Определение № 222 от 15.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600166 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІІ от НПК вр. 249 ал.3 от НПК.

С определение №435/29.05.2026год. ОС-Плевен по НОХД№92/2026г. по описа на същия съд е постановил на основание чл. 248, ал. 1 т.3 от НПК: На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалите или на техните наследници. Оставя без уважение искането на адвокат Н. - защитник на подсъдимия А. Й. Ф., за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Недоволен от постановеното определение е останал адвокат Н. защитник на подсъдимия А. Й. Ф., като го обжалва с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да се прекрати делото и се върне същото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени отстраними нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимият Ф..

Настоящият въззивен състав на ВТАС разгледа подадената частна жалба, с изложените доводи, и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

За да постанови определението си ОС-Плевен е изложил следните съображения:

След като е цитирал направените възражения ОС-Плевен е посочил, че с Определение №396/01.12.2025 г. Апелативен съд - Велико Търново е отменил Определение на Плевенски окръжен съд №967/18.11.2025 година, с което е 1 отказано прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно ОС-Плевен е констатирал, че прокурорът е отстранил посочените нередности в обвинителния акт. Във внесения в съда нов обвинителен акт, в обстоятелствената част прокурорът подробно е разяснил и е посочил, че се касае за конкретна проява на форма на престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Изложени са съображения подробно защо се приема това, както и доказателства, на база на които прокуратурата прави своя извод, че се касае за субективна форма на вина „небрежност“. В диспозитива на обвинителния акт е записано, че по непредпазливост подсъдимият е причинил смъртта на пострадалия Д. Л. М.. Правилно на следващо място ОС-Плевен счита, че обвинението е ясно формулирано, като е посочена съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Посочени са пътната обстановка, място на произшествието, участващите лица, участващите МПС-та, скоростите на движение на автомобила и мотоциклета преди настъпването на удара. На следващо място правилно е посочено, че когато се е позовал на експертизата като основание, прокурорът не е допуснал нарушение от категорията на съществените, които да представляват основание за прекратяване на съдебното производство. На основание чл.154 от НПК, експертното заключение не се ползва със задължителна сила за съда и за органите на досъдебното производство. Ако защитата на подсъдимия е недоволна и има възражения по изготвеното заключение, то съществува възможност по време на съдебното производство да бъде назначена нова автотехническа експертиза, която да вземе предвид при изготвянето на нейното заключение и обясненията на подсъдимия, дадени през 2025 година.

Правилно е виждането на ОС-Плевен и относно възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в диспозитива не е посочена форма на вината небрежност, като е приел, че не е налице такова, тъй като в обстоятелствената част е описано подробно, че се приема небрежност и защо се приема. При прочитане на обвинителния акт става ясно какъв е субективния елемент на деянието. На фона на горното правилно ОС-Плевен намира, че обвинението е ясно и точно формулирано и непосочването конкретно на формата на вината небрежност в диспозитива на обвинителния акт, след като подробно същата е посочена в неговата обстоятелствена част, не възпрепятства подсъдимия да разбере за какво е предаден на съд.

При горните определение и мотиви на ОС-Плевен, оплакванията в частната жалба на адвокат Д. Н., защитник на подсъдимия А. Й. Ф. се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че в обвинителния акт се твърди различен механизъм на злополуката, относно мястото на настъпил сблъсък между мотоциклета и автомобила. Видно от мотивите на обжалваното определение, в същото е прието, че експертизата по делото няма обвързващо значение, но именно на нейна база е повдигнатото на подсъдимия ми обвинение, като същото едновременно с това не кореспондира с нея, досежно 2 мястото на удара и наличието на вина у мотоциклетиста за настъпване на злополуката. Видно от ОА за място на удара се сочи лентата за движение на мотоциклета - на 5,9 метра източно от приетия при огледа ориентир /отбивка е асфалтова настилка, стояща дясно от пътното платно по посока на огледа, северно от пътното платно/ . Така посоченото място на удара е в зоната на границата на плътното за движение и пътния банкет. Едновременно с това на стр.6 от ОА е направена препратка към Скицата на местопроизшествието от тройната АТЕ, като видно и от същата сочената за място на удара част от платното за движение е различно - почти в центъра на платното за движение 5,9 метра източно от приетия при огледа ориентир /отбивка с асфалтова настилка, стояща дясно от пътното платно по посока на огледа, северно от пътното платно и 2,80-2,95 метра перпендикулярно от края на лентата за движение на мотоциклета/ . Въпросното обстоятелство е част от обективната страна на престъплението, като сочените различни места на настъпване на удара, а от там и различен механизъм на ПТП, води за последица след себе си невъзможността у подсъдимия да разбере какво всъщност е обвинението, което му е повдигнато, а от там на сетне и да организира правилно защитата си по делото. Неправилно е и възприетото от съда, че мястото на настъпване на удара следва да се извлича, като информация от другите доказателства по делото.

Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил: Мястото на удара между двете превозни средства било на км. 70+300 от първокласен път 1-3 /БялаБотевград/ в платното за движение на мотоциклета. След това при обсъждане на АТЕ прокурорът е уточнил, че мястото на удара е „в надлъжно направление е 5,9м източно от приетия при огледа ориентир“. При това положение няма как да се приеме възражението, че не е ясно къде е настъпил удара между двете превозни средства. Повече от ясно е, че прокурорът твърди, че мястото на удара е в платното за движение на мотоциклета. Дали това противоречи на доказателствата или на част от тях е въпрос по същество, който следва да се установи несъмнено в съдебния процес.

Второто оплакване се свежда до това, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2002г. по Тълкувателно дело №2/2002г. на ОСНК при ВКС, обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процеса на доказване в съдебната фаза и осъществяване на правото на защита. Задължително обвинителният акт следва да посочи фактите, обуславящи съставомерността на конкретно деяние и участието на обвиняемия в осъществяването му - времето и мястото на извършване на деянието, пълни данни за личността на обвиняемия, правна квалификация на деянието. Липсата па посочване па факти от тази категория съставлява винаги съществено нарушение па процесуалните правила, свързано с нарушаване правото на защита.

В обжалваното определение формално е обсъден въпроса относно 3 субективния елемент на престъплението. Направените възражения в тази насока не са обсъждани, поради което определението е постановено и при липса на мотиви. Не е обсъдено възражението на база кои доказателства прокурора установява субективния елемент от състава на престъплението у подсъдимия, а именно, че е възприемал от около 257, 73 метра идващия срещу него мотоциклетист и не е съобразил поведението си на пътя с него, при положение, че пред него се е движил автобус, както той посочва на два пъти в обясненията си от 08.05.2025г. и от 16.06.2025г.

Във връзка с горното възражение следва да се посочи, че относно субективната страна на деянието прокурорът е посочил недвусмислено, че то е непредпазливо като форма на вина, с конкретна проявна форма престъпна небрежност. Дори са изложени съображения в тази насока. Другите въпроси, които се повдигат в това оплакване относно движещ се автобус и т.н. следва да се има предвид, че това са възражения които подлежат на обсъждане от фактическа и правна гледна точка по същество.

Третото оплакване се свежда до това, че видно от изготвената по делото АТЕ, същата е била възложена и приобщена по делото години преди това, като същата не почива на обективни находки, а на предположения, относно мястото на удара! Същата не е отчела наличието на други МПС в зоната на местопроизшествието и евентуалната им роля за настъпване на пътния инцидент! Липсата на обективни факти в тази част на обвинителния акт неминуемо води до ограничаване правото обвиняемата да разбере на кои обективни факти се гради повдигнатото й обвинение и да организира защитата си!

Относно експертното заключение ОС-Плевен е изложил съображения, които бяха обсъдени по-горе. Относно наличието на други МПС в зоната на местопроизшествието следва отново да се посочи, че това твърдение подлежи на обсъждане и изясняване и по същество. Дали е имало други МПС-та и дали имат общо със случая.

Четвъртото оплакване се свежда до това, че в диспозитива на ОА се сочи, че подсъдимият по „непредпазливост“ е причинил смъртта на Д. Л. М., като в обстоятелствената му част се сочи обща форма на вината при нарушаване нормите от ЗДвП - „небрежност“ /подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди/, без да се взима предвид, обстоятелството, че отделните нарушения на ЗДвП във всеки конкретен случай предполагат и диференциация при другата форма на вината „самонадеяност“ . В проведеното о.с.з. е направено възражение в тази насока, като са изложени подробни мотиви за противоречието в обвинителният акт между сочената от прокурора „небрежност“ и описаната в акта фактическа обстановка, но същото не намира отражение в обжалваното Определение на ОС-Плевен, т.е. същото с постановено и при липса на мотиви!

Във връзка с това оплакване следва да се подчерта, че както се посочи, 4 по-горе прокурорът ясно е описал формата на вина и дори е изложил съображения в тази насока. Дали това ще се докаже или ще се установи друга форма на вина е въпрос по съществото на делото

Петото оплакване се свежда до това, че решаващият съдебен състав се е ограничил да изложи единствено следните „мотиви“ за приетата от прокурора форма на вината, без да излага никакви правни доводи по направеното възражение за това: „При прочитане внимателно на обвинителния акт става ясно какъв е субективния елемент на деянието.“ Въпреки направената констатация от съдебният състав, че е налице разминаване между сочената форма на вината у подсъдимия между обстоятелствената част и диспозитива на ОА, тъй като в описателната му част се сочи небрежност, а в диспозитива се сочи общата форма на вината непредпазливост, то въпросното разминаване между обстоятелствена част и диспозитив е неглижирано и не е взето в предвид при постановяване на обжалваното определение.

Соченото противоречие в това оплакване не може да се приеме. Това е така защото в обстоятелствената част прокурорът е посочил непредпазливост с конкретна форма на небрежност, а в диспозитива е посочил наличието на непредпазлива форма на вина. Няма никакво противоречие, а съответствие на диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт. Прокурорът няма задължение в диспозитива на обвинителния акт да посочва дали деянието е небрежно или самонадеяно извършено, а е достатъчно да твърди наличие на непредпазливост относно субективната страна на деянието на подсъдимия.