Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2644 от 23.09.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1626/2026
Вид
Определение № 2644
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2644 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501626 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК и е образувано по повод частната жалба на законния представител на И. Г. Ц. ,подадена чрез адвокатския й представител против определение от 16.07.2026 г. постановено по гр.д. № 2021/2026 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас ,с което е върната исковата молба на И. Ц. – *** ,действаща чрез своя *** и законен представител Г. А. Ц.

,против С. М. ,с провна основание чл. 30 ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената й част от саследството на И.Р.М. ,поч. На 11.11.2025 г. и е прекратено производството по делото .Изтъква се в частната жалба ,че определението е незаконосъобразно , необосновано постановено при неправилно тълкуване на закона .

Моли се за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на районния съд за даване на по-нататъшен ход.

След преценка на приложените доказателства и като обсъди съображенията на страната ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството по гр.д. № 2021/2026 г. по описа на РС-Бургас е било образувано по предявен иск от *** И. Г. Ц.-чрез своя *** и законен представител Г. А. Ц. ,против С. Г. М. ,за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на И.Р.М. ,поч. На 11.11.2025 г. ,в размер на 1/3 ид.част от наследството ,чрез намаляване на извършеното дарение 1

,обективирано в нот. акт № */**.**.20** г. на нотариус Кр.Консулова ,с район на действие РС-Бургас

Първоинстанционният съд ,след извършена служебна проверка с разпореждане от 10.06.2026 г. е оставил без движение исковата молба ,като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да изправи нередностите на исковата молба ,а именно :да представи доказателства за приемане на наследството на И.М. от *** дете –ищец по опис .

Съобщението за разпореждането е връчено на страната на 15.06.2026г. и с молба от 15.07.2026 г.адвокатският представител на ищцата е изразил становище ,че дадените от съда указания са неправилни и излага съображения ,че не е необходимо приемането на наследството по опис .

Като е посочил ,че ,за да разполага с право на иск по чл. 30 ал. 1 ЗН лицето ,което го предявява ,следва да притежава качеството на наследник –да е приело наследството , а не само да е призовано към наследяване ,то за ненавършилите пълнолетие лица се изисква приеманото на наследството по опис ,доколкото е недопустимо приемане на наследството с конклудентни действия .И доколкото приемането на наследството по опис за *** ищца е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска ,а данни за такова няма , съдът е приел ,че исковата претения е недопустима и е върната исковата молба ,като е прекратил производството по делото .

Определението е неправилно .

Приемането на наследството по опис има определена от закона цел. Това е възможност, предоставена на наследника, да постигне определен правомерен резултат – да отграничи имуществото, получено по наследство от имуществото, което притежава на друго основание (мотиви към т. 4 на тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС) и да ограничи отговорността си за задължения на наследодателя до стойността на получените по наследство активи (чл. 60, ал. 2 ЗН), определена към момента на погасяване на задълженията.

Задължение за приемане на наследството по опис е установено само по отношение на изрично посочени субекти, когато са призовани към наследяване (чл. 61, ал. 2 ЗН). За лицата, посочени в тази норма, е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение – те 2 могат да приемат наследството по опис и след като този срок е изтекъл.

Спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля.

С т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

В мотивите е разяснено, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъда извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правопримник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазена част/.

С оглед посоченото тълкуване следва да се приеме, че нормата на чл.30, ал.2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл.31 ЗН. Практиката на ВКС /например Решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., ІІ г.о./ приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в хипоза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат оновово, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат 3 онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.28 или чл.29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Следователно нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство.

В случая в исковата молба се сочи ,че приживе починалата И.М. не е притежавала друго недвижимо имущество ,т.е.наследството й се изчерпва изцяло с дарения имот /представена е и справка от АВ ,видно от която общата наследодателка не е оставила друго имущество /.В този смисъл ищцата не би могла да започне процедура по приемане на наследството на своята баба по опис ,тъй като такова наследство не й е оставено –тя би го приела по опис едва когато бъде възстановена запазената й част .В този смисъл е и наличната съдебна практика ,съгласно която в случай ,че наследодател се е разпоредил с цялото си имущество ,при предявен иск по чл. 30 от ЗН не е преобходимо приемането на наследството по опис .Така в реш. № 756/18.12.2024 г.постановено по гр.д. № 4066/2023 г.на второ г.о. на ВКС се сочи следното : „По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя приетото в решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г. на ВКС, II г.о. и съобразно постановките на т.

4 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, ВКС, счита, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които извършеното приживе дарствено разпореждане изчерпва имуществото на наследодателя. С ТР е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Разяснено е, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка, дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице, в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т.е.извършени ли са те от наследодателя в рамките на разполагаемата част/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват запазената му част. Практиката на ВКС /решение №82/2011г. по гр.д.№221/2010г., ІІ г.о./ приема, че чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е извършено с универсално завещание, тъй като какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследството е ирелевантно за преценката дали е накърнена запазената част на лицата по чл.28, ал.1 ЗН.

4

Аналогично на универсалното завещателно разпореждане е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя не са останали в наследството нито активи, нито пасиви. И в тази хипотеза липсват свободни имущества, от които лицата, заявили искането си по чл. 30, ал. 1 ЗН, биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследственото имущество. В този случай възстановяването на запазената част не е обусловено от образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН, тъй като тя е накърнена с факта на направеното дарствено разпореждане и размерът следва да се определи съобразно дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН.“

Освен всичко друго приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен ,който не е призован към наследяване .Противното означава ограничаване и лишаване правото на непълнолетния на съдебна защита на правата му /още повече и че няма задължение на непълнолетния да приеме наследството по опис /.Поставянето на изискване за допустимост за предявяване на иска по чл. 30 ЗН ,предявен от малолетен наследник срещу наследник ,също призован към наследяване ,би довело до лишаване на защита на молелетния ,което е в противоречие с целта на закона .Съгласно закона и практиката приемането по опис на наследство от непълнолетен е негово право ,но не е задължение и неупражняването на това право не следва да води до ограничение и лишаване от правото на защита .Следва да се посочи и че ищцата встъпва в правата на своята наследодателка Г.М. ,поч.

2021 г. съгл. чл. 10 от ЗН.

В случая са налице данни , че дарявайки ид.част от процесния апартамент на ответника С. М. , наследодателката И.М. се е разпоредила с цялото си имущество.

Ето защо, предвид липсата на свободни имущества, от които ищцата би могла да получи онова, което съставлява нейната запазена част от наследството, предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за нея не е предпоставено от приемане на наследството по опис, още повече , че същата упражнява признатото си от закона право на част от наследственото имущество спрямо лице, което е наследник по закон на дарителката. При това положение атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия ,поради което Бургаският окръжен съд 5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 16.07.2026 г. постановено по гр.д. № 2021/2026 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас ,с което е върната исковата молба на И.

Ц. – *** ,действаща чрез своя *** и законен представител Г. А. Ц. ,против С.

М. ,с провна основание чл. 30 ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената й част от саследството на И.Р.М. ,поч. на 11.11.2025 г. и е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на същия съд за даване на по-нататъшен ход .