Определение № 1177 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1177 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601481 по описа за 2025 година Производството пред САС е образувано по частна жалба, подадена от И.

Й. И., против определение №3505 от 07.11.2025г., постановено по чнд №6831/2025г. по описа на СГС.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и при явно незачитане на задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС.

Възраженията са отделени в три пункта, по първи пункт се твърди, че неправилно било прието, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация в качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, в подкрепа се цитира становище на ОСНК на ВКС и съдебна практика. Сочи се, че разпоредбата на чл.74, ал.1 от НПК не съдържа формулировка, съгласно която да е въведено изискване вредите да са включени в състава на престъплението, за да възникне качеството на пострадал, само е необходимо те да са пряка и непосредствена последица от престъплението като деяние.

Освен това, според жалбата първоинстанционният съд не е отговорил на доводите, че при извършване на проверка по чл.243, ал.5 от НПК, съдът не е обвързан с възприетата от прокурора правна квалификация на деянието, липсата на отговор на този въпрос представлява липса на мотиви и сама по себе си съставлява съществено процесуално нарушение. Изложени са подробни доводи защо 1 жалбоподателят счита, че се касае за престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.18 от НК. В пункт втори са изложени твърдения, че съдията-докладчик е следвало да се отведе на основание чл.31, ал.1 във вр. с чл.29, ал.2 от НПК по съображения, че за кратко време правораздава като съдия и не е съумял да се отърси напълно от типичната за прокуратурата и разследващите органи функционална субординация. На трето място, се твърди процесуална незаконосъобразност и необоснованост на прокурорското постановление, изложени са доводи относно необосноваността на прокурорския акт, неразгледани по същество от първата инстанция. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС с указания за произнасяне по съществото на жалбата по реда на чл.243, ал.5 от НПК или въззивният съд да се произнесе по същество, като отмени определението на СГС и постановлението за прекратяване на наказателното производство, след което да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, след като съобрази материалите по ДП, доводите в мотивната част на проверяваното определение и жалбата, провери изцяло правилността на акта, при което намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, активно легитимирано за това, затова е допустима, а по същество е неоснователна.

Сезиралата първоинстанционния съд жалба е била подадена в 7-дневен срок от съобщаването на акта, но е била недопустима, тъй като изхожда от лице, което не е от кръга на активно легитимираните съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК правни субекти, така че не е следвало да се разглежда по същество.

ДП №80/2025г. е образувано на 21.08.2025г. за това, че на неустановена дата през месец януари 2025г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице по чл.6, ал.1 ЗПК, използвал своето служебно положение, за да набави за другиго противозаконна облага – престъпление по чл.283 от НК. С постановление от 01.10.2025г. производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, прието е, че разследваното деяние не представлява престъпление. В диспозитива на акта погрешно е посочено, че постановлението подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен 2 срок от получаване на преписа по реда на чл.243, ал.4 от НПК. Частната жалба пред първоинстанционния съд е била подадена в този срок от подалия заявление за узнати данни за корупционни практики и принуда в орган на съдебната власт до ГДБОП И. Й. И., с искане да се отмени постановлението за прекратяване и да върне делото на прокурора със задължителни указания по прилагане на закона. С проверяваното определение първоинстанционният съд не е разгледал по същество жалбата, като е приел, че тя е процесуално недопустима поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, която изчерпателно посочва лицата, имащи право на жалба. Тези правни субекти са посочени в закона и кръгът им не може да се разширява. Предвид характера на престъплението по чл.283 от НК, в производството няма конституирано пострадало лице, затова жалбоподателят И. не притежава процесуално качество на пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК. Обект на защита на престъплението по чл.283 от НК са обществените отношения, гарантиращи безкористно проявление на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитетът, престижът и нравствените устои на длъжността, която заемат, престъплението е формално и настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав, не засяга пряко имуществената или лична сфера на някое лице, за да може то да придобие качеството на пострадал. Предвид това, единствено обвиняемото лице би могло да обжалва постановление за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.283 от НК, такова лице не е било привличано. Затова и не съществува процесуална възможност съдът да обсъди по същество наведените в жалбата доводи, а производството е било прекратено.

С оглед на гореизложеното, правилно е било прието от първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките да се произнесе по съществото на жалбата, защото тя е недопустима. Жалбоподателят И. няма качеството на пострадало от престъплението лице или на представител на ощетено юридическо лице, което да има право на жалба, защото предмет на производството е било престъпление по чл.283 от НК. Той е подал сигнал до ГДБОП относно узнати данни за корупционни практики и принуда в орган на съдебната власт, препратен в КПК, след извършена проверка от компетентните органи в КПК е депозиран доклад до СГП с мнение за 3 прекратяване на ДП поради липса на осъществен състав на престъпление по чл.283 от НК от обективна и субективна страна, след което с атакуваното постановление производството е било прекратено. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че жалбоподателят няма правната легитимация да оспори постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, но както е посочено в проверяваното определение, би могъл да инициира проверка на същото по реда на чл.243, ал.10 от НПК. Кръгът на лицата, които съгласно чл.243, ал.3 от НПК имат право да атакуват постановлението за прекратяване на наказателното производство, е ограничен от законодателя до три групи субекти – обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. Очевидно е, че жалбоподателят не е бил обвиняем, не е и пострадало лице по смисъла на закона, още повече, че съставомерни вреди по чл.283 от НК не са предвидени.

Ето защо становището на проверяващия съдебен състав съвпада с това на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е легитимиран да оспорва прекратяването на наказателното производство от прокурора и в този смисъл определението, с което жалбата не е била разгледана, е законосъобразно.

Затова изложените по първи пункт от жалбата възражения, че неправилно било прието, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация в качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, са неоснователни. Цитираното становище на ОСНК на ВКС и изброената съдебна практика не променят установеното по делото, че вредите не са включени в състава на престъплението, нито има данни за настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от престъплението като деяние.

Освен това липсва възможност при недопустима жалба за извършване на проверка по чл.243, ал.5 от НПК, така че неоснователно е посочено в жалбата, че съдът може да ревизира възприетата от прокурора правна квалификация на деянието, след като има пречка за произнасяне по същество. Рамките на съдебния контрол при проверка на постановление за прекратяване на наказателно производство са известни на състава, но в случай, че жалбата е недопустима, такова произнасяне не е възможно. По изложените в пункт втори от жалбата твърдения, че съдията-докладчик е следвало да се отведе на основание чл.31, ал.1 във вр. с чл.29, ал.2 от НПК не може да се отмени проверявания акт, защото лисват каквито и да било основания да се приеме наличието на незаконосъобразност на определението поради липса на 4 самоотвод. Тези доводи са без каквато и да било връзка с конкретиката по производството и не им се дължи отговор. Възраженията за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на прокурорското постановление, неразгледани по същество от първата инстанция, които се сочат като трети пункт снования за отмяна в жалбата, не могат да бъдат разглеждани именно поради липса на възможност при недопустима жалба съдът да се произнесе по същество. С оглед на горните съображения, жалбата против определението е неоснователна както в частта с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС с указания за произнасяне по съществото на жалбата по реда на чл.243, ал.5 от НПК, така и за отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона. Както е посочено в проверяваното определение, жалбоподателят би могъл да инициира проверка на същото по реда на чл.243, ал.10 от НПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243, ал.7 във вр. с ал.5 и 6 от НПК, САС в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №3505 от 07.11.2025г., постановено по чнд №6831/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на И. Й. И. против постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №80/2025г. на КПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5