Решение № 197 от 24.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Сливен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200403 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ******, обл. Сливен, ул. „******, представлявано от управителя И.Г.Г. против Наказателно постановление № 877504F872015/09.03.2026 г., издадено от К.Н.К. – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление, както и за несъразмерност на наложеното административно наказание.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител по пълномощие – адв. П.. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпило е писмено становище от гл. юрк. Ж.Д., с пълномощно по делото. Последната пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни доводи, като моли за потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районен съд - Сливен, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.01.2026 г. в 14:38 часа е извършена проверка от инспектор по приходите в НАП при ЦУ на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе-автомивка, находяща се в гр. Сливен, ж.к. „А.“, срещу ТЕТ, стопанисван от „********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ******, обл. Сливен, ул. „******, представлявано от управителя И.Г.Г.. При проверката било констатирано, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като в издаваните фискални бележки за извършените услуги не се съдържа точно описание на количество на извършената услуга. Не са релевирани възражения в хода на извършване на проверката. Въз основа на така извършената проверка е бил съставен АУАН № F872015/17.02.2026 г., който е бил връчен лично на управителя на дружеството на същата дата. Актът за установяване на нарушението е подписан от двама свидетели, присъствали при съставяне и връчване на АУАН.

Не са релевирани възражения по така съставения АУАН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 877504-F872015/09.03.2026 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ******, обл. Сливен, ул.

„******, представлявано от управителя И.Г.Г. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ евро за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на въззивника на 16.03.2026 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя и свиделя, присъствал на проверката, съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелите Н. и Б. са задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви.

По отношение на останалите, инкорпорирани по делото писмени доказателства, съдът намира същите за единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Съобразно така установената фактическа обстановка в НП и АУАН от правна страна, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Процесното производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административнонаказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административнонаказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган.

Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна по своя характер, като същата осигурява правото на защита на привлечения 3 към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Посочена е датата на извършената проверка, извършена от органите по приходи при НАП и датата, на която жалбоподателят, посредством инсталираното в търговския обект фискално устройство, е издал фискална касова бележка, която не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н -18 /13.12.2006 г. на МФ. Датата на издаване на фискалната касова бележка е всъщност датата на осъществяване на твърдяното нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от горепосочената Наредба.

Непосочване на датата на извършване на нарушението представлява процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя да организира адекватно защитата си, поради което е основание за отмяна на наказателното постановление. Неизпълнението на това задължение е съществен порок.

Дори изложеното да не се приеме за съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, то настоящата инстанция намира следното: Така установените факти обосновават извод, че на горепосочените дата и място жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната Наредба № Н-18/2006 г. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. отговорност за съответствието на издаваните в обекта фискални касови бележки с изискванията за задължителни реквизити на съдържанието им носи лицето, което стопанисва обекта, а именно – „******** - жалбоподател.

Административнонаказващият орган само формално е посочил, че липсват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като липсва реална преценка относно обществената опасност на извършеното нарушение.

Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС "... преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона... ". От друга страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл. 6 ЗАНН, т. е. когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН.

Нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. е формално съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на имуществена санкция в размер 550,00 евро в законовия диапазон съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвид обстоятелството, че нарушението очевидно не води до неотразяване на приходи.

Това административно нарушение обаче представлява маловажен случай 4 по смисъла на § 1. т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. Независимо от това, налице са сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

В чл. 26, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства са посочени в 17 точки задължителните реквизити на фискалната касова бележка от фискалното устройство, като в процесния случай е констатирано, че два фискални бона, не съдържат реквизитите на само една от точките – т. 7 и то на част от тях. В тази точка се сочи, че фискалната касова бележка следва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове на закупените стоки или услуги, като при проверката е констатирано, че фискалните бонове не съдържат само количество и единична стойност на стоката;

Отделно от това никъде в АУАН или НП не е посочено, дружествотожалбоподател да има други данъчни нарушения. Поради което извършеното нарушение се явява такова за първи път.

За държавата като фиск е без юридическо значение какви точно стоки са продадени съгласно издадения фискален бон, щом никоя от тях не е сред стоките по чл. 27, ал. 3, т. 1-3 от наредбата и щом като продажбата е регистрирана чрез фискално устройство. Ето защо самото естество на санкционираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, съставляват такива специфични смекчаващи обстоятелства, които го характеризират като нарушение с отчетливо по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.