Определение № 600 от 06.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. София, 02.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000500208 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молби на адв.Н. Д. и на МРРБ за изменение на решение № 79 от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 208/22 г. на САС, в частта за разноските по делото.

Адв.Н. Д. счита, че възнаграждението, което му се дължи за представителство пред въззивната инстанция е в размер 25380 лева с ДДС, тъй като за всеки от ищците му се дължи възнаграждение от 8460 лева. Искането му е решението да бъде изменено като на адв.Д. се присъди адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 25380 лева, ведно с ДДС.

Ответникът не изразява становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските.

С молбата на МРРБ се иска присъждане в пълен размер на направените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение и на разноските за държавна такса по въззивната жалба.

Ответниците по тази молба я оспорват с искане за отхвърлянето й, евентуално с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира молбата на адв.Н. Д. за основателна по следните съображения:

Въззивното производство е било образувано по въззивни жалби на ответниците срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, с което на всеки от тримата ищци е присъдено обезщетение от 80000 лева. Това решение е потвърдено по отношение на ответника община Варна.

1

С молбата си по чл.248, ал.1 от ГПК адв.Д. иска да му се присъди адвокатско възнаграждение поотделно за всеки от ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, ред.ДВ бр.88 от 04.11.2022 г., минималното адвокатско възнаграждение се определя от вида и броя на предявените искове – за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяването им. Следователно възнаграждението за защита на всеки от ищците се определя по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ и е по 8460 лева с ДДС за всеки, а общо за тримата – 25380 лева. Ето защо към присъдената сума от 17100 лева в полза на адв.Н. Д. следва да се присъди допълнително сумата 8280 лева, която да се възложи в тежест на община Варна.

По молбата на МРРБ. В частта, с която се иска допълване на решението с присъждане на разликата до 25377,68 лева за заплатено в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение молбата е допустима, въпреки липса на представен от МРРБ списък по чл.80 от ГПК. Това е така, защото съдът не се е произнесъл изобщо по искането за разноски в първата инстанция. В тази част молбата е допустима и основателна. При изцяло отхвърлени искове срещу МРРБ в полза на тази страна ищците дължат всички направени разноски, които са надлежно поискани. Съгласно представеният пред първоинстанционния съд списък на разноските, техният размер е 29377,68 лева. Налице са доказателства за тяхното извършване - 25377,68 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 4000 лева за вещи лица. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Заплатено е 25377,68 лева, а минималният размер по Наредбата е 16236 лева с ДДС. Общо разноските са 20236 лева. С решението на СГС са присъдени 5995,53 лева, следователно ищците следва да заплатят на МРРБ допълнително 14240,47 лева.

В частта, с която се иска изменение на решението за разноските пред въззивната инстанция с присъждане на заплатената по въззивната жалба държавна такса, молбата на МРРБ по чл.248, ал.1 от ГПК е недопустима, тъй като не е представен списък на разноските. В тази част молбата следва да се остави без разглеждане

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв.Н. Д. допълнително адвокатско възнаграждение от 8280 лева (осем хиляди двеста и осемдесет) лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА С. М. И., А. Д. Д. и А. Д. Д. да заплатят на МРРБ допълнително разноски пред първоинстанционния съд в размер на 14240,47 (четиринадесет хиляди двеста и четиридесет 0,47) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на МРРБ в останалата част за разликата до 25377,68 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на МРРБ за изменение на решението в частта за разноските пред въззивната инстанция с присъждане на заплатена държавна такса в размер 4800 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3