Определение № 149 от 31.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 105/2026
- Вид
- Определение № 149
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 102з ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149 гр. Варна, 31.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000105 по описа за 2026 година намира следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
“ДЗИОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, представлявано от ю.к.П.
Н., като с нея се обжалва решение №33/21.01.2026г., постановено по ТД №167/2025г. по описа на ВОС, с което застрахователното дружество е било осъдено да заплати на В. В. В. сумата от 15 338,76 евро /равностойността на 30 000 лв./, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 40 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 08.02.2025г., съгласно договор за застраховка „КАСКО+“, по застрахователна полица №440124031018768, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.03.2025г. до окончателното изплащане, на осн. чл.405 КЗ.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.
Въззивникът излага съображения по приложение нормата на чл.235 и чл.236, ал. 2 ГПК, без да се сочат конкретни допуснати от съда нарушения, а бланкетно се твърди нарушение нормата на чл.236, ал. 2 ГПК, с което се 1 обосновава извод за неправилност на фактическите и правни изводи, до които е стигнал съдът във връзка с възприетата основателност на исковата претенция. Въззивникът счита, че съдът не е извършил необходимия задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, без конкретно изложени съображения за това. Считайки предявения иск за неоснователен, страната моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение като постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с всички законни последици от това. Претендира присъждане на разноските по делото, в т.ч. ю.к. възнаграждение. В условията на евентуалност, при разглеждане на делото в о.с.з., ако не се яви процесуален представител за въззивника, моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Не се правят искания по доказателствата.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. В. В., чрез адв.Ат.Р. от ВАК, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Основните възражения са за необоснованост на жалбата и липса на конкретни оплаквания, като страната излага подробни доводи по същество на спора. В заключение, намирайки обжалваното решение за правилно и обосновано, моли съда да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна, като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение.
При осъществяване на дължимата проверка за допустимост на производството, въззивният съд съобрази, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен за производството процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на интерес от обжалването, поради което се преценява като допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.
261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
Страните не правят нови доказателствени искания. Няма оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд. Не се налага служебно събиране на доказателства или даване указания на страните за предприемане на 2 процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни по приложение на императивни правни норми.
Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима намира, че същата следва да бъде приета разглеждане и производството насрочено в открито съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, подадена от “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от ю.к. П. Н., срещу решение № 33/21.01.2026г., постановено по ТД № 167/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, ТО.
НАСРОЧВА производството по ВТД № 105/2026г. по описа на ВнАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 21.04.2026г. от 14.00 часа.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на основание чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на “ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, представлявано в производството по делото от процесуалния му представител ю.к. Н., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от определението, следва да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл.38, ал.2 ГПК, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на указаното в срок, съдът ще наложи глоба за неизпълнение на разпореждане на съда, на 3 основание чл. 89, т.2 ГПК, както и може да възложи на задължената по чл. 38, ал. 2 ГПК страна допълнително разноски за изготвянето на служебни преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4