Решение № 4972 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4972 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100506371 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6371/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД гр.София срещу решение №6172 от 20.04.2023 г постановено по гр.д.№42412/22 г на СРС , 176 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 102,39 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2019 г – м.10.2019 г за аб.№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 3,45 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2019 г – 10.05.2022 г ; и сумата от 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.05.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено за задължение за аб.№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , както и заповедта за изпълнение е издадена за този имот. Посочването на друг имот е техническа грешка в исковата молба , а документи за собственост на ответника са представени именно за апартамент на сутерена в сграда в 1 гр.София ул.******* . Исковата молба е нередовна и е следвало да се дадат указания на ищеца за отстраняване на нередовностите . СТЕ и всички доказателства по делото касаят апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* . Ответникът е потребител на топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ , както и е наследник на лице , което е имало открита партида за доставка на топлинна енергия . Исковете са доказани по основание и размер .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е налице техническа грешка в исковата молба и същата не е нередовна . Решението на СРС трябва да се потвърди , евентуално да се обезсили същото , както и заповедта за изпълнение и да се прекрати производството по делото .

Третото лице помагач „Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД гр.София на 21.04.2023 г и е обжалвано в срок на 02.05.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ответникът не се явява потребител на топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ и не дължи процесните суми . Представен е от ищеца нотариален акт на л.19-20 от делото пред СРС , според който наследодателката на ответника Р.П. е била собственик на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* . В исковата молба е посочен друг имот – ап.******* в гр.София ж.к.******* вх.Г ******* , но за него не са представени доказателства за собственост .

Обжалваното решение е частично неправилно , а мотивите на СРС са противоречиви и незаконосъобразни .

Основателни са оплакванията във въззивната жалба , че исковата молба е била нередовна пред СРС . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение , процесните задължения са за аб.№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* /. Така е издадена и процесната заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав . Констатира се , че в исковата молба от една страна е посочено , че се предявява по повод възражение на ответника срещу заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав и за задълженията по тази заповед , а от друга страна се сочи за процесен топлофициран имот не апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* , а ап.******* в гр.София ж.к.******* *******Г ******* .

2

При такива явни несъответствия СРС е следвало да остави исковата молба без движение и да даде на ищеца указания да отстрани нередовностите на исковата молба . Трябва да се отбележи , че ако наистина исковата молба касае задължения за ап.******* в гр.София ж.к.******* вх.Г *******, то същата би била недопустима и е следвало СРС да я върне .

Няма данни за въпросния „друг имот“ да има издадена друга – различна от процесната заповед за изпълнение , за да бъде допустима искова молба по чл.422 ГПК . Положителен установителен иск за парични задължения – извън уредените в закона изключения – е недопустим поради липса на правен интерес и възможност да се предяви осъдителен иск .

В случая след изрично дадени указания от настоящия съд ищецът уточни с молба от 20.06.2023 г , че в исковата молба са допуснати технически грешки и процесните задължения са за за аб.№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* /. За този обект са и всички събрани пред СРС доказателства , включително СТЕ .

Ответникът е потребител на топлинна енергия за визирания апартамент съгласно нотариален акт на л.19-20 от делото пред СРС , според който Р.П. е била собственик на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.*******. Съгласно удостоверение за наследници от 08.03.2019 г ответникът е единствен наследник на Р.П. . Отделно последната е била подала и молба-декларация за откриване на партида при ищеца .

Искът за главница за топлинна енергия е частично основателен . Според представените пред СРС писмени доказателства и приетата от СРС СТЕ за процесния период е доставена топлинна енергия в размер на 88,27 лева / 102,39 лева по прогнозни сметки – 14,12 лева сума за връщане след отчет на уредите / . Според СТЕ дяловото разпределение в етажната собственост е извършвано законосъобразно и при спазване на ЗЕ и методиката по Наредба №16-334 за топлоснабдяването . Ежемесечно са отчислявани технологичните разходи .

Средствата за измерване са преминали метрологична проверка . За процесния период са в сила ОУ /2016 г / представени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение .

Съгласно чл.33 от ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на съответните сметки на интернет сайта на ищеца , съответно изпадането в забава не е обвързано от подобно обстоятелство /както това беше по ОУ-2014 г /. Лихвата - само върху окончателните сметки - тече след изтичане на 45-дневен срок от периода , за който се отнасят - чл.33 ал.1 от ОУ 2016 г. След като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.05.2022 г , то не са погасени в 3-годишна погасителна давност задълженията за главница за процесния период м.06.2019 г – м.10.2019 г.

С оглед частичната основателност на иска за главница , частично основателен е и иска за лихви за забава до размера от 2,97 лева .

Основателен е иска за 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.05.2022 г . Ищецът е материално-правно легитимиран по иска за дялово разпределение съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 от ОУ /2016 г / . По аналогични съображения е неоснователно възражението за погасителна давност за сумата за дялово разпределение .

3

Налага се изводът , че след частична отмяна на решението на СРС трябва да се признае за установено , че ответникът дължи посочената част от претендираните суми . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди .

С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски /по компенсация/ в заповедното производство и пред СРС и пред СГС , съобразно уважената част от исковете .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №6172 от 20.04.2023 г постановено по гр.д.№42412/22 г на СРС , 176 състав ; в частта , с която са отхвърлени искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 88,27 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2019 г – м.10.2019 г за аб.

№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 2,97 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2019 г – 10.05.2022 г ; и сумата от 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.05.2022 г, ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав ; както и в частта , в която “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София е осъдено да заплати на М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София сумата от 300 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 88,27 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2019 г – м.10.2019 г за аб.№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 2,97 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2019 г – 10.05.2022 г ; и сумата от 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.05.2022 г, ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която посочения иск за незаплатена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 88,27 лева до предявения размер от 102,39 лева ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното 4 заплащане на сумата ; както и посочения иск за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 2,97 лева до предявения размер от 3,45 лева ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав .

ОСЪЖДА М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 389,68 лева разноски пред СРС и в заповедното производство /по компенсация/ и сумата от 74,16 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5