Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 26.03.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 1584/2024
Вид
Решение № 93
Подписан
26.03.2025
В сила
05.06.2025
Състав
ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. К., 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20245510201584 по описа за 2024 година М

О

Т

И

В

И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 02.12. 2024г. на Началник сектор в ОДМВР С. З., РУ-К. с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб. Й. Й. П. който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение, както и ,че при съставянето но АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Чрез юрисконсулт вземат становище,че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показания на свидетел писмени, – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, / нарушител/ поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Административно-наказващият орган/ АНО е приел за установено, че на 05.08.2024 г. около 09.41 часа в гр. К. по бул. „О.“ до № ** в посока югсевер управлява лек автомобил "Ф. С." с рег. № ******** собственост на „Т. б. ** “ ЕООД с БУЛСТАТ ********* с установена стойност на скоростта 106 км/ч. след приспаднат толеранс от 3% при максимално допустима скорост за населено място до 50 км./ч.. Превишената стойност на скоростта е 56 км/ч. и е установена с **** *** *** ** с фабричен номер ******* и е записана в снимка под № ******* показана на водача. АУАН е съставен след попълнена декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ел.фиш серия * ******* на 16.07.2024г. с което е извършил ;

1.Водач повторно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП.

На основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДП, АНО наложил административно наказание глоба в размер от 1500 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от три месеца.

Описаната фактическа обстановка, която не се оспорва от жалб. се потвърждава от, снимка с № *******/******* към АУАН с бл. № ******, справка за автомобил с рег. № ** **** ** към АУАН,справка в АИС „Български документи за самоличност“, декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП, справка за нарушител/водач, докладна записка с рег. № ****-*****/04.11.2024г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № ****-**/06.08.2024г. ведно с приложена към него снимка от 05.08.2024г. с час 09.04.24, удостоверение на името на младши инспектор Г. В. Н. и удостоверение за допълнително обучение- актуализация на професионална квалификация.

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21, ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДП е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС.

Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно техническо средство преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип *** *** ** и протокол за използване на автоматизирано техническо средство.

От приложената към АУАН снимка с изображение на товарен автомобил с рег. № ** **** ** се установява, че скоростта на движение е била 106 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 % като е очевидно, че движението е осъществено с лек автомобил с рег. № ** **** ** .

Поради това съдът счита,че по несъмнен начин се установява МПС, с което е извършено нарушението и неговата скорост на движение. Този извод на фона на използването на годно техническо средство води до заключението, че с посоченото МПС е извършено административното нарушение.

Следователно установените по безспорен начин скорост на движение с годно 2 и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Поради това съдът не приема възражението на жалб. направено в жалбата му против обжалваното наказателно постановление, че не извършил административно нарушение.

Въз основа на императивната норма на чл. 188, ал.1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.". Това е така защото разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДП съдържа оборима презумция, че автомобила се управлява от неговия собственик, поради което тежестта на доказване дали автомобила е управляван от друг водач се носи от собственика му.

От приложената към административнонаказателната преписка декларация по чл.188 от ЗДП собственика на превозното средство е посочил, че то е било управлявано от жалб. Й. П..

Поради правилно в случаят е била наложена глоба на физическото лице жалб. П., с оглед предоставена информация по надлежния ред ,че той е управлявал автомобила поради което следва да бъде санкциониран, като водач на автомобила на инкриминираната дата.

Съгласно § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление акт, обосноваващ повторността е посочен изрично .

Макар и неприложен изрично към делото, от приложената и приета от съда справка за нарушител/водач се установява,че на 29.06.2024г. на жалб. П. е бил връчен ЕФ серия * ******* и който е влязъл в законна сила на 16.07.2024 г. тъй като не е бил обжалван . От съдържанието му се установява, че с него на основания чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДП жалб. П. е наказан за същото по вид нарушение - чл. 21, ал. 2 от ЗДП .

Следователно процесното нарушение, извършено на 05.08.2024 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. ЗЗ от ЗДвП и е повторно извършено.

Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, поради което съвсем законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание този по - тежко квалифициран състав на нарушение.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като административно 3 нарушение.

В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, посочена е и съответната правна квалификация т. е. спазени са всички стандарти гарантиращи правото на защита.

При извършената служебно проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения , при издаването на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.

57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон / по несъмнен начин се установява нарушената законова разпоредба- 21 ал.1 от ЗДП с което не са нарушени правата на наказаното лице/, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-****** от 02.12.2024г. на Началник сектор в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 1500 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от три месеца наложено на Й. Й. П. жив. в с. Ш. ул. "Ч." № * с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд град С. З. .

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4