Определение № 139 от 25.08.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20262001000114 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод частната жалба на Професионален спортен футболен клуб „Черноморец Бургас“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ***********, със седалище град Бургас и адрес на управление к-с „Лазур“, спортен комплекс „Лазур“ против определение № 477 от 05.06.2026 година, постановено по търговско дело № 355/2025 година по описа на Бургаския окръжен съд, допълнено с определение № 561 от 29.06.2026 година, с което е прекратено производството по делото по предявените от него искови претенции.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. След образуване на делото, с определение № 1489 от 15.10.2025 година, окръжният съд му дал, в качеството му ищец, указания за изправяне на нередовностите на исковата молба, сложила началото на съдебното производство. С нарочна молба същият посочил вида на твърдените от него за настъпили вреди, както и в какво се изразяват те, а също и размера на търсените обезщетения за тях за всеки един от обектите поотделно. След двустранната размяна на книжа, с последващо определение № 369 от 05.05.2026 година, на ищеца отново били дадени указания за уточнение на исковите претенции. С нарочна писмена молба от негова страна отново били направени изисканите уточнения. Въпреки направените уточнения в две нарочни молби, както и сторените разяснения и пояснения с допълнителната искова молба, съдът приел, че указанията му не са изпълнени, 1 обстоятелствената част е неясна и поради това прекратил делото. Сочи се, че мотивите на обжалвания съдебен акт са свързани и касаят изцяло съществото на спора. Твърди се, че окръжният съд е излязъл извън рамките на проверката за редовност на исковата молба в нарушение на чл. 129 от ГПК. Самота проверка по чл. 129 от ГПК е строго формална, като при нея съдът следва единствено да установи дали исковата молба съдържа реквизитите по чл. 127 от ГПК, а не да преценява дали изложените факти са логически последователни, взаимно обвързани или правно достатъчни за уважаване на иска. Отново в тази връзка се изтъква, че изложените от първоинстанционния съд мотиви представляват недопустима преценка по съществото на спора, каквато не следва да бъде извършвана в производството по проверка за редовността на исковата молба. Фактически съдът е извършил, твърди се в жалбата, предварителна съдебна преценка на доказателствената и правна стойност на твърденията на ищеца, която дейност е принципно недопустима на етап администриране на исковата молба.

Поддържа се, наред с горното, че с депозираните по делото молби ищецът е изпълнил всички дадени му от съда указания, като са изложени конкретните правопораждащи факти, в какво се изразява виновното поведение на ответника, направена е конкретизация на имотите, за които се търси обезщетение, както и периодите и размерите. Жалбоподателят счита, също така, че обжалваното определение е постановено в нарушение на заложените от законодателя критерии за проверка редовността на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 във връзка с чл. 129 от ГПК. Сочи в тази връзка, че законодателят не изисква обстоятелствената част да представлява изчерпателно правно и фактическо изложение, доказващо основателността на претенцията, а е достатъчно ищецът да посочи фактите, от които произтича претендираното право, така, че ответникът да може да организира защита си, а съдът - да определи предмета на делото. В случая това е сторено от ищеца, което прави прекратяването на делото при така уточнената искова молба незаконосъобразно. Освен това, прекратяването на делото при изпълнени указания на съда и редовна искова молба съставлява нарушение на правото на достъп до съд, гарантирано от чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Налагането на свръхформални изисквания към съдържанието на исковата молба, надхвърлящи стандарта по чл. 127 от ГПК е несъвместимо с принципа на ефективна съдебна защита, се изтъква в жалбата.

2

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на исковата молба по същество.

Ответникът по частната жалба и такъв в производството пред окръжния съд СНЦ „ФК „Черноморец 1919“ Бургас“, ЕИК *********, чрез процесуалния си пълномощник, на когото съдът е изпратил препис от частната жалба с указания за възможността да депозира писмен отговор в едноседмичен срок в предоставения му срок е депозирал такъв. Сочи се в него, че преценката на съдържанието на нарочните писмени молби, депозирани от ищеца не налагат извода, че допуснатите от него нередовности на исковата му молба са отстранени, поради което и правилно и законосъобразно окръжният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. ал. 3 от ГПК. Въпреки, че ищецът не спазил дадения му седмодневен срок и депозирал молбата за уточнение на исковете си след изтичането му, съдът я разгледал и направил мотивирания извод, че щом от него се търси парична сума като обезщетение за претърпени вреди, то той следва да опише и индивидуализира ясно същите, а също така и да посочи в какво точно се изразява твърдяното от него намаляване на имуществото му и/или неосъществена възможност за увеличаване на същото. От съдържанието на тази молба-уточнение отново не ставало ясно каква е същността на вредите върху наетите футболни игрища, кога и с какви действия са причинени те от ответника. Изтъква се, че спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба, като фактическите твърдения съставляват основанието на иска, а петитумът указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на същите съдът определя и правната квалификация на иска, поради което и именно същественото е какви правнозначими факти твърди ищецът в обстоятелствената част на исковата молба. Когато тези фактически обстоятелства са неясни, непълни и/или противоречиви или несъответствие между тях и отправеното към съда искане, както е и в настоящия случай, то съгласно чл. 129 от ГПК съдът следва да даде указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба. Именно така е процедирал Окръжен съд-Бургас и след като ищецът не е изпълнил дадените му указания, в съответствие с приложимата правна норма, е прекратил производството по делото.

Отправя искане частната жалба да бъде оставена без уважение, а 3 обжалваното с нея определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата приема следното:

Частната жалба е подадена в срок - изпратена е по пощата на 23.06.2026 година, видно от пощенското клеймо върху плика, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните доводи и съображения:

За да постанови обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено, окръжният съд е приел, че от постъпилите по делото в изпълнение на дадените му указания молби, съдържащи уточнения на предявените искове, не може логически да се проследи как конкретните факти са довели до намаляване имуществото на дружеството в несъстоятелност чрез извършване на разходи, възникване на задължения, унищожаване на индивидуално определена вещ, представляваща годен предмет на правото на собственост или друго. По втората претенция също липсва яснота, вкл. и за начина, по който са формирани обезщетенията, като не е отчетено, че за част от имотите са въведени твърдения за продължено ползване след прекратяване на наемния договор (чл. 236, ал. 2 от ЗЗД). Посочил е също така, че синдикът е бил предупреден за последиците от неизпълнение на указанията, като към момента на постановяването му неяснотите на исковата молба не са отстранени. Тъй като производството по нередовна (неясна) искова молба е недопустимо, то същото следва да се прекрати.

Както е посочил и ответникът в отговора на подадената частна жалба, сложила началото на настоящото производство, предметът на спора се определя от ищеца чрез излагане на правнорелевантните факти, искане и очертаване на насрещни страни при исковите производства. Посочването на правната квалификация е задължение и отговорност на съда. При неяснота относно сезирането, което е пречка и да се квалифицира то, съдът, съгласно чл. 7 и чл. 129, ал. 1 от ГПК, дава ясни и точни указания какво точно да уточни страната - какви са нейните конкретните фактически твърдения при липса на такива, непълнота или при противоречие в изложението, какво е искането, кои са насрещните страни и пр. Каквито и затруднения да среща съдът, негово е задължението да определи относимата правната норма, при това по никакъв начин не е обвързан от дадената от страните квалификация.

4

Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма или понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спора, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое защитавано право, съответно търси съдействие от съда. В случаите, когато в исковата молба са изложени ясно фактически твърдения, от които ищецът извлича защитаваното субективно материално право, но търсеният резултат не може да бъде постигнат по силата на действащото право, става реч за редовна искова молба, но за неоснователен иск, по които съдът дължи постановяване на съдебно решение (така и в определение № 721 от 24.11.2020 година по частно гражд. дело № 1826/2020 година на ВКС, IV г. о., определение № 4406 от 20.12.2022 година по частно гражд. дело № 4239/2022 година на ВКС, III г. о.).

Когато съдът намери, че исковата молба е нередовна поради непосочени или неясни правопораждащи юридически факти, той е длъжен да предприеме действия по чл. 129, ал. 1 от ГПК и само в хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК да върне исковата молба, ако тя не бъде поправена. Въпросът за правната квалификация е от компетентността на съда и той я извлича от предмета на спора - той е надлежно очертан, когато ищецът ясно е посочил кои са насрещните страни, кои са фактите, от които извлича защитаваното субективно материално право (то правно се квалифицира от съда) и какво иска. Между обстоятелствена част и петитум не следва да има противоречие.

В случая ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от ползването от страна на ответника на терени №№ 1, 3 и основен след прекратен договор за наем за периода от 07.08.2022 година до 15.10.2022 година и без да има каквото и да е правно основание за това, при липса на установени между страните каквито и да било договорни отношения, по отношение на терен №2. Твърди, че при осъществяване на това ползване тези терени са напълно погинали предвид обстоятелството, че ответното сдружение е преустановило полагането по отношение на тях на адекватни грижи, като не е извършвало в необходимата честота торене, затревяване, поливане, аериране, а само ги е експлоатирало за спортно-състезателната си дейност. Необходимо е било спрямо тези терени да бъде извършено пресяване, зачимяване, торене и други дейности, които да ги поддържат в състояние, годно за ползването им по предназначение, но това не е било сторено. При тях е била установена пълна липса на тревна покривка от култивирани тревни 5 видове; те са обрасли с плевели. Налага се третирането им със селективен хербицид до пълно унищожение на всички плевели. Извършването на всички необходими дейности по привеждането им в състояние, годно за използването им по предназначение и съобразно нормативните изисквания съставляват разходи за ищеца, които ще доведат до намаляване на имуществото му, поради което и той претендира обезщетение в размер на сумата от общо 100 000 лева, конкретизирана за всеки един от четири обекта с писмени молби, постъпили по делото в изпълнение на указанията на съда. Претендира се от него, също така, обезщетение за ползването на терените за точно определен и посочен период от време, като за всеки един от тях и за всеки един месец от периода е направено уточнение и посочване на конкретната търсена сума, което е преповторено и в частната жалба. Направено е пояснение, че между страните по делото е съществувало наемно правоотношение за терените, с изключение на този под №2, което е било прекратено към началната дата от периода, за който се търси обезщетение за ползването, като същите са бил предадени окончателно на ищеца от ответника на 15.10.2022 година, която дата всъщност е края на процесния период.