Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 4930 от 30.07.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Частно гражданско дело 2210/2026
Вид
Разпореждане № 4930
Подписан
30.07.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4930 гр. Благоевград, 30.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210102210 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Бсрещу длъжника Н. Е. В., ЕГН **********, гр.Бза следните суми:

-384.12 евро – главница;

-24.83 евро - договорна лихва за периода от 25.07.2022г. до 21.07.2025г.;

-125.27 евро - законна лихва за периода от 29.11.2022г. до 21.07.2025г., по Договор за кредит № МАХ- 500054915 от 25.07.2022г., сключен между „Б и Н.

Е. В., вземането по който е прехвърлено на „Бпо силата на Договор за цесия от 21.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

1

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е отпуснал на кредитополучателя Н. Е. В. потребителски кредит в размер на 1500 лева, с погасителна вноска – 99.89 лева, брой погасителни вноски – 17, срок на кредита – 8 месеца и 14 дни, обща стойност на плащанията 1 698.13 лева, ГПР – 44.23 %, годишен лихвен процент – 36.79 /чл. 5 от договора/. В договора е материализиран погасителен план /чл. 6/.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит, при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при при условията на т. 7.3 от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързо разглеждане на искането кредита е в размер на 414 лева и е дължима на равни части през периода на кредита.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Договора за кредит, при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил да ползва Динимично плащане със своя кредит при условията на т. 7.4 от Раздел V от Общите условия.

Паричната сума за Динамично плащане по кредита е в размер на 675.85 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, като общият размер на кредита възлиза на 2 788 лева и в чл. 9, ал. 3 от договора е отразен погасителен план с дата и вноска по кредита.

В случая клаузите за услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ са недействителни, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на комисионни, свързани с управлението и погасяване на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит; кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Единствената цел на посочените уговорки е да натовари потребителя с допълнителни финансови задължения и то за „услуги“, които са пряко свързани с дейността на кредитора.

Отделно от това, таксите за посочените услуги следва да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т.

1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Следователно възнагражденията за допълнителните услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ са разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат 2 самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение.

Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноски по кредита, съгласно уговореното в договора. Предвид техния размер, съотносим към този на главницата, може да се направи извод, че същите водят до завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, а оттук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Това е видно от размера на главницата 1500 лв., и общата дължима сума за допълнителните услуги – 1089.85 лв. Изводът е, че посоченият в договора ГПР неминуемо се различава от реално прилагания в отношенията между страните. Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния процент на разходите по кредита/, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за кредит

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая заявителят е уточнил, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 980.67 евро, който следва да бъде прихванат към дължимата главница.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С- съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, доколкото дължима е само чистата стойност на кредита от 1500 лв. или 766.94 евро, която се явява изцяло погасена с извършените плащания в общ размер от 980.67 евро.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Б, срещу длъжника Н. Е. В., ЕГН **********, гр.Б..., за следните суми:

-384.12 евро – главница;

3

-24.83 евро - договорна лихва за периода от 25.07.2022г. до 21.07.2025г.;

-125.27 евро - законна лихва за периода от 29.11.2022г. до 21.07.2025г., по Договор за кредит № сключен между „Б., вземането по който е прехвърлено на „Б по силата на Договор за цесия от 21.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4