Решение № 215 от 27.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502463 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК: *****, против Решение №2595/10.06.2024 г., постановено по гр.д. №4288/2023 г. по описа на районен съд-Пловдив, 20 гр. състав, с което е осъдено да заплати на С. Н. Ш. ЕГН: ********** на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата в размер 2671,27 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП на 06.08.2022 г. в с.*****, при който са настъпили вреди по лек автомобил марка и модел „Пежо 206“ с рег.№*****, собственост на С. Н. Ш., причинени от удар между нейния автомобил и товарен автомобил марка и модел „Нисан Кабстар“ с рег.№*****, управляван от В. К. ведно със законната лихва от 30.08.2022 г., до окончателното плащане и разноските по делото. Във въззивната жалба се обжалва решението изцяло, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли исковата претенция като неоснователна, недоказана и недължима. Претендира за разноски. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, конкретно: оспорва изложения в ИМ механизъм на ПТП, оспорва иска по размер, тъй като счита, че претендираното обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на вредите; счита, че дадените от ВЛ стойности за възстановяване на щетите по процесния л.а. са значително завишени като се има предвид, че към датата на ПТП процесния л.а. е бил експлоатиран повече от 20 години; че неправилно РС не е допуснал допълнителна САвтТЕ, кято да установи каква е 1 действителната стойност на увредения л.а. към датата на ПТП, дали е налице тотална щета по смисъла на чл.390,ал.2 КЗ и какъв е размерът на запазените части, които да се приспаднат от действителната стойност на л.а.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата С. Н. Ш. чрез адв.М. М., с който оспорва жалбата. Изложени са съображения, че спорът е за размера на присъденото обезщетение, което правилно съдът е присъдил като е съобразил приетата по делото без възражение САвтТЕ.Иска се потвърждаване на решението на РС като правилно и законосъобразно.

Претендира за разноски по представения списък.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

ОСИ с пр. осн.чл.432 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

За да уважи предявеният иск, ПРС е приел, че механизмът на ПТП е доказан от показанията на разпитаните по делото свидетели, от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 25.8.2022 г. с участници В. К. и С. Ш., както и от заключението на приетата и неоспорена по делото САТЕ, и обосновано е приел, че вина за ПТП има водачът на товарния автомобил, който е нарушил ЗДвП, както и че увредите по л.а.Пежо 306 съответстват на описания от в.л. механизъм на ПТП.

РС е кредитирал заключението на ВЛ С., който е определил стойността на разходите на ремонт на увреденото МПС в размер на 4127,43 лв. с оригинални части, на 3691,28 лв.- с нови части от алтернативни доставчици и на 2671,27 лв.- с оригинални части втора употреба, материали, консумативи и е присъдил обезщетение в размер на 2671,27 лв. за възстановяване на л.а. с части втора употреба; присъдил е и обезщетение за забава, съгласно чл.430,ал.1 и 2 КЗ, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие– 30.08.2022 г.

По делото пред ПРС е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 25.8.2022 г. за настъпилото на 06.08.2022 г. ПТП в с.***** с участник 1 с т.а. Нисан Кабстар с водач В. К. което е било застраховано в Лев Инс АД и участник 2 с л.а. Пежо 306 с водач С.

Ш., двустранно подписан от участниците; в Лев Инс АД е образувана щета №0015-5000-22000783 по молба на Ст.Ш. от 30.08.2022г., по която ЗД Лев Инс е отказал плащане /л.54 от д.РС/; приета е САТЕ, изпълнена от ВЛ С., разпитани са свидетелите – Т. Д. Н. –очевидец, св.С. Ш. – син на ищцата и свидетелят, причинител на ПТП –В. К..

Не се спори по делото, че т.а. е имал валидна застраховка „ГО“ към момента на ПТП, сключена със ЗК“Лев Инс“АД.

Св. Т. Д. Н. -очевидец установи, че била в колата на С. Ш., която карала бавно; на едно нанагорнище в дясно имало спрял камион; когато се изравнили с него, камионът 2 предприел маневра да завива на ляво без да подаде светлинна сигнализиация, при което задрал л.а.Пежо; на предната врата от дясно цялото стъкло се посипало върху свидетелката, захванато било и огледалото.

Св. С. Ш. е разбрал за ПТП-то от майка си и спътницата й, които му разказали, че като заобикаляли спрялия камион, той изведнъж потеглил да завива, при което е ударил колата на майка му отдясно, счупил и стъклото на л.а.; водачът бил отказал да попълни двустранен протокол, поради което подали жалба в РУ на МВР, вследствие на което от КАТ огледали колата, направили снимки, намерили водача, който попълнил и подписал двустранния протокол за ПТП. Свидетелят установи, че след като подали заявлението при застрахователя за плащане на обезщеетние, започнали да ремонтират л.а, като в момента л.а.Пежо бил възстановен на 90%.

Причинителят на ПТП –В. К. е разпитан по делото, установи, че е спрял т.а. възможно най-вдясно на улицата; при една маневра трябвало да даде назад когато в същото време минали две коли покрай него, а процесния л.а. бил третия, който К. не го видял; К. дал т.а. назад леко, после спрял и в същият момент колата на ищцата не го изчакала да завърши маневрата си, а минала покрай него и закачила ъгъла на коша; Съставили протокол за ПТП около 1 месец след това в 1 РУ. Не е правил възражение по двустранния протокол; няма спомен дали е подал светлинен сигнал преди извършване на маневрата, може би не е подал.

От приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 25.8.2022 г., неоспорен, е записано, че видимите щети по л.а. са по: дясна врата, стъкло, огледало, калници.

Пред ПОС е приета САТЕ, изпълнена от ВЛ С. – заключение от 11.03.2024 г., неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, от което се установява, че настъпилите увреди по л.а. Пежо 306 са причинени при механизъм на удар и/или притискане и е напълно възможно да са причинени при настъпване на ПТП с механизъм, описан в ИМ и двустранен констативен протокол за ПТП от 25.8.2022 г. – налице е причинно следствена връзка между описания механизъм на ПТП в ИМ и данните, съдържащи се в показанията на сиветелите и увредата на автомобила. Според ВЛ виновен за ПТП е водачът на т.а., който се е включил в движението без да пропусне заобикалящия го л.а.“Пежо 306“. Вследствие на удара са настъпили материални щети по л.а.“Пежо 306“, а именно: преден десен калник средна степен на увреда и боядисване, заден десен калник тежка степен на увреда и боядисване, предна дясна врата- за подмяна и боядисване, задна дясна врата- за подмяна и боядисване, стъкло предна дясна врата- за подмяна, преден предна десен страничен мигач- за подмяна в к-т с ел.крушка,огледало дясно за подмяна и задна броня ср.степен на увреда и боядисване.

ВЛ е определил стойността на разходите на ремонт в размер на 4127,43 лв. с оригинални части от представителство, на 3691,28 лв.- с нови части от алтернативни доставчици и на 2671,27 лв.- с оригинални части втора употреба.

Пред ПОС е допусната и приета допълнителна САТЕ с ВЛ В. С. – заключение от 3

21.01.2025 г., неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, от което се установява, че действителната пазарна стойност на лекия автомобил Пежо 306 е 3242 лв.; стойността на разходите за ремонт, необходима за възстановяването на увредения л.а. е над 70% от себестойността на МПС, т.е. съгл.чл.390,ал.2 КЗ, в случая има тотална щета; стойността на запазените авточасти от МПС е в размер на 3448,42 лв.; възможността продавачът да получи тази сума е свързана с наемане на компетентен екип за демонтажните дейности и свързаните с тях разноски, място за съхранение, купувачи, търсещи такива части, което би отнело неопределено време и с малка вероятност, клоняща към невъзможна; ВЛ е определило стойността на МПС, предадено за скраб в размер на 432,50 лв.

При тотална щета е налице възстановителна стойност и е приложима разпоредбата на чл. 400 от КЗ, съгласно която застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Съгласно чл.386,ал.2 КЗ – при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

При обявена тотална щета застрахователят следва да възстанови действителната стойност на автомобила, която е пазарната му стойност, тъй като л.а. не подлежи на ремонт.

Съдът кредитира заключението на ВЛ и приема, че действителната пазарна стойност на автомобила е 3242 лв., от която следва да се приспадне сумата 423,50 лв., които би могла да получи ищцата ако предаде л.а. за скраб, при което размера на обезщетението е равно на 2818,50 лв., т.е. искът е основателен за сумата 2818,50 лв. От показанията на свидетелят Сл.Ш. се установява, че ищцата е предпочела да ремонтира л.а. вместо да го предава за скраб, както и че ремонта е започнал, и поради това е претендирала обезщетение в размер на 2671,27 лв. – колкото струва ремонтът според заключението на ВЛ с части втора употреба, колкото е пръсъдил и РС. Размерът на претендираното обезщетение и присъденото от РС е най-ниската възможна пазарна стойност за ремонт на МПС, посочена от ВЛ, по-ниска от обезщетението, което би получила ищцата ако бе претендирала действителната стойност на МПС, с приспадане сумата, която би се получила при предаване на МПС за скраб. С оглед диспозитивното начало и правния принцип за невлошаване положението на жалбоподателя,ПОС намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 2471,27 лв. Като е стигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемата има право да му се присъдят направените по делото разноски пред ОС. Такива са поискани в размер на 706 лв., от които - платен адв.хонорар от 500 лв. и платено възнаграждение за ВЛ-206 лв., които следва да й се присъдат.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2595/10.06.2024 г., постановено по гр.д. №4288/2023 г. по описа на районен съд-Пловдив, 20 гр. състав.

ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК: ***** да заплати на С. Н. Ш. ЕГН: ********** сумата 706 лв.- разноски по делото пред ПОС.

Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280,ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5