Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.06.2020, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
12/2020
Подписан
30.06.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 112 ал. 2 т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 2 т.5 и т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 2 т.5 и т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 57 ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 68 ал. 1 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6 ал. 2 т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 70 ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е № 104

Гр. Сливен, 30.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора ……………………. и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 12 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от „Чолакови-МХ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Р.“ № **, представлявано от У. Х.К.Ч. срещу Ревизионен акт № Р-02002018008005-091-001/01.10.2019 г., потвърден с Решение № 220/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 863,00 лева по фактури, издадени от „Ай Ти Сървис груп“ ЕООД.

Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт в атакуваната му част. Твърди се, че в хода на производството били събрани и обсъдени относимите факти и обстоятелства, но били формирани неправилни изводи, тъй като установеното от фактическа страна водело до извод за спазване от ревизираното лице на всички изисквания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Не били налице факти, обосноваващи изводите за липса на реална доставка, които да са мотив за непризнаването на данъчен кредит. Заключението, че не е доказана нито наличността на стоките в „Ай Ти Сървис груп“ ЕООД, нито предаването на същите от „Ч.– МХ“ ООД не било подкрепено нито от фактите, отразени в РД. В последния било вписано, че са представени всички изискани документи – договори за изработка, товарителница, пътен лист за превоз, приемо

– предавателен протокол, извлечения от счетоводната документация за заприхождаване на готова продукция и последващото й изписване от склад, платежни документи за извършените плащания по доставката. За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит, органът приел, че представените във връзка с покупката приемо-предавателни протоколи от 21.11.2018 г., 22.11.2018 г., 24.11.2018 г., 26.11.2018 г. и 27.11.2018 г. следва да се считат за невалидни, който извод бил немотивиран, а в писмените обяснения на страните (ревизираното лице и доставчика) се съдържали изявления, подкрепящи обективираните в тези документи факти. Констатациите в РД относно реалността на доставките били противоречиви. По отношение на цитираните документи бил формиран произволен извод, че тези доказателства по съществото си представлява частни свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила. Заявява, че ревизираните субекти не разполагат с възможността да съставят, а и законът не изисква от тях да разполагат и с друг тип документи относно продажбата на движими вещи освен от типа на представените пред НАП. Предаването на собствеността на движима вещ ставало с фактическото й предаване, което правело необоснован извода на ревизиращия екип, че с договора се прехвърля собствеността, но в същия не е уговорено по какъв ред ще се осъществи прехвърлянето. Недопустимо било да се признават извършените ВОД, а в същото време да се оспорва придобиването на същите стоки, които са прехвърлени с тези ВОД, т.е. не е възможно лицето да прехвърли собственост върху вещи, които не са негова собственост. Твърди, че след като приемо-предавателните протоколи съдържат изявлението на У. на ревизираното дружество, че приема стоката – предмет на фактурата, то следвало да се приеме, че е доказано предаването на владението на тази стока, респ. прехвърлянето на собствеността върху същата, тъй като съобразно чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления са направени от тези лица. В случая движимите вещи, предмет на доставката, били предадени на ревизираното лице с приемо – предавателен протокол, а този факт се установявал и от документите, представени във връзка с ревизираните ВОД, признато и в РД. Жалбоподателят твърди, че е представил пред ревизиращия орган всички документи, доказващи извършване на доставката, с което е положил необходимата грижа да обезпечи доказателствата за извършването на доставката, като е представил приемо-предавателни протоколи и международни товарителници, доказващи извършения превоз и реалността на доставката, както и доказателства за по–нататъшното реализиране на стоките, предмет на доставката. Необосновано било прието и липса на доказателства за плащане в брой на доставките, тъй като лицето В. С. не било потвърдило това. Счита за неподкрепен от доказателствата извода на органа, че У. на „Ай Ти Сървис груп“ В. С. е полуграмотен и не знае, че има фирма, доколкото в ТР бил представен нотариално заверен образец от подписа на същия, а и лично е входирал заявление за прехвърляне на дружествени дялове в ТР при АВп – Видин. Такива констатации се съдържали и в РД. Всички документи на дружеството били подавани в ТР и в НАП с електронен подпис и подписвани от В. С., в качеството му на у., а електронен подпис не било възможно да се получи от друго лице. Счита, че не могат да се кредитират обясненията на същия в насока незнание за стопанските операции, тъй като противоречали на предходните му писмени обяснения по насрещната проверка и следва на основание чл. 57 ал. 4 от ДОПК да се ценят с оглед всички други данни. Това било възприето и в РД, съгласно който тези му изявления не отговарят на истината и не следва да бъдат приети за годно доказателство.

Предвид изложеното счита, че решението на горестоящия орган е немотивирано, а произволно тълкуване на фактите е извършено и в РД, където ревизиращите органи отразили фактите, но ги тълкували по начин, като не позволява да се проследи формалната логика и причинно – следствената връзка между фактите и изводите, съставляващо нарушение на чл. 117 ал. 2 т.5 и т. 6 от ДОПК. В случая всички факти и доказателства сочели на осъществена реална доставка, а изводът в обратната насока на административния орган довел до издаване на неправилен, немотивиран и незаконосъобразен ревизионен акт. Моли съда да отмени процесния РА в обжалваната му част, с която се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 863,00 лева по фактури, издадени от „Ай Ти сървис груп“

ЕООД, както следва: за данъчен период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. – 8 568,00 лв.; за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. – 19 415,00 лева и за данъчен период 01.01.209 г. – 31.01.2019 г. – 880,00 лева.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Р. В., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени бележки с подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства мотивира същото искане.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк В. М., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които оспорва жалбата и излага доводи досежно оспорването на експертното заключение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002018008005-020-001 от 19.12.2018 г., изменена със Заповеди № № Р- 02002018008005-020-002/17.01.2019 г., № Р-02002018008005-020-003/21.02.2019 г., № Р-02002018008005-020-004/05.03-2019 г., № Р-02002018008005-020-05/01.04.2019 г., изменена със Заповед за спиране на производството № 02002018008005-023.001/23.05.2019 г., изменена със Заповед за възобновяване на производството № 02002018008005-143-001/25.06.2019 г. длъжностни лица – инспектори по приходите при НАП извършили ревизия на „Ч.– МХ“ ООД, със седалище гр. Сливен с обхват на проверката задължение за данък върху добавената стойност за следните периоди: 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. Проверяващите констатирали, че извършваната дейност пред ревизираните периоди е ремонт и търговия с металорежещи машини, закупени на старо и рециклирани, като същата се извършва в три склада на дружеството в гр. Сливен, Индустриална зона, два от които са отдадени под наем. Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен доклад № Р-02002018008005-091-001/11.09.2019 г., съгласно чиято констатация през ревизираните периоди дружеството е извършило ВОД на елементи за машини, валове с контрагенти в Г., за което е подало VIES декларации, в системата за обмяна на информация в ЕС не са установени несъответствия, а ревизираното лице притежава необходимите документи за доказване на извършените ВОД, при която ВОД се прилага нулева ставка на облагане с ДДС. Според доклада, за ревизираните периоди е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за покупка на стоки – валове с доставчик „Ай Ти Сървис груп“ ЕООД с данъчна основа на доставката 144 315 лв., ДДС в размер на 28 863 лв. и обща стойност 173 178 лв., като за доставките от този контрагент са представени фактури, копия от фискален бон (като начин на плащане във фактурите е отбелязано „в брой“), копия от приемо-предавателни протоколи, подписани от у. на двете дружества за предаването на валовете и счетоводни регистри. В процеса на ревизията било установено, че стоките, предмет на тези фактури са реализирани като ВОД за Г.. Ревизиращият екип приел, че независимо, че фактурите са издадени от доставчика и са изпълнени формалните изисквания за отразяването на фактурите в дневниците за продажби на доставчика и в СД, както и че са налице договори, удостоверяващи облигационни отношения между страните, тези доказателства не установяват действителното осъществяване на доставките на стоки. Прието е, че съдържанието на фактурите не съответства на обективната действителност с вещно-прехвърлителен за собствеността ефект. Съгласно РД, извършена било насрещна проверка на „Ай ТИ сървис груп“ ЕООД, при която дружеството представило по електронен път горните фактури с „Чолакови-МХ“ ООД, копия на сключените договори с „Ч.– МХ“ ООД от 13.07.2018 г., 16.07.2018 г., 17.07.2018 г., 18.07.2018 г., 19.07.2018 г., 23.07.2018 г. – 6 бр. и приемо-предавателни протоколи с предмет – доставка на валове от 13.09.2018 г., 14.09.2018 г., 17.09.2018 г., 18.09.2018 г., 19.07.2018 г., 21.09.2018 г. – 6 бр., хронологии на счетоводни сметки и движение на стоки, копие на фактури с предходни доставчици „Хрис 2013“ ЕООД и „Глобал Трейд

Сълюшънс“ ЕООД, складова разписка за приемане и предаване. Според писмените обяснения от „Ай Ти сървиз груп“ ЕООД, дружеството не извършва производствена дейност, а търговия и У. осъществява търговската дейност; фактурите са платени в брой от Х.Ч. в касата на дружеството, на когото са предадени и стоките в гр.

София, бул. „Цар Борис III”; „Ай Ти сървис груп“ ЕООД стопанисва обекти под наем в гр. София, кв. „Н.“ бл. ***, склад ** и гр. София, с. на „Хрис 2013“ ЕООД и на бул. „Цар Борис III“ № 3; транспортът на стоките по процесните фактури е за сметка на клиента и е извършено с МПС – Мерцедес В 180, рег. № ****** от Х.Ч.; сделките са договорени между у. на дружествата по телефон за предмета на доставка, цени и срок, описани подробно в самите договори; осчетоводяването на документите и подаването на декларациите е извършено от с. счетоводителя И.. За периода 01.12.2018 г. – 31.01.2019 г. дружеството представило 15 броя фактури с получател „Ч.– МХ“ ООД, 15 бр. копия на сключени договори за доставка и 3 бр. приемо – предавателни протоколи, с предмет на доставките валове. Транспортирането на стоките се осъществило за сметка на цитираното дружество с Мерцедес В180 с рег.

№ ******, управляван от Х.Ч., МПС с рег. № СТ2917ВТ/СТ1412ЕН с водач П. Г. и МПС с рег. № *****/***** с водач И.И., като разплащането било осъществено в брой на касата на дружеството от Х.Ч.. Писмените обяснения на Ч. се припокриват с тези, дадени от У. на „Ай Ти сървис груп“ ЕООД като информация. В представената от „Ай Ти сървис груп“ ЕООД хронология на сметка 304 „Стоки“ е отразен дебитен и кредитен оборот, от което следва, че дружеството е изписвало стоки в полза на „Ч.– МХ“ ООД за процесния период. От счетоводните документи се установява, че през периода март 2016 г. – септември 2018 г. са отразени продажби на 125 бр. валове, а като наличност към 21.09.2018 г. са отразени 5 бр. валове. В същото време, през периода 20.11.2018 г. – 10.12.2018 г. на „Ч.– МХ“ ООД са продадени общо 15 бр. валове. През този период „Ай Ти сървис груп“ ЕООД няма отразени други покупки на валове, а наличните към 20.11.2018 г. са само 5 бр. Формиран е извод, който се подкрепя и от цитираните доказателства, че договореното количество валове не са били налични към момента на издаване на фактурата в склада на търговеца. Според РД, „Ай Ти сървис груп“ ЕООД не е представило при проверката първични счетоводни документи за извършване на плащания в брой, както и касова книга.