Решение № 61 от 20.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пазарджик, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500926 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение рег.№870/09.07.2025г., постановено по гр.д.№1205/2024г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените по реда на чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК от „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 200872196, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.„Иван Богоров“ № 12, ет. 2, положителни установителни искове, с правно основание чл.266, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Специализирана болница за активно лечение на пневмо- фтизиатрични заболявания „Д-р Никола Пенчев“- Пазарджик ЕООД, ЕИК 000349201, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Болнична“ №15, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Специализирана болница за активно лечение на пневмо- фтизиатрични заболявания „Д-р Никола Пенчев“Пазарджик ЕООД, ЕИК 000349201 дължи на ищеца „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 200872196, сумата от 72,00лв., представляваща главница по фактура № 0000005043 от 03.05.2023г. за предоставена сервизна услуга SP000436, ведно със законна лихва за забава от 18.01.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,62лв., представляваща обезщетение за забава 1 след датата на падежа на фактурата- 04.06.2023г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК- 16.01.2024г., за които е издадена Заповед №125 от 19.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 210/2024г. по описа на Районен съд- Пазарджик.

Осъден е „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 200872196, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.„Иван Богоров“ №12, ет.2, да заплати на Специализирана болница за активно лечение на пневмо- фтизиатрични заболявания „Д-р Никола Пенчев“- Пазарджик ЕООД, ЕИК 000349201, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Болнична“ №15, сумата от 250,00лв.- сторени в настоящото производство съдебно- деловодни разноски за депозит за вещо лице.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Елпак Лизинг“ ЕООД, представлявано от Управителя П. А. К., чрез пълномощника му адв. И.

- А. Ч. Н..

Твърди се, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и е необосновано, което са основания за неговата отмяна.

Относно нарушенията на съдопроизводствените правила се счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила. В този аспект се визира, че видно от материалите по делото, а така също и от постановения съдебен акт е, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил разпоредбата на чл.146 от ГПК.

Приема се, че съставеният проект на доклад по делото не отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК. Видно от доклада с него не е разпределена доказателствената тежест между страните, не са дадени указания относно фактите, подлежащи на доказване и за кои факти страните не сочат доказателства.

Сочи се, че в настоящия случай, при разглеждане на делото съдът не е изпълнил задължението си да извърши своевременно доклад по делото със съдържанието, визирано в разпоредбата на чл.146 от ГПК. В тази връзка, макар и да е дадена правна квалификация на претендираните от ищеца права, съответно на заявените от ответника възражения, не е разпределена доказателствената тежест между страните, както и не са дадени указания относно факти и обстоятелства, за които не се сочат доказателства. Ето защо 2 липсата на доклад по делото със съдържанието по чл.146 от ГПК безспорно съставлява съществено процесуално нарушение.

Твърди се, че при постановяване на атакуваното съдебно решение първостепенният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК.

Съгласно цитираната правна норма към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Изискването за мотивиране на решението е и конституционно прогласено в чл.121, ал. 4 от Конституцията, а целта му е да покаже, че съдът е обсъдил всички фактически и правни доводи на страните, както и да е дал възможност да оспорват аргументите и изводите на съда пред следващата инстанция.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е спазил посоченото задължение. Липсва каквато да е преценка на доказателствата, липсва изложение на това какви фактически констатации съдът е направил, т.е. кои факти и въз основа на кои доказателства е приел за установени и кои не.

Въз основа на това се извежда извод за постановяване на атакуваното решение в нарушение на изискването на чл.236, ал.2 от ГПК.

Счита се, че липсата на мотиви към съдебното решение е съществено процесуално нарушение, което обуславя отделно основание за неговата отмяна. При това положение, следва да се приеме, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което са налице основания за неговата отмяна.

Твърди се, че за да постанови горепосочения резултат, съдът се е основал на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- почеркова експертиза, но не е взел предвид дори отговора на вещото лице на поставените въпроси в проведеното о.с.з. Заключението е възприето едностранно, същото не е анализирано от решаващия състав- само по себе си и от друга страна, то не е съпоставено и със събраните доказателства по делото, поради което са направени погрешни правни изводи.

Твърди се, че в решението си съдът е достигнал до неправилни правни изводи, както по отношение на информацията за фактите, която произтича от събраните по делото даказателства, така и по отношение на съществото на спора.

3

Счита се, че фактическите и правни изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото и на закона.

Искането е да се отмени обжалваното решение, със законните последици от това.

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания „Д-р Никола Пенчев“- Пазарджик ЕООД.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Елпак лизинг“ ЕООД, редовно призован не се явява законен представител. За него се явява процесуалния му представител- адв.И. - А. Н.. От страна на същия се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се да се отмени обжалваното решение, като се уважат предявените с нея искове. Излагат се доводи в тази насока. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- Специализирана болница за активно лечение на пневмо- фтизиатрични заболявания „Д-р Никола Пенчев“- Пазарджик ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.К. И.. От страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба, като се поддържа писмения отговор. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба.

Претендират се сторените пред настоящата инстанция съдебноделоводни разноски. Прави се възражение за прекомерност.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба на „Елпак Лизинг“ ЕООД, ЕИК 200872196, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.„Иван Богоров“ №12, ет.2, представявано от управителя П. К., срещу „Специализирана болница за активно лечение на пневмо- фтизиатрични заболявания „Д-р Никола Пенчев“- Пазарджик“ ЕООД, ЕИК 000349201, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.

„Болнична“ №15, представлявано от управителя К. С.

Твърди се от страна на ищцовото дружество, че е получило от „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични 4 заболявания „Д-р Никола Пенчев“- Пазарджик“ ЕООД заявка за сервизно обслужване- сервизна поръчка SP-000436 по действащата система за документооборот на ищеца, на медицинска апаратура: апарат за функционална диагностика на дишането (ФИД)- спирометър. Още при получаване на заявката, представител на ответното дружество е бил уведомен за стойността на исканата услуга, като същият е бил информиран, че при необходимост от подмяна на резервни части, същите се заплащат отделно от стойността на услугата. За изпълнение на сервизно обслужване на 11.01.2023г. апаратът бил предаден от главна медицинска сестра Г., като служител на болницата, лично на служител на ищеца- Д. Г. Й., за което бил подписан Приемо- предавателен протокол. След това апаратът постъпил за диагностика и ремонт в сервиза на ищеца. При извършването на преглед и диагностика, от сервизен инженер на ищовото дружество било констатирано, че спирометърът е физически износен, с повреден корпус, а основната му платка е за смяна.

След направена справка било установено, че стойността на необходимата резервна част надвишава стойността на нов спирометър от същия вид. Тази информация била доведена до знанието на представител на болницата, лично от служител на ищеца, като от болницата била отказана доставка на необходимата за ремонта резервна част и допълнителни ремонтни дейности.

Твърди се, че за изпълнената услуга, без да са включени посещението на болницата за получаването на медицинска апаратура и транспортът до сервиза на дружеството била издадена фактура № 0000005043 от 03.05.2023г. на стойност 72,00лв. с ДДС. Ответното дружество, в качеството си на възложител, не изпълнило задължението си да заплати цената на извършената услуга в срок, въпреки множеството разговори със служители на болницата и поетите обещания в този смисъл.

Сочи се, че на 05.01.2024г. до ответникът е изпратена писмена покана за заплащане на задълженията му, получена от главна медицинска сестра Г. на 08.01.2024г., с която ответното дружество било уведомено за дължимите от него суми, като било поканено да заплати на ищеца сумата от 72лв. с ДДС.

Ответното дружество не извършило плащане, не възразило и не изпратило отговор на поканата.

Визира се, че предвид неизпълнението от страна на болницата, на 16.01.2024г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по 5 чл.410 от ГПК пред РС- Пазарджик, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№210/2024г. по описа на същия съд. По същото била издадена Заповед №125 за изпълнение от 19.01.2024г., като в законовия срок болницата подала възражение по чл.414 от ГПК.

Твърди се, че между двете дружества било налице валидно облигационно правоотношение като ищцовото дружество изпълнило поетите неформални договорни задължения и извършило сервизно обслужване на апарата за функционална диагностика на дишането (ФИД)- спирометър.

Въпреки добросъвестното поведение на ищеца, ответникът не изпълнил насрещното си задължение да заплати изцяло и в уговорения срок стойността (цената) на доставените услуги.

Приема се, че неизпълнението на паричното задължение е забавено, като по силата на общото правило на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава.

Искането е да се постанови решение, с което се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 72лв., представляваща главница по фактура № 0000005043 от 03.05.2023г. за предоставена сервизна услуга SP- 000436, ведно със законна лихва за забава от 18.01.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,62лв., представляваща обезщетение за забава след датата на падежа на фактурата04.06.2023г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК16.01.2024г., за които суми е издадена Заповед №125 от 19.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№210/2024г. по описа на РС- Пазарджик.

Претендира се присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество. В него се застъпва становище, с което се приема, че предявения иск е допустим, но по съществото си е неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 47 от 219 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae8da219-5847-451a-aaa2-fbe964208fc0