Решение № 4812 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4812 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330114982 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът К. И. Ш., ЕГН: **********, със съдебен адрес- ** ** **** ****************, чрез пълномощник адв. С. М., е предявил против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4-6, представлявано от ********** Т.И.В., иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 5 000 лева- главница, дължима по договор за кредитна карта от 30.05.2009 г., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и сумата от 1 984, 83 лева- наказателни лихви за периода 17.03.2012 г.- 01.09.2013 г. по издаден по частно гр. дело № 14178/ 2013 г. на ПРС, X гр. с-в, изпълнителен лист от 05.09.2013 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 04.11.2015 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № *****, за принудително събиране на задължения по договор за кредитна карта от 30.05.2009 г., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, както следва: сумата от 5 000 лева- главница, ведно със законната лихва от 02.09.2013 г. и сумата от 1 984, 83 лева- наказателни лихви за периода 17.03.2012 г.01.09.2013 г. За тези суми по частно гр. дело № 14178/ 2013 г. на ПРС, X гр. с-в, бил издаден изпълнителен лист от 05.09.2013 г. ПДИ била връчена от ЧСИ на 19.02.2014 г., като възражение не било подавано. Бил наложен на 19.02.2014 г. запор върху заплатата на 1 длъжника. На 17.02.2015 г. ответникът бил конституиран по изпълнението като взискател въз основа на договор за цесия. На 05.02.2020 г. взискателят поискал прекратяване на изпълнителното дело, което ЧСИ постановил веднага. По същия изпълнителен лист се образувало ново изпълнително дело- № ****/**** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № *****, висящо към момента, по което на дати- 01.10.2020 г., на 22.07.2020 г., на 13.01.2023 г. и на 10.07.2023 г. били предприети изпълнителни действия. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност, с изтичане на 5 години от ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за периода 26.06.2015 г.- 26.06.2020 г. Към периода на изтичане на давността новото изпълнително дело още не било образувано. Моли се за постановяване на решение в този смисъл. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Давността в случая била общата петгодишна, с начално- издаването на изпълнителния лист. Според ТР № 3/ 2022 г. на ОСГТК на ВКС, давност не течала до 26.06.2015 г., след като започвала отново, но тя прекъсната с налагане на запор върху ТВ на длъжника на 13.11.2015 г. Новото изпълнително дело било образувано преди да изтече давностния срок, като по него били поискани изпълнителни действия, независимо дали ЧСИ е бездействал. Перемпцията била без значение за давността, като дори и да била настъпила перемция, погасителната давност се прекъсвала от изпълнителните действия. По време на извънредното положение по силата на специалния закон за периода 13.03.2020 г.- 21.05.2020 г. давността спирала, след което отново започвала да тече. Посочва се, че дори и при изтекла давност, вземането не се погасявало, като то продължавало да съществува, но не можело да се изпълнява принудително. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 05.09.2013 г., издаден по частно гр. дело № 14178/ 2013 г. на ПРС, X гр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 5 000 лева- главница по договор за кредитна карта от 30.05.2009 г., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ведно със законната лихва от 02.09.2013 г. и сумата от 1 984, 83 леванаказателни лихви за периода 17.03.2012 г.- 01.09.2013 г., както и разноските по делотодържавна такса от 138, 97 лева, банкова такса от 1, 80 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 348 лева.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 03.01.2014 г.

„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е образувал против ищеца изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № *****, за принудително събиране на присъдените суми. Още с молбата за образуване на делото взискателят е поискал изпълнителни способиналагане на запори на трудово възнаграждение и банкови сметки. Извършени са справки за длъжника за осигурител, за личен статус, от ИКАР за имущество, от Служба по вписванията, 2 от ТД на НАП, от Общината, от КАТ за МПС, изпратени са запорни съобщения до банки, наложен е запор върху вземания (19.02.2014 г.). Изпратена е и ПДИ до длъжника с уведомления за наложените запори. Постъпили са и исканите справки. На 12.11.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 17.12.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран по делото като нов взискател, във връзка със сключен договор за цесия от 04.11.2015 г., като ЧСИ е уважил молбата и е уведомил длъжника, който обаче е отказал да получи съобщението. С молба от 05.02.2020 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело, в която връзка ЧСИ на 05.02.2020 г. е издал съответно постановление. С протокол от 21.09.2020 г. изпълнителният лист е върнат в оригинал.

Разпоредено е и вдигане на наложените запори.

Въз основа за същия изпълнителен лист с молба от 24.09.2020 г. ответникът е образувал против ищеца ново изпълнително дело № ****/**** г., пак по описа на ЧСИ **********, рег. № *****. С молбата за образуване на делото е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи.

Извършена е справка за личен статус от НБД, справка за банкови сметки от БНБ, като на 01.10.2021 г. е наложен запор върху банкови сметки и насрочен опис на движими вещи. С молба от 22.07.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника в конкретна банка. На 13.01.2023 г. са наложени запори върху банкови сметки. На 02.11.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 25.06.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело, като искането му е оставено без уважение. С молба от 07.05.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Преписи от цитираните две изпълнителни дела са приложени по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесните вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок- настоящата хипотеза, 3 или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410/ 417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На първо място, според ТР № 3/ 2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било още висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.

На второ място, според задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. От материалите по първото изпълнително дело (с № ****/**** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № *****) се установява, че на 12.11.2015 г.

ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като с това действие давността е прекъсната и след нея започва да тече нова давност. Последвало е прекратяване на това изпълнително дело по искане на взискателя, като след изтегляне на изпълнителния лист, въз основа на него, както и на още един изпълнителен лист, е било образувано второ изпълнително дело- с № ****/**** г., пак по описа на ЧСИ **********, рег. № *****. С молбата за образуването му от 24.09.2020 г. е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи. Макар тази молба да е постъпила след двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, считано от последното валидно изпълнително действие- налагането на запор върху заплата на 12.11.2015 г., тя е в рамките на 5- годишния срок от въпросното действие, поради което следва да се зачете като валидна и годна да прекъсне давност.

С прекратеното поради перемпция изпълнително производство (както е станало в случая с постановлението на ЧСИ от 05.02.2020 г.) не се погасява по давност вземането на кредитора по листа. Това е така, защото перемпцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за давността, така и за перемпцията, но това са различни правни институти с различни правни последици. Давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва- обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител 4 следва да образува новото искане в отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право (а в случая новото искане е дало началото на второто изпълнително дело). Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи обаче той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ, като необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито пък ползва или вреди на длъжника.