Определение № 1197 от 05.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1197 гр. Бургас, 05.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500721 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК и е образувано по повод частна въззивна жалба,подадена от И. Г. М., действаща със съгласието на законния си представител- майка С. Д. Г.,чрез пълномощника адв.Георги Янев против Определение №920 от 11.02.2025г.

,постановено по гр.д.№7085/2024г.по описа на БРС,с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателката И. М.,действаща със съгласието на майка си С. Г. за изменение на постановеното по делото Решение №110 от 17.01.2025г.,постановено по гр.д.№7085/2024г.по описа на БРС в частта за разноските.

Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от активно легитимирано лице,разполагащо с правен интерес от обжалването на определението на БРС по чл.248 ГПК.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-Г. И. М.,който не е подал писмен отговор в законоустановения срок.

По основателността на частната жалба БОС намери следното:

С постановеното по гр.д.№7085/2024г.по описа на БРС,съдът е уважил предявеният от И.

М.,действаща със съгласието на майка си С. Г. иск с правно основание чл.149 СК за увеличаване на размера на издръжката на детето И. М.,дължима от ответника М.,считано от датата на подаване на исковата молба-16.10.2024г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,като е увеличил размера на издръжката от 60 лв.на 310 лв.,като е отхвърлил иска за разликата над 310 лв.до 350 лв.

Със същото съдебно решение БРС е прекратил като недопустимо производството по предявения иск с правно основание чл.150 СК за присъждане на издръжка за минало време- една година преди датата на предявяване на иска,за сумата от 3 600 лв. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.БРС се е произнесъл по въпроса за дължимите разноски,като е приел,че с представения по делото договор за правна защита и съдействие е бил договорен и платен адвокатски хонорар на адв.Янев в размер на 1200 лв.за защита по исковото производство за издръжка и смяна на фамилно име.Тъй като производството по смяна на фамилно име е било отделено от настоящото ,правилно БРС е приел,че половината от възнаграждението на адвоката е било заплатено за производството по чл.19 от ЗГР,а за исковете за издръжка е заплатена другата половина от 600 лв.

Районният съд е разгледал и уважил направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,като е определил размер на разноските за 1 адвокатско възнаграждение ,дължими на ищцата М. под минимума от 500 лв.,определен в чл.7 ал.1 т.6 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.БРС е приел,че справедливият пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение е 200 лв.,с оглед ниската фактическата и правна сложност,проведеното едно съдебно заседание и позицията на ответника,който е признал иска по основание,а е оспорвал само размера му. Съдът е присъдил на ищцата сумата от 172.41 лв.,съразмерно на уважената част от исковата и претенция.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от ищцовата страна,с искане съдът да измени решението си в частта за разноските,като частната жалба са наведени оплаквания за неправилност ,тъй като съдът е присъдил размер на разноските,който е крайно нисък и несъобразен с положения от адвоката труд,като сумата е недостатъчна дори да покрие разходите му за явяване в съдебно заседание и данъците. БРС е оставил молбата без уважение,като е препратил към изложените в решението си мотиви и е допълнил,че в случая не е налице хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА и разноските се присъждат в полза на страната,а не на адвоката,който е получил 1200 лв.възнаграждение от ищцовата страна.

В частната жалба се прави оплакване,че БРС е определил разноски за адвокатско възнаграждение в изключително нисък,несправедлив и обиден за труда на адвоката размер,несъобразен с икономическата обстановка в страната.Посочва,че след отделяне на производството по чл.19 ЗГР ,адв.Янев е върнал на ищцата сумата от 600 лв.,представляваща платеното за този иск възнаграждение,като представя и разписка за възстановяване на сумата в брой.Изразява се съгласие,че адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. е изключително висок за защита по настоящото производство,но определеният от съда размер от 200 лв. е много занижен.

Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение обективно и в по-голям размер.

Частната жалба е основателна. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,заплатено от ищцата на адв.Янев в размер на сумата от 1200 лв.,като е отправил искане съдът да го намали до минимума,с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,проведеното само едно съдебно заседание и липсата на други процесуални действия по събиране на доказателства-разпит на свидетели,експертизи.Ответната страна е заявила,че няма претенции за присъждане на разноски.

При така заявеното възражение за прекомерност и намаляване на възнаграждението до минимума,предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,който съгласно чл.7 ал.1 т.6 от същата възлиза на 500 лв.,районният съд се е произнесъл извън рамките на възражението,като е определил пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,т.е. дори под ½ под минималния размер. Действително,съобразно Решение от 25.01.2024г.по дело С-438-22 на СЕС и формираната след постановяването му съдебна практика на българските съдилища, съдът може да определи разноски за адвокатско възнаграждение под минималния размер,посочен в НМРАВ,но при произнасянето си по възражение за прекомерност съдът следва да съобрази по отношение на размера и становището на другата страна. В случая ответната страна е поискала от съда намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение до минимума, а не под минимума,поради което въззивният съд намери,че при съобразяване на всички релевантни факти и обстоятелства- позиция на ответника,брой съдебни заседания,фактическа и правна сложност,ангажирани доказателства и др.,разноските за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна в пълния им размер следва да бъдат намалени до предвидения в чл.7 ал.1 т.6 от НМРАВ минимум от 500 лв. От тази сума в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер на 350 лв.,съразмерно на уважената част от исковата и претенция.БРС е присъдил сумата 172.40 лв.,като на ищцата следва да се присъди допълнително сумата от 177.60 лв. Въззивният съд намира,че намаляване на адвокатското възнаграждение до размера от 200 лв.е несъобразено и със социалноикономическите условия в страната,както и не съответства на положения от адвоката труд- подготовка на искова молба,представяне на писмени доказателства,явяване в съдебно заседание,проявена процесуална активност.Следва да се вземе предвид също така,че разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат не на адвоката,а на ищцата,която е непълнолетна,учаща и без собствени доходи от труд,по иск за увеличаване на издръжката и.

По гореизложените съображения въззивният съд намери,че обжалваното определение следва да се отмени като неправилно,а вместо него се постанови изменение на решението на БРС в частта 2 за разноските,като присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение се увеличат с още 177.60лв.

Така мотивиран,Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №920 от 11.02.2025г. ,постановено по гр.д.№7085/2024г.по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение №110 от 17.01.2025г.,постановено по гр.д.

№7085/2024г.по описа на БРС в частта за разноските,като ОСЪЖДА ответника Г. И. М. с ЕГН********** да заплати на ищцата И. Г. М. с ЕГН-**********,действаща със съгласието на майка си С. Д. Г. с ЕГН-********** допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 177.60 лв.съразмерно на уважената част от иска.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3