Решение № 41 от 09.06.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Шумен, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Д. при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Търговско дело №

20233600900009 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “Евротур - Т“ ЕООД, ЕИК 131258284, със седалище и адрес на управление гр. Етрополе, Софийска област, ул.“....“ №3, представлявано от управителя О.Л.Т. съдебен адрес гр. София, ул. „.... №1 срещу П. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 16, ап.21 иск, почиващ на договорно основание – чл.13, ал.3 от Договор за оперативен лизинг на движимо имущество , сключен на 17.03.2008 г. между „Евротур – Т“ ЕООД и третото в настоящото производство лице - „Драгоево“ ЕООД, ЕИК 837066276, със седалище и адрес на управление в гр.

Търговище (по данни от електронния ТР към момента). Ищеца сочи, че по силата на посочения договор било предоставено на „Драгоево“ ЕООД в срок до 31.12.2008 г. за временно и възмездно ползване на „Роторна трошачка“, тип „Макрум 4098“, ведно с принадлежности описани в Приложение №2 към договора. Лизинговото имущество било предадено на „Драгоево“ ЕООД с приемо-предавателни протоколи от 19-ти и 25-ти март 2008 г. Лизинговата цена била 256 000 лв. или 307 200 лв. с ДДС и следвало да бъде изплатена на вноски по установен план. Първата вноска от 80 000 лв. (без ДДС), следвало да бъде изплатена в седмодневен срок от подписване на договора, а останалата сума на осем равни вноски от по 22 000 лв. без ДДС, платими на 28-мо число от месеца с начало месец април. Сочи се, че по всички вноски били забавени някои със значителни закъснения.

Плащането било спорадично и с частични суми. На основание чл.27, ал.1 от Договора лизингополучателя дължал и неустойки, които също отказвал да плаща. Това дало основание на ищеца да отправи към лизингополучателя нотариална покана, получена на 31.10.2.... г., с която посочвал, че разваля договора за лизинг. Въпреки това ответника продължил да се ползва от вещта. Последвали многократни покани от лизингодателя към „Драгоево“ ЕООД за връщане на вещта, но дружеството не изпълнило тези искания. Това 1 дало основание на ищеца да заведе на 06.08.2010 г. пред АС на БТПП производство, с което се претендирало изплащане на суми, въз основа на клаузи от сключения между страните договор. С Решение от 27.03.2012 г.по ВАД №442/2020 г. АС при БТПП осъдил „Драгоево“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 71 709 лв. – суми за неоснователно ползване на трошачната машина и договорни неустойки. Вещта обаче продължавала да е във владение на лизингополучателя. Това довело до нов иск пред АС на БТПП и с Решение от 10.05.2013 г. по ВАД №87/2012 г. по описа на АС при БТПП последния бил осъден да заплати 92 355 лв. С Решение от 20.04.2012 г. по т.д. №538/2010 г. по описа на ШОС „Драгоево“ ЕООД били осъдени да предадат лизинговата вещ. Въпреки това тя не била варната. С ново Решение от 21.10.2020 г. по ВАД №40/2014 г. на АС при БТПП лизингополучателя отново бил осъден да заплати суми дължими на ищеца заради неправомерното ползване на вещта.

На 09.03.2015 г. между страните по договора за лизинг бил съставен двустранен приемателно -предавателен протокол, с който е удостоверено връщането от страна на „Драгоево“ ЕООД на части от процесната трошачка „Макрум 4098“, описани подробно в ИМ. Още при съставяне на протокола представител на лизингодателя е възразил, че представените части не са в годно експлоатационно състояние. Посочено е, че същите не са от една и съща машина и не са комплект, освен това липсват часи – релейно ел. управление, има счупени части – роторът бил с начупени детайли, имало негодни за употреба части – ел. двигател и 6кВ и е със счупен фланец, горният корпус е деформиран с наварени по него детайли. Посочено е и че доставената трошачка не е тази, която е предадена. Бил изготвен и Сертификат за инспекция от независим експерт към „Булгарконтрола“ АД, който съдържал подобни заключения. Според констатациите на независимия експерт били необходими 294 286 лв. за окомплектоване на машината с годни части. В ИМ е посочено, че в случая отговорен за посоченото задължение е не само дружеството лизингополучател, но и лично неговият управител – П. Д. А.. В няколко абзаца (л.8-9 по първоначално образуваното т.д.

№91/2023 г. по описа на ШОС) (без да се сочи причина за това) са изложени правните основания, които водят до гражданска отговорност на лизингополучателя във връзка с поддържането на вещта обект на договора за лизинг в състояние годно за употреба с оглед предназначението й. След това е изложено, че клаузата на чл.13, ал.3 от договора за лизинг предвижда отговорност и за ответника П. Д. А., който в качеството си на управител на лизингополучателя - „Драгоево“ ЕООД също е поел отговорност за съхранението, използването и връщането на лизинговото имущество. Намира, че тъй като договора съдържа подписа на управителя на „Драгоево“ ЕООД той съзнателно е поел предвидената по чл.13, ал.3 от договора отговорност в лично качество, като в случая последния не може да се основава на обстоятелството, че договора е само между двете дружества и не носи отделен подпис на отвентника в качеството му на физическо лице. Ищецът сочи, че поради включената в чл.33 от Договора арбитражна клауза ищецът е реализирал правото си на претенция за обезщетение за това, че роторната трошачка е била върната неизправна и във вид негоден за ползването й по предназначение чрез иск пред АС на БТПП. Бил предявен иск насочен едновременно срещу „Драгоево“ ЕООД и срещу управителят предвид неговата отговорност по реда на чл.13, ал.3 от договора за лизинг било постановено Решение от 2

03.09.2019 г. по ВАД №143/2015 г. на АС при БТПП, с което иска бил уважен за сумата от 302 735 лв. срещу двамата ответници. Въз основа на арбитражното решение ищецът се снабдил и с изпълнителен лист издаден на 09.10.2019 г. по ч.т.д. №116/2019 г. по описа на Ш О С . Образувано било и изпълнително производство, по което били предприети изпълнителни действия. По жалба на ответника в настоящото производство – П. Д. А. с Решение №60007/15.07.2021 г. постановено по т.д. №783/2020 г., І ТО на ВКС, образувано на основание чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА, било отменено Решение от 03.09.2019 г. по ВАД №143/2015 г. на АС при БТПП, само в частта, с която ответника е бил П. Д. А. бил осъден да заплати сумата от 302 735 лв., представляваща присъденото обезщетение за вреди по договора за лизинг, произтичащо от договорната отговорност по чл.13, ал.3 от договора.

Основен мотив на постановилия решението състав било обстоятелството, че включената в чл.33 от дговора за лизинг арбитражна клауза касае отношенията между дружествата лизингодател и лизингополучател, но не и П. Д. А., тъй като в нея е изрично посочено, че тя обвързва страните по договора, но не е посочено да обвързва физическото лице П. Д. А., във връзка с отговорността му по чл.13, ал.3 от договора. Това обосновава и правният интерес на ищеца за водене на настоящото производство. Предвид изложеното ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 20 100 лв. (в първоначалната ИМ) и 25 100 лв. след изменението на иска, направено с молба от 20.09.2022 г. и допуснато с определение №2054/20.09.2022 г. по гр.д. №25253/2021 г. по описа на ШРС предявен като частичен иск от сумата в размер на 294 286 лв. В условията на евентуалност моли ответника да бъде осъден на основание чл.45 от ЗЗД, а след дадени указания по Определение №2016/31.12.2021 г. е конкретизиран този иск като искане за осъждане на ответника за сумата от 20 100 лв., частичен иск от 294 286 лв., представляващи част от необходимите ремонтни разходи за привеждане на процесната лизингова вещ роторна трошачка „Макрум 4098“ в нормално експлоатационно състояние, съобразно функционалното й предназначение, както и за набавяне на липсващите, невърнати части и елементи, представляващи причинени на ищеца имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от противоправното и виновно поведение на ответника А..

С вх. №11598/15.12.2021 г. от страна на ответника е бил подаден отговор на ИМ. В него се сочи, че исковата молба е нередовна, а предявената претенция е неоснователна.

Излагат се основание за непрецизност на евентуалния иск (като съдията при ШРС след това е дал указанията за отстраняване на нередовности) и се излагат редица обстоятелства във връзка с неоснователността. Оспорва обстоятелството, че върнатите части са от същата роторна трошачка предмет на договора за лизинг. В тази връзка счита, че отговорността му не може да бъде ангажирана, доколкото неизправността на тези части не може да се свърже със състоянието на предадената вещ. Освен това счита, че той не може да носи отговорност, тъй като не е материално отговорното лице (МОЛ), на което е предадена вещта. Смята, че поради обстоятелството, че не е МОЛ не може да бъде ангажирана неговата лична отговорност. Твърди, че следва да се счете, че е налице хипотезата на чл.65,ал.2 от ЗЗД, когато кредитора е приел друго вместо дължимото. Намира, че това е ново съглашение между страните по договора, по което ответника не е страна и няма отношение към 3 отговорността. Твърди, че е следвало да бъде предявен иск по чл.193 – чл.197 от ЗЗД, като тези искове се предявяват в срок т 6 месеца. Намира, че предвид изложеното отговорността на ответника не може да бъде ангажирана нито на договорно, нито на деликтно основание.

Освен изложеното сочи, че е налице изтекла в полза на ответника погасителна давност и по главния и по евентуалния иск в съответствие с ТР №2/2013 г. на ВКС – 26.06.2015 г.

Твърди, че поради отмяната на Решение от 03.09.2019 г. по ВАД №143/2015 г. на АС при БТПП погасителната давност не е била прекъсвана по отношение на настящия ответник П.

А.. Намира, че погасителната давност е започнала да тече още с разваляне на договора за лизинг през 2008 г., като към 2015 г. същата е била изтекла. Сочи, че ако не бъде прието това от съда, то намира, че прави възражение за изтекла погасителна давност въобще в рамките на периода от 2008 г. до 2021 г. – момента на завеждане на настоящата Искова молба. Намира, че това е погасило и договорната и деликтната отговорност. Моли да бъде отхвърлен, както главният, така и евентуалният иск, като същите намира за неоснователни, недоказани и след настъпване на погасителна давност по претенциите.

Така предявените главен и евентуален иск отговарят на предвидените законови изисквания и се явяват допустими.

Разгледани по същество исковете са неоснователни.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното: В делото от представения Договор за оперативен лизинг на движимо имущество, сключен на 17.03.2008 г. между ищеца „Евротур – Т“ ЕООД и третото в настоящото производство лице - „Драгоево“ ЕООД (л.14 – л.21 от първоначално заведеното пред ШОС т.д. №92/2021 г.) се установява, че по силата на този договор било предоставено на „Драгоево“ ЕООД в срок до 31.12.2008 г. за временно и възмездно ползване „Роторна трошачка“, тип „Макрум 4098“, ведно с принадлежности описани в Приложение №2 към договора (л.23 от първоначално заведеното дело). Бил договорен и лизингов план – (л.22). Машината била реално предадена на лизингополучателя на 25.03.2008 г., видно от представеният в производството – приемателно-предавателен протокол – (л.27-л.28). Установява се, че във връзка с този договор страните – търговци имали множество спорове. Причина за това било неизрядното поведение на лизингополучателя - „Драгоево“ ЕООД, които не изпълнявали добросъвестно задълженията си. От една страна не заплащали своевременно задълженията си по приетия лизингов план, а от друга не изпълнявали и други свои задължения, най-вече след изтичане на срока на договора - 31.12.2008 г., не предали вещта предмет на същия на лизингодателя.

Представени са нотариални покани рег№№20373, №20372 от 31.10.2008 г., на Нотариус с рег. №.... на НК и район на действие – района на ШРС и рег. №4007 от 2112.2010 г. на Нотариус с №.... на НК и район на действие – района на ВПРС (л.29-35), от които е видно, че още в рамките на срока на лизинговия договор, с първата нотариална покана договорът за лизинг е бил развален, като „Драгоево“ ЕООД е поканен да върне вещта, да съдейства за извършването на оглед на вещта, да изплати и всички парични вноски, законни лихви и неустойки по забавените си плащания. С Решение №61/20.04.2012 г. по т.д. №538/2010 г. по описа на ШОС е признато за установено, че ищецът има срещу „Драгоево“ ЕООД вземане за 4 предаване на процесната движима вещ – роторна трошачка тип „Макрум 4098“. Решението е влязло в законна сила на 07.07.2012 г. (л.76-81). Установява се обстоятелството, че по силата на Решение от 03.09.2019 г. по ВАД №143/2015 г. на АС при БТПП „Драгоево“ ЕООД и ответника в настоящото производство – П. Д. А. са били осъдени да заплатят на ищеца „Евротур – Т“ ЕООД сумата от 302 735 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията по договор за оперативен лизинг от 17.03.2008 г. за опазване и поддържане на предоставената им роторна трошачка, тип „Макрум 4098“ и за възстановяването й в нормална годност за експлоатация, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на завеждане на исковата молба – 22.05.2015 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски, изчислени по компенсация в размер на 12 467 лв.

Разпечатката съдържа 22 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae901ab7-0d2e-49d1-bb01-fbe9c66257ba