Решение № 542 от 08.02.2019, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н

И Е

№ 542 08.02.2019г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15278 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М.Г.К., ЕГН:

**********,***, чрез а. Т.Д. е предявил срещу „Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. Чайка № 19, вх. А, ет. 3, ап. 37, представлявано от у. А. А. иск по чл. 200 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца на .. в гр. П, при която ищецът е претърпял …., която злополука е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ В. от 25.08.2017г., законна лихва и разноски.

Твърди се ищецът да е работил по ТПО с ответника на длъжност „п. в.о.”, с място на работа: гр. П., ул. „Г. Б.” № .. На 13.07.2016г. срещу 14.07.2016г. ищецът бил нощна смяна. На сутринта на ..., при извършване на регулярен обход, около .. часа ищецът се спънал в ж.п. линия, преминаваща през охранявания обект, паднал и ударил лявото си коляно, вследствие на което настъпило внезапно травматично увреждане на здравето му, изразяващо се в … Злополуката настъпила по време на работа, при и по повод извършваната дейност – обход във връзка с охраняване на поверения му обект. От удара ищецът изпитал силна пронизваща болка, паднал на земята и с пълзене се добрал до портала, където в 06:00 часа го заварил колегата му, на който трябвало да предаде смяната. Обадили се на спешна помощ, ищецът бил отведен и прегледан в Спешно отделение, където бил установен о, била назначена рентгенография и било установено счупването – „…”. На ищеца бил поставен гипсов крачол за 75 дни. В периода 14.07.2016г. – 17.12.2016г. ищецът ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, като след сваляне на гипсовия крачол състоянието му не се подобрило, било установено, че вследствие на счупването е развил … бил насочен към физикална терапия, било установено наличие на …, а глезенната става е о. с ограничена подвижност и функционална болезненост. Във всички амбулаторни и болнични листове било отразено, че тези усложнения са последица от счупването – „…”.

Болките и страданията, както и отпускът поради временна неработоспособност, продължили месеци след инцидента. Твърди се същите и към момента да не са отшумели. Ищецът е бил няколко месеца нетрудоспособен, и към момента се твърди да изпитва болка при ходене в лява глезенна става, силна ограничена подвижност на лява колянна става, слабост в левия крак. Появила се ... На ищеца било проведено магнитно лечение, серия физиотерапевтични процедури, като неколкократно бил хоспитализиран за провеждането им. С ЕР на ТЕЛК от 17.12.2016г. временната неработоспособност на ищеца била продължена с още 30 дни.

Твърди се тези здравословни проблеми на ищеца вследствие на злополуката да са създали изключително затруднение в бита му, обслужването му и много са го натоварили психически, тъй като, освен, че бил лишен от възможността да се придвижва самостоятелно, ищецът изпитвал болки, ставал през нощта, затворил се в себе си, грижите за домакинството, вкл. и издръжката, били поети от останалите членове на семейството му. По време на сватбеното тържество на д. си не могъл да вземе участие както в подготовката, така и в самото тържество, наложило се да бъде пренасян на ръце и цялата вечер да стои на един стол, което довело до влошаване на емоционалното му състояние и чувство за вина.

Злополуката била призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Варна от 25.08.2017г., което било потвърдено при обжалване от страна на работодателя.

Ето защо се моли да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за търпените болки и страдания вследствие на злополуката в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от злополуката – ... до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Ответникът не оспорва наличието на ТПО между страните към момента на увреждането, но оспорва иска по основание и размер.

От една страна се твърди увреждането да не представлява трудова злополука, а да е вследствие на влошеното здравословно състояние на ищеца, което обаче същият съзнателно е прикрил от работодателя преди започване на работа, а от друга – именно това поведение на ищеца да е довело до настъпване на злополуката. Твърди се ищецът да е нарушил съзнателно изискванията на Закона за частната охранителна дейност от 2004г., към момента отменен, като при кандидатстването си за работа съзнателно прикрил свои хронични заболявания, които са пречка да започне работа като о.. Същият представил документация, че е физически здрав, а впоследствие било установено, че страда от …. Тези заболявания били абсолютна пречка за назначаване на работа като п. в. о., а прикриването им съзнателно от ищеца го правело пряко отговорен за всички евентуални злополуки, които биха могли да настъпят на работното му място. В случай, че работодателят е знаел за заболяванията му, никога не би го наел на работа, тъй като същата изисквала извършване на обходи на големи площи и разстояния, възможност за бързо придвижване, включително и при лоши метеорологични условия. Очевидно било, че болен от … не би могъл да извършва тази дейност. Външните симптоми на това заболяване, като накуцване, изкривена походка и преждевременна умора били забелязани от колегата на ищеца К.Б., който поел поста от него на .. и свидетелствал за това и в адм. преписка пред НОИ. Същият обективно възприел състоянието на ищеца след твърдяната злополука – ищецът бил прав и облегнат на оградата и се оплакал от болки в крака, поради което Б. извикал Спешна помощ.

Ищецът не му се оплакал да е станал някакъв инцидент, и на Б. това не направило особено впечатление, тъй като бил наясно с проблемите на ищеца с краката и го приел за обичайно. Твърди се също така ищецът да не е уведомил нито колегата си, нито прекия ръководител за това с него да е настъпвал какъвто и да било инцидент, нито се е обадил да бъде сменен по-рано заради настъпил такъв. Това противоречало на дадените от ищеца обяснения за силна пронизваща болка и, че се е влачил до портала.

С оглед на горното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си а. Д. поддържа иска и моли същият да се уважи. Счита за безспорно доказано настъпилата злополука, че е настъпила по времетраене на ТПО на ищеца с ответника, че същата е призната по надлежния ред за трудова, че е довела до временна неработоспособност, че кракът на ищеца все още не е възстановен и че същият търпи посочените в исковата молба вреди. Оспорва възраженията на ответника за съпричиняване като недоказани, като счита показанията на свидетеля на ответната страна от една страна за противоречиви, от друга – заинтересовани. Ето защо моли да се уважи изцяло иска, ведно с всички законни последици.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника а. С. оспорва иска, поддържа изцяло писмения отговор, като счита за доказани твърденията си изцяло както от събраната медицинска документация, така и от събраните по делото гласно доказателства и заключението на вещото лице. Счита от показанията на ищцовия свидетел да не се е установило същият да е търпял изложените в исковата молба болки и страдания, нито като обем, нито като тежест, като освен това този свидетел като близък на ищеца бил заинтересован. Ето защо моли искът да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

За да се уважи предявеният иск с правно основание чл.

200 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на ищеца, както и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.

При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника е да установи твърденията си, че от страна на ищеца е имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване, както и да установи основателността на възраженията си, че търпените вреди не са в причнинна връзка със злополуката, а с други заболявания на ищеца.

Между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор …., декларация за тр. злополука ..., Разпореждане № ..., с което станалата с ищеца злополука на ... е приета за трудова, Решение № 2153-03-57 на Д. на ТП на НОИ – Варна от 11.10.2017г., с което е отхвърлена жалбата на ответника срещу горепосоченото разпореждане, фиш за спешна мед. помощ, резултати от образни изследвания, амбулаторни листове, болнични листове за временна неработоспособност за периода 14.07.2016г. – 24.11.2016г., ЕР на ТЕЛК от 17.11.2016г. за продължаване на отпуска поради временна неработоспособност с още 30 дни се установява, че ищецът е работил по безсрочно ТПО с ответника на длъжност „п. в. о.” с място на работа – гр. П., ул. „Г. Б.” №.., с посочено в тр. договор 8-часово работно време на ден, и ОМВ 450 лева, като е постъпил на работа на ...

На ... ищецът е претърпял злополука, като по време на редовния обход на обекта се е спънал в релса на ж. п. линия, преминаваща през обекта, паднал е, вследствие на което е получил счупвания на други части на подбедрицата на ляв крак. Злополуката е декларирана от работодателя една година след инцидента, с Разпореждане от 25.08.2017г. на ТП на НОИ Варна е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, като работодателят е обжалвал това разпореждане с мотиви, че здравословното състояние на ищеца, наличието на .., са довели до настъпване на злополуката и по тези причини тя не е трудова. С Решение на Д. на ТП на НОИ – Варна от 11.10.2017г. жалбата е отхвърлена като неоснователна, като същото не е обжалвано и е влязло в сила. След злополуката на мястото на инцидента е повикана линейка, която е пристигнала в 06:02 часа, ищецът е отведен в МБАЛ „Пловдив” АД, където му е извършен преглед и рентгенографско изследване, като са установени счупвания на други части на подбедрицата – …, поставен му е гипсов крачол за 75 дни, като на ищеца са издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 14.07.2016г. – 24.11.2016г. В анамнезата е вписано, че е установено ... След снемане на гипсовия крачол има ... Установено е наличие на …, като това е установено при прегледите на 12, 19 и 26.10.2016г.

Походката към 26.10.2016г. е силно затруднена и с две помощни средства. Поради неповлияване от проведения извънболничен физиотерапевтичен курс са се наложили две хоспитализации през м. 09 и м. 11.2016г. с лечебна цел за провеждане на съответните рехабилитационни процедури в болнични условия. Извършени са множество физиотерапевтични процедури, описани в амбулаторните листове. С ЕР на ТЕЛК от 17.11.2016г. е установено, че ищецът не се е възстановил след счупването, продължава да провежда физиотерапия, като са дадени указания ЛКК да удължи отпуска поради временна неработоспособност с още 30 дни.

Впоследствие на 23.02.2017г. ищецът е получил ново счупване – на л. п., поставен е гипсов ботуш за 45 дни, имал е о. в х., ограничена двигателност в .., като се е придвижвал с помощни средства и към датата 20.04.2017г. Диагноза – ... На 03.05.2017г. е констатирано подобрение, придвижване без помощни средства, но на 08.06.2017г. се установява … при раздвижване и отново накуцваща походка с едно помощно средство. Появили се и болки в лява тазобедрена става, сутрешна скованост, като във всички амбулаторни листове от м. 06 до м. 11.2017г. се установява …. при раздвижване и накуцваща походка с 1 помощно средство. Провеждани са рехабилитационни процедури. Насочен е към санаториално лечение. Впоследствие през м. септември 2018г. ищецът има други оплаквания – в лява раменна става, които обаче нямат отношение към увредения при злополуката крак.