Определение № 2567 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2567 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869 гр.София, чрез адв.Х. М. от САК срещу определение № 10198/19.08.2024г., по гр.д. № 15411/2023г. на РС Пловдив, ІІІ гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. № 83365/09.08.2024г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от Сити кеш ООД, чрез пълномощник, за изменение на Решение № 3308/23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15411/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, присъдени на ЕАД Е. А. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Твърди се че определението е неправилно. Сочи се, че в казуса при възражения на насрещната страна в процеса, че не са налице предпоствки за безплатна правна помощ на клиент по чл.38 от ЗА, съдът следва да изследва предпоставките за предоставяне на такава безплатна адвокатска помощ. Сочи се,че в казуса е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, защото ищецът бил образувал множество дела срещу „Сити Кеш“ ООД с идентично съдържание, единствено с цел да се обогати от адвокатския хонорар за безплатна провно помощ, както би могло всичките тези искания да се обединят в едно гражданско дело.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от ищеца Зравко Г. З., представляван от ЕАД Е. А., в който жалбата се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

РС Пловдив е приел, че по договора за правна защита и съдействие страните по него /адвокат и клиент/ са уговорили правната помощ да бъде безплатна, като съдът не дължи преценка дали са налице предпоставките за оказването й /в този смисъл Определение № 50199/04.10.2023 год. и цитираните в него съдебни актове, Определение № 1974/16.07.2024 год по в.гр.дело 1908/24 год. на ОС Пловдив, както и Определение № 1723 от 26.06.2024 год. по в.гр.дело 1551/2024 год. на ОС Пловдив и цитираните в него актове на Върховната инстанция - определение № 262 от 05.12.2018 1 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о., определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч.т. д. № 2370/2022 г., І т. о., определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т. д. № 1624/2022 г., І т. о., определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о., е прието, че наличието на основанието по чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Следва да се сподели извода, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл.9 ЗЗД във вр. с чл.20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения. Друг е е въпроса, че като последствие от тази безплатна правна помощ се пораждат задължения за страната загубила делото по правилото на чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.78 от ГПК да плати адвокатско възнаграждение на адвоката осъществил безплатната правна помощ. Това обаче е законодателно решение, което съдът е длъжен да изпълнява. Не се установява от въззивният съд да е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, защото ищецът бил образувал множество дела срещу „Сити Кеш“ ООД с идентично съдържание. При такава хипотеза по силата на чл.126 от ГПК идентичните дела се прекратяват, но явно в казуса това не е така и делата не са идентични. Ето защо определението е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10198/19.08.2024г., по гр.д. № 15411/2023г. на РС Пловдив, ІІІ гр.с.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2