Решение № 19803 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19803 гр. С., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110128743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД срещу „ЗД „Б.И.““ АД, с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца на сумата в размер на 1451,22 лв. – главница, представляваща непогасена част от регресно вземане на ищцовото дружество за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег. № ******, причинени при ПТП на 14.08.2019 г. в гр. С..................... реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 08.01.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 476,09 лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1466/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.

В исковата молба се твърди, че на 14.08.2019 г. в гр. С., около 07,30 часа, лек автомобил „О. К.“ с рег. № ******, движейки се по ул. „Ф.К.“ по посока от бул. „Ч.В.“ към ул. „М.“, на около 100 метра от булеварда, при спиране на кръстовище е бил ударен в задната си част от движещия се с несъобразена скорост след описаното МПС лек автомобил „М.“ с рег. № ********, при което са били причинени увреждания по лек автомобил „О. К.“ с рег.

№ ******. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0000677657 при ищцовото застрахователно дружество, валидна 1 към датата на ПТП – със срок на действие от 16.03.2019 г. до 15.03.2020 г., по която е била образувана щета № 10019030121792 по повод настъпилото застрахователно събитие.

Ищецът твърди, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било определено застрахователно обезщетение в размер от 6232,57 лв., което е било изплатено на застрахованото лице на 19.12.2019 г. Поддържа, че за лек автомобил „М.“ с рег. № ******** е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника с писмо, получено на 08.01.2020 г., който обаче погасил само част от дълга - 4781,35 лв. на 07.04.2020 г., а остатъкът в размер от 1451,22 лв. останал непогасен. Ищецът поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за непогасената част от обезщетението, поради което претендира и мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г. в размер на 476,09 лв. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че признава основанието на претендираното вземане по регреса, както и че е заплатил сумата от 4781,35 лв., но оспорва пълния размер на същото. Счита, че изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на 6232,57 лв. е завишено и не отговаря на действителния размер на щетите. Посочва, че няма данни процесното МПС да е било в гаранция, поради което същото не следва да се ремонтира с оригинални части и на цени, надвишаващи средните за пазара, а с алтернативни части.

Твърди, че са надписани ремонтно - възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното ПТП. Оспорва преди настъпване на ПТП увреденото МПС да е било в добро състояние и без щети. При тези съображения счита, че с извършеното плащане по извънсъдебно предявената му регресна претенция изцяло е възстановил подлежащите на репариране вреди. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възникване на регресното вземане по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: 1) сключен с ищеца застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) настъпване на описаното в исковата молба вредоносно събитие, съставляващо покрит по договора застрахователен риск; 3) плащане на застрахователно обезщетение на застрахования в изпълнение на договора; 4) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане:

2 деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина (последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД); 5) размер на причинените вреди; и 6) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: 1) съществуването и размера на главния дълг;

2) изпадането на ответника в забава; 3) размер на обезщетението за забава.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, евентуално, че е заплатил процесните суми.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, вр. чл.

153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно механизма на ПТП и вината за настъпилото ПТП - че на 14.08.2019 г. в гр. С., около 07,30 часа, лек автомобил „М.“ с рег. № ********, движейки се по ул. „Ф.К.“, с посока от бул. „Ч.В.“ към ул. „М.“, на 100 м от бул. „Ч.В.“ реализира ПТП с намиращия се пред него, спрял лек автомобил „О. К.“ с рег. № ******, при което са били причинени увреждания по последния (задна броня, заден капак, регистрационна табела, задни калници); че лек автомобил „О. К.“ с рег. № ******, собственост на „Р.Л.Б.“ ЕООД е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0000677657/13.03.2019 г., със срок на действие от 16.03.2019 г. до 15.03.2020 г.; че лек автомобил „М.“ с рег. № ******** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на застрахователно покритие от 23.06.2019 г. до 22.06.2020 г., че ПТП е реализирано в срока на застрахователното покритие; че ищецът е определил и заплатил на 19.12.2019 г. застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото МПС „О. К.“ с рег. № ******, в размер на 6217,57 лв. на сервиза, извършил ремонта – „О.“ АД, във връзка с щета № 10019030121792, както и че е поискал възстановяване на сумата ведно с 15 лв. – ликвидационни разноски за обработка на щетата от ответника (общо 6232,57 лв.), а ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на 4781,35 лв. на 07.04.2020 г. Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1717592 от 14.08.2019 г., комбинирана застрахователна полица № 0000677657 за застраховки „Каско и злополуки“, уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 16.08.2019 г., искане за оценка на вреди, опис на щетите по претенция № 10019030121792 от 16.08.2019 г., опис – заключение по щета от 03.09.2019 г. и от 17.09.2019 г., калкулация - ремонт № 0307-100-0 от 17.10.2019 г., фактура № 9000012529/18.11.2019 г., издадена от „О.“ АД на стойност 6217,57 лв., доклад по щета № 10019030121792 от 23.11.2019 г., платежно нареждане от 19.12.2019 г., експертиза по щета от 30.05.2020 г., регресна покана с изх. № Л-93/06.01.2020 г. и вх. № ОК14605/08.01.2020 г., платежно нареждане от 07.04.2020 г. с основание регресни щети на стойност 28 953,08 лв. в полза на ищеца и наредител - ответникът.

3

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото протокол за ПТП от 14.08.2019 г., представените и неоспорени искане за оценка на вреди, опис-заключение за вреди на МПС, опис на претенция, ликвидационен акт по щета, неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза, се установява, че на 14.08.2019 г. в гр. С., лек автомобил „М.“ с рег. № ******** се движи по ул. „Ф.К.“, с посока от бул. „Ч.В.“ към ул. „М.“, където на 100 метра от бул. „Ч.В.“ водачът реализира ПТП с намиращия се пред него спрял лек автомобил „О. К.“ с рег. № ******. Така описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за ПТП, който като съставен от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от него и пред него действия и изявления. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено. Следва да бъде взето предвид и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява признание за наличието на дълг на посоченото основание. Съгласно заключението на вещото лице всички описани в описите на ищеца и във фактурите щети по лек автомобил „О. К.“ с рег. № ****** се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.08.2019 г. в гр. С. ПТП.

Следователно въз основа на посочените доказателства, както и предвид направеното от ответника частично плащане, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „М.“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя и с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

С плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения до размера на заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна 4 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.), като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (в този смисъл решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., които намират приложение и при сега действащия КЗ).