Решение № 507 от 01.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Варна, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110108733 по описа за 2021 година

Производството е образувано по обективно съединени искове на ****, против **** ЕООД, **** – ****, с правно основание чл. 200 от КТ и чл.86 ЗЗД, а именно: Да бъде осъден **** ЕООД, **** - ****, БУЛСАТ ****, представлявано от директора си инж. ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, община ****, област ****, ул. „****" №97, на основание чл.200 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД да заплати на ****, ЕГН:**********, сумата в размер на 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука на 13.11.2018 год., довела до смъртта на нейния съпруг **** Ю., ЕГН **********, както и сумата от 36788,89 /тридесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и осем 0,89/ лева, представляваща мораторната лихва от деня на увреждането 13.11.2018 год. до 15.06.2021 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска - 16.06.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.

Моли за присъждане на разноските по делото.

Обстоятелства, на които се основава исковата претенция: Ищцата твърди, че е съпруга на **** Ю. ЕГН 600312876, починал при трудова злополука на 13.11.2018 год. Твърди се, че той е бил в трудово-правни 1 отношения с **** от 24.09.1990 год., като със Заповед № 503 от 11.10.1996 год. е назначен на длъжност „стрелочник, маневрен/гаров/". С допълнително споразумение № 1328/03.06.2014 год. е бил назначен на длъжност „стрелочник, маневрен" в гара Варна, звено Експлоатация към Бизнес център - Варна при Поделение за товарни превози - ****.

Твърди се, че на 13.11.2018 год. пострадалият **** Ю. бил дневна смяна, като изпълнявал трудовите си задължения в района на Ж.П. гара Варна, товарен парк. Този ден трябвало локомотив № 55-127, обслужван от машинист **** да вземе два вагона от вагоноремонтния цех. Следвало да се извърши маневра чрез разпускането на два вагона от гръбначния светофар МСЗ към 12-ти коловоз. Твърди се, че след пристигане на маневрения състав пред МСЗ маневрата спряла, като началникът на влака **** разпоредил на пострадалия Ю. да влезе между локомотива и първия вагон, за да извърши откачването на вагоните. Пострадалият Ю. изпълнил разпореждането, влизайки от страната на началник влака между локомотива и първи вагон. В този момент маневрата била в състояние на покой -локомотивът заедно с вагоните били спрели да се движат. Началникът на влака, въпреки изричните изисквания на правилата за безопасност, нямал пряка видимост към пострадалия, тъй като се намирал на разстояние от мястото, на което се намирал **** Ю.. Машинистът на локомотива **** след влизането на пострадалия Ю. между локомотива и първия вагон също нямал видимост към него. След като машинистът получил сигнал от началник-влака побутнал вагоните, които били освободени от винтовия спряг от пострадалия. След подаване на тласъка от **** вагоните леко се задвижили по надолнището, откачени от локомотива, като локомотива продължил движението си след тях с бавна скорост по наклона. След откачането на спряга пострадалият Ю. не излязъл веднага. Началник влака - **** видял, че вагоните са разкачени и се движат, а стрелочникът не излиза. Веднага подал сигнал „стоп" на локомотивния машинист, който спрял локомотива. Отивайки да види къде е пострадалият Ю., началник-влакът **** го намерил с лице към земята, встрани до локомотива извън ж. п. релсите. Обърнал го с лице и установил, че все още е жив, но докато пристигне екипът на „Спешна помощ", той издъхнал. По-късно пристигналият на място екип на „Спешна помощ" само констатирал смъртта на **** Ю..

Твърди се, че със заповед издадена на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 2

КСО от Директора на НОИ - Териториално поделение Варна е разпоредено да се извърши разследване на трудова злополука. На 07.02.2019 год. бил съставен протокол № 1029-03-8931 #6 за резултатите от извършеното разследване от НОИ - Териториално поделение Варна, с който било констатирано, че ответникът е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда и неговият служител **** на длъжност - началник влак, товарно движение е нарушил чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 523 и чл. 525 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.

Твърди се, че **** „**** “ при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство е установила, че е налице нарушение, извършено от ответника, тъй като последният не е изпълнил задълженията си да осигури ефективен контрол за извършването на работата по безопасен начин и без риск за живота и здравето на работещите при изпълнение на служебните им задължения, тъй като е допуснал на 13.11.2018 год. извършване на маневра по разскачване на връзката между локомотив и вагони /винтов спряг/ по време на движение и ръководителят на маневрата позволява придвижване на маневрения състав, преди да се убеди лично, че лицето, извършвало разскачването на вагоните от машината, е излязло вън от коловоза, в следствие на което същото е ударено и повлечено от локомотива, пада и получава травми по главата и тялото, които довеждат до неговата смърт, с което е нарушен чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 275, ал. 1 КТ. Твърди се, че за това нарушение е съставен и Акт за установяване на административно нарушение на ответника № 03-010726 от 10.12.2018 год. от гл. инспектор при **** „****" Варна, както и АУАН № 03-010727 на служителя на ответника **** ****.

Твърди се, че било проведено вътрешно разследване на инцидента от ответника, за което е съставен протокол от 14.11.2018 год. С Р азпореждане № 5104-04-19 от 26.02.2019 год. на НОИ - Териториално поделение - ****, на основание чл. 60 ал. 1 КСО, декларираната от ответника злополука с декларация вх. № 5101-04-98 от 16.11.2018 год. е призната за трудова такава по чл. 55, ал. 1 от КСО. В разпореждането са изложени следните мотиви: „На 3

13.11.2018 год. **** Ю. изпълнява задълженията си на стрелочник, маневрен в товарен влак на гара Варна. Около 11.30 часа участва при разпускане на два вагона през голяма гърбица на коловоз № 12. Ю. влиза между локомотива и вагоните, за да разкачи връзката между тях, но е ударен и повлечен от локомотива. Получава травматични увреждания, от които умира: контузия и разкъсване на белия дроб, разкъсване на гръбначния стълб. Налице е увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършената от него работа. Разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 117 КСО и е влязло в законна сила, поради което е стабилизирано и обвързва съда с материална доказателствена сила, а именно, че е налице трудова злополука.

Твърди се, че на служителя на ответника - началник влака **** **** е повдигнато обвинение за осъществяването на състава на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК затова, че на 13.11.2018 год. в района на „Подгърбица в ЖП гара Варна - Запад", поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - извършване на маневрена дейност на ЖП състав, като началник влак товарно движение и ръководител маневра, е нарушил правилата на работа и допуснал причиняването на смъртта на **** Ю., ЕГН **********. Твърди се, че с присъда постановена на 16.03.2021 год. по нохд. № 915/2020 год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия **** **** ЕГН ********** за виновен в това, че: На 13.11.2018 г. в района на „Подгърбица в ЖП гара Варна - Запад", поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност извършване на маневрена дейност на ЖП състав, като началник влак товарно движение и ръководител маневра, е нарушил следните правила: чл. 33 от ЗБУТ; чл. 523 от НАРЕДБА № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт; т. 46 от Инструкция за безопасна работа на длъжностните лица от маневрените бригади по време на извършване на маневрена дейност; чл. 5, ал. 1, чл. 6, чл.

37, ал. 2 т. 1, чл. 41 т. 4, чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 6 от Инструкция за маневрист, началник влак, товарно движение и маневрен стрелочник; чл. 422, ал. 3, т. 1, чл. 430, ал. 1 и чл. 499, ал. 6 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт и причинил смъртта на **** Ю. ЕГН **********, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за 4 срок от три години. Присъдата към момента на предявяване на настоящия иск не е влязла в законна сила.

Твърди се, че съгласно съобщение за смърт № 155, издадено на 14.11.2018 год. от Съдебна медицина МБАЛ „Св. Марина" - д-р ****, смъртта е настъпила в следствие на контузия и разкъсване на белия дроб, разкъсване на гръбначния мозък, гръдна травма с множество фрактури на ребра и гръбначен стълб. Причината за смъртта е в пряка връзка с настъпилата гореописана трудова злополука. Тежестта на травмата е била толкова тежка, че непосредствено след удара пострадалият не би могъл да извърши активни самостоятелни движения, които да могат да му помогнат да съхрани живота си. Пострадалият не е разполагал с време, за да може да излезе от страната на ръководителя на маневрата, както и е бил в невъзможност да подаде сигнал.

Твърди се, че до настъпването на смъртта на съпруга си, ищцата се е радвала на едно сплотено семейство, споделящо чувство на доверие, разбирателство, обич и подкрепа. Въпреки, че родените от брака им деца, към момента на смъртта на съпруга й са били навършили пълнолетие, пострадалият приживе е продължавал да полага грижи и внимание към тях.

Той е бил основна опора на сина им в започнатия малък бизнес - търговия в смесен магазин, като му помагал със съвети, средства и труд в свободното си време. Внезапно настъпилата преждевременна смърт на съпруга й е причинил на ищцата тежък стрес. Тя изпитала истински ужас като е видяла безжизненото тяло на съпруга си в изключително увредено физическо състояние. Не могла да повярва в смъртта му, тъй като по-рано го изпратила жив, в изключително добро здравословно състояние, което не е предвещавало настъпването на летален край на 13.11.2018 год. Изпаднала е в шок и повече от две седмици не могла да се върне на работното си място. Три месеца след смъртта е продължавала да не се чувства добре, изпитвала е постоянно чувство на напрежение и страх, имала ежедневни болки и тежест в главата и стомаха. Не можела да се храни, отслабнала и сънят й бил нарушен.

Настроението й било подтиснато и често плачела. Изпаднала за дълго в тежка депресия, която не била отшумяла и до настоящия момент и с която продължава ежедневно да се бори. Поставили са й диагнози „разстройство в адаптацията" и „генерализирана тревожност", видно от амбулаторни листи № 293/27.02.2019 год. издаден от лекар **** и № 692/11.03.2019 год. от лекар 5

****. Посещавала и други лекари с различни специалности, които са я лекували с различни медикаменти. Тя изпълнявала стриктно предписаното лечение, но това не довело до трайно подобрение на здравословното й състояние. Въпреки многобройните посещения при специалисти и полаганите грижи към нея, мъката и до ден днешен не е отшумяла, тя влияе пряко на психичното й здраве, а то оказва влияние в общото й здравословно състояние, което не се подобрява въпреки изминалия период от време. Това й пречело да се чувства и да бъде пълноценна у дома и на работното си място в детска градина „Слънчо“, където полага грижи за малолетни деца. Твърди се, че смъртта на **** Ю. е нанесла тежки поражения и на психиката на децата им.