения, че за да е допустимо производството по чл. 422 от ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Съгласно заявлението и издадената заповед, вземанията за дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в общ размер на 351,99 лв., са присъдени във връзка с Договор за мобилни услуги от 18.02.2019 г., към който договор било подписано Допълнително споразумение от 22.07.2019 г. и Договор за мобилни услуги от 26.12.2019 г., докато в настоящия процес се твърди, че в тази сума са дължат и вземания, претендирани от допълнителни правоотношения – Договори за лизинг и 3

Договор за застраховка.

По този начин се въвежда ново основание на претенциите за сумите от 98,52 лв., от 43,96 лв. и от 11,97 лв., което не е било заявено в заповедното производство.

Районният съд аргументира, че лизинговите вноски и застраховките не представляват абонаментни такси, а разкриват съществуването на отделни правоотношения по договори за лизинг и договор за застраховка. Налага извод, че ищецът не би могъл да въведе други, различни или допълнителни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Досежно направеното с уточнителната молба от 26.04.2023 г. /на л.40/ пояснения, според които се предявяват нови осъдителни искове за сумата от 98,52 лв. – по Договор за лизинг от 22.07.2019 г., за периода от м.01.2020 г. – до м.04.2020 г.; за сумата от 6,88 лв. – лизингови вноски, за периода от м.01.2020 г. – до м.04.2020 г., по Договор за лизинг от 26.12.2019г.; за сумата от 7,68 лв. – лизингови вноски, за периода от м.01.2020 г. – до м.04.2020 г., по Договор за лизинг от 22.07.2019г. и за сумата от 11,97 лв. – застрахователни премии, дължими по Договор за застраховка от 26.12.2019 г., Районният съд е констатирал, че такива претенции не са били заявени с първоначалната искова молба по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Аргументира, че е недопустимо предявяване на нови искове с ново основание и петитум, предвид забраната на чл. 214 ГПК. Изтъква, че нормата на чл. 210 от ГПК също е неприложима, тъй като предметът на делото се идентифицира със спорното материално право, което се определя от заявените с исковата молба твърдения в подкрепа на това право и отправеното до съда искане.

С частната жалба на „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ са направени възражения, че мотивите на Районния съд са неправилни. По заявление на дружеството е образувано ч.гр.д. 10923/2022 г. на ПРС, XX гр.с., и е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите, както следва:

351,99 лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури

7299649200/25.01.2020 г.,

7300919982/25.02.2020 г.,

7302223837/25.03.2020 г., 7303667174/25.04.2020 г. за периода от 25.12.2019 г.

4 до 24.04.2020 г.;

574,94 лв. - незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг.

409,04 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

В исковата молба, с която са предявени установителните искове по чл.

422, ал. 1 от ГПК, вземанията са посочени като 35199 лв.- цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 574,94 лв.- незаплатени лизингови вноски и 409,04 лв.- цена на дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.

С определение от 01.03.2023г. /на л.29/ исковият съд е констатирал несъответствия в изложените от ищеца твърдения в исковата молба за начина, по който са формирани претендираните вземания и е дал указания до ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба. В уточняваща молба от 22.03.2023 г. /на л.31/ ищецът е заявил, че във вземането в общ размер на 351,99 лв. са включени сумата от 98,52 лв.- представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 22.07.2019 г.; сумата в размер на 43,96 лв.- представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 22.07.2019 г., и сумата в размер на 11,97 лв.- представляваща застрахователни премии по Договор за застраховка от 26.12.2019 г.

Месечните лизингови вноски, както и застрахователните премии, съгласно горепосочените договори преди предсрочно прекратяване на договорните абонаменти се фактурират и заплащат ведно с начина на заплащане на задълженията по процесните договори за мобилни услуги, поради което се дължат от потребителя в качеството му на абонат на мобилни услуги и затова са включени към претендиранта сума за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.

В конкретния случай, доколкото отправеното от ищеца искане до съда е за установяване на вземания с размер и основание, съответстващи на посочените в издадената в негова полза заповед за изпълнение, то е налице необходимата идентичност между предмета на заповедното и на последвалото го исково производство. В случай, че от изявленията на ищеца и/или от представените по делото писмени доказателства се установи, че част от претендираните вземания не са възникнали на твърдяното основание, то това би представлявало предпоставка за отхвърляне на исковете в тази им част, а не 5 води до тяхната недопустимост. За допълнение посочва, че вземанията се основават на клаузи от същественото съдържание на сделката /цена на доставка/, поради което по отношение на тях неравноправно договаряне не може да се предполага, арг. от чл. 145 ал.2 от ЗЗП. Достатъчно конкретно още със заявлението било описано, че абонатът дължи 351,99 лв. за незаплатени такси за потребление на мобилни услуги, като е посочено по кои договори, на какво основание и за какъв период се претендира всяка една от сумите. Това е достатъчно, за да се приеме една искова молба за редовна, отделен е въпросът как ще се докажат твърденията в него в един бъдещ установителен иск. Изводът на Районен съд - Пловдив, че вземанията, за които е прекратил производството са недопустими е неправилно и противоречи на изложеното в исковата молба, както и в последващата уточнителна молба.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Видно е от заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 10923/2022 г. на ПРС, XХ гр.с. са описани в т.9 следните суми 351,99 лв.- цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;