Решение № 1357 от 02.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. Бургас, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120101270 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. М. Щ., с настоящ адрес в гр. С., против „Еос Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище гр. С., с която моли да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 2625,63 евро, представляваща сбор от главница и лихва по Договор за потребителски кредит № 720031272619/03.10.2023 год., сключен между М. М. Щ. и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, което вземане е предмет на договор за цесия от 28.07.2025 год. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответника „Еос Матрикс” ЕАД, поради недействителност на договора за кредит, противоречащ на закона.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между ищеца и „Ти Би Ай Банк” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 720031272619/03.10.2023 год. за сума в размер от 1380,49 евро; ищецът се е задължил да заплати главница, която за целия период на договора е в размер на 4482 лева, и възнаградителна лихва, която е в общ размер от 6145,20 лева; общият размер на кредита включва главницата от 2700 лева и застрахователна премия от 1782 лева; ГПР е 46.11 %; в чл. 7. 1. от договора е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 1782 л е в а ; процесният договор за потребителски кредит е недействителен; кредитополучателят по договора е физическо лице, което не е действало в професионално качество и е потребител; процесният договор попада в приложното поле на ЗПК и общата императивна потребителска закрила;

1 договорът е недействителен поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4, ЗПК; установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22, ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит; неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им; посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР от 46.11 % е некоректен, тъй като формиращата част от главницата сума от 1782 лева за застрахователна премия представлява разход по кредита, но не е била взета предвид при изчисляването на ГПР; заплащането на застрахователната премия в случая е било условие за предоставянето на поискания заем от 2700 лева, а самата уговорка е включена в предварително подготвената от кредитодателя документация с цел да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4, ЗПК, а кредитодателят да генерира допълнителна финансова облага с олихвяването на застрахователната премия и с получаването на възнаграждение за застрахователно посредничество; длъжникът не е имал възможност да влияе на съдържанието на договора, в т.ч. и на уговорката относно заплащането на застрахователна премия, както и не е имал реален избор дали да сключи застраховките, или не, както и не е имал възможност да избере само някои от „застрахователните услуги”; застрахователната премия е изначално определена като размер и включена в размера на дължимата за връщане сума; цялата документация, свързана със застраховането, е изпратена на ищеца едновременно с договора в деня на кандидатстването за кредита, който е и денят на подписването на договора за потребителски кредит; кредитополучателят не е имал никакъв интерес от получаването на коментираните застрахователни услуги; застраховката е сключена в полза на кредитора, който действа и в качеството си на застрахователен агент; кредитополучателят не получава нищо срещу сумата от 1782 лева, която се равнява на 66 % от отпуснатия му заем; кредитодателят е формирал размера на застрахователната премия в по-голям размер от посоченото в информацията по чл. 324-327, КЗ; общата сума на всички плащания за застраховането се равняват на 698,96 лева, а не на 1782 лева, както е записал в сертификата и в договора за потребителски кредит застрахователният агент-кредитодател; подвеждащ е начинът, по който е формулирана клаузата в т. 7. 2. 2, а именно, че „когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора по чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата застрахователна вноска, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател”; тази формулировка оставя впечатление, че вноската за застрахователна премия ще се приспадне от предоставения кредит, а не че ще се добави към него и ще го увеличи като отделна предоставена му в заем 2 сума; уговорката за дължимост на застрахователна премия и включването на тази сума към олихвяемата главница не е индивидуално уговорена и представлява неравноправна и нищожна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.

19 и т. 20, ЗЗП; тази клауза влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8, ЗЗП; в договора няма описание на конкретната застрахователна услуга, а подобно договаряне е нищожно на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 8, ЗПК; с включването на застрахователната премия от 1782 лв. към сумата на главницата, подлежаща на връщане и олихвяване, се цели генериране на допълнително възнаграждение за кредитодателя, което не е включено като разход по кредита при изчисляване на ГПР; налице е противоречие с чл. 11, ал.

1, т. 10, ЗПК и договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 22, ЗПК; уговорката в т. 7. 1. от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, тъй като с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя; ГПР е неправилно изчислен; процесният договор за потребителски кредит е недействителен и заради противоречието му с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, ЗПК – всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12; в настоящият случай договорът за кредит е изготвен с шрифт Arial Narrow с размер 11; на 18.02.2026 год. ищецът е получил от ответника уведомително писмо, в което му се обяснява, че всички задължения по договора за кредит от 03.10.2023 г. са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 28.07.2025 г.; със същото писмо ответникът е съобщил на ищеца, че последният му дължи сумата от 3073,49 евро, от които 2175,61 евро – главница, и 897,88 евро – лихва; цесионерът придобива вземането във вида и с тези характеристики, които то е имало у стария кредитор; съгласно чл. 23, ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която в случая е 1380,49 евро; през периода 15.12.2023-04.02.2026 год. ищецът е извършил в полза на „Ти Би Ай Банк” ЕАД 14 плащания, на общ размер от 881,50 евро, които са признати цесионера; преди получаване на уведомлението за цесията ищецът е извършил още едно плащане в полза на „Ти Би Ай Банк” ЕАД в размер на 51,13 евро; след получаване на уведомлението за цесията, на 05.03.2026 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 447,86 евро; общо заплатеното от ищеца на цедента и на цесионера се равнява на 1380,49 евро, колкото е чистата стойност на получения от него кредит, поради което той не дължи други плащания във връзка със заемното правоотношение; ищецът не дължи на ответника сумата от 2625,63 евро, която сума е формирана след приспадане на направеното в полза на ответника плащане със сумата от 447,86 евро от посочената в уведомлението по чл. 18, ЗЛОККК сума от 3073,49 евро.

В проведеното открито заседание ищецът е допълнил исковата си молба с твърдение, че процесният договор за кредит е нищожен и поради факта, че ГПР е посочен бланкетно, без формиращите го компоненти.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните 3 разноски.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

Ответникът е оспорил основателността на иска; изложил е следните фактически и правни твърдения: евентуалното наличие на неравноправни клаузи не води автоматично до нищожност на договора като цяло; неравноправните клаузи са нищожни, но договорът остава в сила, ако може да се прилага без тях; сумата по договора е усвоена от кредитополучателя и се дължи връщане поне в чист вид; иск за нищожност на целия договор не е съвместим с целта на Директивата и противоречи на принципа за запазване на договора, установен в практиката на Съда на ЕС; клаузите на договора са в съответствие с действащите към момента на сключването му нормативни изисквания и разпоредби; банката е посочила ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно 46.11 %, както и общо дължимата сума по кредита 10 627,20 лева; ГПР изразява общите разходи по кредита, но задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК е да информира потребителя за размера на ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на кредита; ГПР е параметър, чиято цел е да позволи на потребителя да направи лесно сравнение между две и повече оферти за потребителски кредит; сравними могат да бъдат абсолютните величини; как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя; задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“ не е абсолютно; допусканията, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, са описани детайлно в т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК; според практиката на ВКС, позоваването на непосочена формула за изчисляване на ГПР изначално е несъстоятелно, тъй като тя се съдържа в самия закон; годишното оскъпяване на кредита е законосъобразно изчислено в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, ЗПК; при изчисление на ГПР е взет предвид пълният размер на главницата и всички разходи по кредита; в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, 4 неподлежащи на промяна суми, какъв конкретен заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги има към договора; в договора за кредит е инкорпориран и погасителен план, като в него са съобразени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК; няма други допълнителни разходи, които да доведат до оскъпяването на кредита; към датата на сключване на договора ищецът е имал ясна и точна представа за икономическите последици от договора, както и за сумите, подлежащи на връщане; няма основание за включване в ГПР на застрахователната премия, тъй като застраховката е сключена по желание на клиента; в договора за кредит не се съдържат клаузи, предвиждащи, че отпускането на заема и/или усвояването му при предложените условия ще се реализира единствено в случай че бъде сключена и застраховка; ищецът е имал правото да се откаже от застраховката без това да доведе до каквито и да било промени по параметрите на заема; кредитът е отпуснат при същите условия и без сключена застраховка, което е именно допълнителна незадължителна услуга; на ищеца е предоставена информация за застрахователя, посредника и за условията по покритите рискове, като с това и общите условия на застраховката, които клиентът бил декларирал, че е получил, прочел и разбрал; в процесния договор за кредит липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР; договорът е сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок, и се усвоява еднократно и в началото на договора; договорът, ведно с погасителен план, е изготвен и подписан в два еднообразни екземпляра на български език, спазен е и установеният шрифт, не по-малък от размер 12; според практиката на СЕС, клаузите на договора следва да са изписани на ясен и разбираем език, без да се използват сложни термини и изречения; в конкретния случай няма обозрима разлика между шрифта, използван в договора за кредит, и този, използван в общите условия към договора, никъде не е използван по-ситен шрифт; ако договорът е изписан на шрифт под 12 пункта, но цялостният стил на текста (в т. ч. неговият кегел, разстоянието между отделните букви, думи и редове) го е направил четлив и разбираем, то не би следвало да се приеме, че целият договор е недействителен, защото потребителят в тази хипотеза реално няма да бъде възпрепятстван да се запознае със съдържанието на договора, а налагане на подобна санкция е очевидно непропорционално по отношение на 5 съществеността на нарушението; различните шрифтове изглеждат по различен начин, когато се използва големина на шрифта 12 пункта; в условие на евентуалност, дори и договорът за кредит да бъде обявен за недействителен, главницата подлежи на връщане от потребителя, независимо от факта, че кредитното споразумение би могло да бъде обявено за недействително.