Присъда № 1 от 15.01.2024, Окръжен съд - Враца

МОТИВИ към Присъда № 1/15.01.2024г. по НОХД № 409/2023г. по описа на Окръжен съд-Враца

Подсъдимият И. Н. П. от гр.Тетевен, живущ в с.***, общ. Кнежа, област Плевен е предаден на съд с обвинителен акт на Окръжна прокуратура-Враца по обвинение за извършване на престъпление за това, че на 08.03.2021г. около 19.30 ч. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, при управление на МПС-лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 220", с рег.№ EH *** КТ, собственост на М. Н. И. от с.***, обл.Плевен, по улица "Солунска" при кръстовището с улица "***" е нарушил правилата за движение: чл.20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП - не е намалил скоростта си и не е спрял когато е възникнала опасност за движението, и чл.116 от ЗДвП, като водач на МПС не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците - блъснал с предната лява част на управлявания от него лек автомобил пешеходеца Б. С. П. и го прегазил със скорост от 56 км, продължавайки по ***, след около двеста метра е направил обратен завой на кръстовището между *** и ул."Ломска" и се е върнал към пострадалия П. със скорост от 70 км., прегазвайки го отново и ударил с дясната си част на автомобила Г. Н. И. от гр.Бяла Слатина, като умишлено е причинил смъртта на Б. С. П., като му е нанесъл гръдна травма довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност и е причинил умишлено комплексна средна телесна повреда, изразяваща се открито многофрагментарно счупване на дясна бедрена кост и счупване на кости на таза в дясно, счупване на лявата срамена кост на таза, закрита черепно-мозъчна травма, минимално контузно огнище в главния мозък и мозъчно сътресение с данни за загуба на съзнание, травматичен шок и белодробна контузия и счупване на напречен израстък на 4-ти поясен прешлен във фрактура на дясна тазобедрена става, вътрешен кръвоизлив, с опасност за живота на Г. Н. И. от гр.Бяла Слатина престъпление по чл.342, ал.3, б."б", предл.1-во и б."в" предл.1-во, вр. ал.1, предл.3-то от НК.

Окръжна прокуратура Враца обвинява И. Н. П. и за това, че на 08.03.2021г. около 19.30 ч. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, е управлявал МПС лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 220" с № EH *** КТ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2% на хиляда - 1.44% установено по надлежния ред с техническо средство "алкотест-Дрегер 7510+" с фабричен номер 0018 - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В проведеното по делото открито разпоредително заседание по тяхно искане и на основание чл.76 от НПК, съдът конституира Л. Б. С. лично и със съгласието на майка си, негов законен представител - Г. Н. И., М. Б. С., Г. Н.

И., Н. С.а Х., Д. Б. С., И. Б. С., М. С. П., И. Г. Н., А. Б.а Ф. и И. Г. Н. като частни обвинители, всички представлявани от повереник – адв. А. Б. от САК.

В съдебно заседание, участващият по делото прокурор при ОП-Враца поддържа обвиненията така, както са повдигнати с обвинителния акт и счита, че всяко от тях е доказано по несъмнен и категоричен начин. Счита, че от фактическа страна събраните в хода на производството доказателствата изцяло потвърждават изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В 1 тази насока подчертава, че безспорно е установено, че подсъдимият П. е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, същият е имал възможност и не е предприел никакви действия да намали скоростта, за да спре и да предотврати произшествието, а напротив.

Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по всяко от двете обвинения, и да му бъде определено наказание "лишаване свобода" при условията на чл. 54 НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието следва да бъде в рамките на средния предвиден в закона размер. Според прокурора, прилагайки чл.23 и 25 от НК, следва да се определи на подс. П. най-тежкото наказание, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. Счита още, че при евентуално постановена осъдителна присъда са налице и условията мярката за неотклонение на подсъдимия да бъде изменена в "Задържане под стража".

Повереникът на частните обвинители - адв. А. Б. от САК, изцяло споделя изложеното от прокурора. Счита, че фактическата обстановка е безспорно установена, по безспорен и категоричен начин. Посочва, че от разпита на вещите лица е установен механизма на настъпване на произшествието, както и причинените смърт и телесни повреди на повече от едно лице. Според адв.

Б., в случая това, което е важно и интересува всички е какво наказание следва да бъде наложено на подс. И. П. и съответно как трябва да бъде изтърпяно то и при какъв режим. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че е важно да се съобрази настъпилия резултат. В тази насока не споделя изложеното от представителя на държавното обвинение, че наказанието на подс.П. следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като счита, че същото следва да бъде определено при превес именно на отегчаващите отговорността обстоятелства. Поддържа още, че в настоящия случай така повдигнатото обвинение би следвало да бъде за особено тежък случай, но това не е направено от държавното обвинение, поради което счита също така, че на подс. П. следва да бъде наложено максимално предвиденото в закона наказание - 20г. "лишаване от свобода" и същото да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. Сочи, че при кумулативно наложено наказание по чл.343г от НК следва да се приложи разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК и същото да бъде увеличено с до 3 г. над наказанието "лишаване от свобода". Претендира присъждане на направените разноски.

Частните обвинители Л. Б. С. лично и със съгласието на майка си, негов законен представител - Г. Н. И., М. Б. С., Г. Н. И., Н. С.а Х., Д. Б. С., И. Б. С., М. С. П., И. Г. Н., А. Б.а Ф. и И. Г. Н. - поддържат становището на повереника си.

Защитата на подс.П. – адв. Д.М., адв. Г. С. и адв. Е. Б. от САК, не оспорват фактическата обстановка по делото до момента, в който подсъдимият П. се е качил в лекия автомобил и впоследствие случилите се събития, но изразяват становища, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. В своите пледоарии акцентират, че на последния също са 2 причинени телесни увреждания.

Поддържа се, че видно от огледния протокол на ПТП-то, освен че са направени снимки на процесното МПС, са описани много внимателно и всички увреждания, които са били констатирани, макар и с невъоръжено око от страна на лицата, които са извършили огледа. При този оглед е установено, че на процесното МПС са причинени множество увреждания в предната броня от едната страна, капака, калниците, две от вратите отзад, под автомобила, в това число и в предното стъкло и странични прозорци от дясната страна на автомобила и задното панорамно стъкло, които са били изпочупени. Излагат се доводи, че единствените данни относно причинените уврежданията на подс. П. и увреждането на МПС-то, се съдържат в неговите обяснения и показания на едната му дъщеря - Г., която се е возила с него в лекия автомобил, според които струпалата се тълпа на улицата е предприела действия за унищожаване и повреждане автомобила, който е управлявал подс.

П., а останалите свидетели, разпитани както в хода на съдебното следствие, така и в хода на досъдебното производство не споделят за това по какъв начин процесното МПС е било до такава степен повреден. Адв. Б. счита, че подс. П. при извършване на деянието се е намирал в особено психо-емоционално състояние, като същият е изпитвал е сериозен страх и стрес от случващото се, което е установено от изготвената в хода на ДП психолого-психиатричната експертиза на подс. П.. Поддържа се още, че подс. П. е извършил деянието по непредпазливост, а не умишлено, като се изразява несъгласие с приетото от прокурора и от повереника на частните обвинители аргумент за това, че подс.

П. е действал умишлено е фактът, че същият е обърнал колата и се е върнал обратно. Сочи се, че подс. П. се е опитал да избяга от тълпата при абсолютна липса на видимост през предното, задното и през страничните стъкла и същият не е знаел в каква посока кара колата, за да може да се ориентира какво изобщо се случва. Защитата на подс. П. развива съображения, че допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП не се намира в причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП-то, видно от величините, които са приети за установени в експертните заключения по изготвените в хода на ДП експертизи. Сочи се още, че наказание на подс. П. не следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Пледира се за постановяване на оправдателна присъда, евентуално осъдителна такава като подсъдимият П. бъде признат за виновен по така повдигнатите му обвинения, но за престъпления, извършени по непредпазливост. Не се противопоставят на искането за разноски на повереника на частните обвинители.

Подсъдимият И. П. в правото си на лична защита поддържа казаното от своите защитници, иска да си гледа децата и изказва своето съжаление за случилото се.

В последната си дума, подс. П. съжалява за случилото се, моли за условна присъда за да си гледа децата. Моли съда за снизхождение при постановяване на присъдата.

3

По делото бяха разпитани свидетелите Р. А. М., Н. П.а Р., А. Я. С., Й. В.

П., Н. Б. П.а, П. С.а П.а, Д. Ц. В., Р. Х. М., С. Й. Д., Г. Н. И./свидетел по реда на чл.118, ал.1, т.2, предл.2 НПК/, М. Б. С./свидетел по реда на чл.118, ал.1, т.2, предл.2 НПК/, И. Б. С./свидетел по реда на чл.118, ал.1, т.2, предл.2 НПК/, Л.а Д. Я., П. С. П., М. Б. П.а, С. С. П., С. З. Д., А. С.а Р., Е. С.а П.а, В. К. П. и Р. Х.

Д..

С оглед констатирани противоречия в показанията дадени на ДСП и в с.з. от част от свидетелите, както и за твърдения от тяхна страна, че не си спомнят определени факти и обстоятелства, но и с оглед липсата на съгласие от страна на подсъдимия и защитника му за прочитане на тези показания, на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съдът прочете показанията на свидетелите Н. П.а Р. /л.57, т.І ДП/; Д. Ц. В. /л.149-150, т.ІІІ ДП/; М. Б. П.а /л.61 и сл., т.I ДП/; Р. Х. Д. /л.190, т.III ДП/.

На основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля Я. С. П. /л.5, том ІІІ ДП/.

На основание чл.280, ал.6, вр. чл.281, ал.1, т.6 НПК съдът прочете показанията на малолетното дете - св. Г. И. Н.а /л.98-99, т.ІІІ ДП/ в присъствието на психолог - В. И. Т..

Прочетени и приобщени бяха заключенията на експертите д-р Ф. Й. Т., Г. П. В., В. Т. П., Т. Ц. Т., д-р Б. В. К. и В. И. Т..Заключението по съдебно биологичната експертиза, изготвено от вещото лице И. Г. Т., и това по съдебната химико-токликологична/токсикохимична/ експертиза, след съгласието на страните бяха прочетени и приобщени на основание чл.282, ал.3 НПК.

Съдът като взе предвид обясненията на подсъдимия, доводите и съображенията на неговите защитници и тези на частните обвинители и техния повереник, показанията на разпитаните свидетели, изготвените и депозирани в с.з. експертизи, както и всички други събрани и приобщени към делото по реда на чл.281, чл. 282, чл.283 и чл.284 от НПК писмени и веществени доказателства и след като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Н. П., известен като "***", поради шофирането му с висока скорост, е роден на 02.06.1977г. в гр.Тетевен, обл. Плевен, но живее в с.***, обл.Плевен и е правоспособен водач на МПС, с последно издадено СУМПС от 17.10.2019г. за категории В, М, АМ и валидност до 29.06.2022г.

Подс. И. П. е женен за св. М. П.а и имат шест деца. Поради факта, че и двамата са били безработни, се е налагало да работят в продължителен период от време в Република Германия.

Постепенно отношенията им се влошили и семейството се разделило в средата на 2020г., като св. М. П.а пребивавала известно време в гр.София, за да се укрие от съпруга си до момента, в който подсъдимия И. П. я намерил през месец февруари 2021г. и я закарал в дома си в с.***, откъдето тя избягала след упражнено физическо насилие върху нея. Св. М. П.а взела едно от децата, дъщеря си - И. и потърсила подслон в дома на леля си - св. П. П.а в гр.Бяла 4

Слатина в началото на месец март 2021г.