Решение № 153 от 27.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Б., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Цв. П. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от М. Цв. П. Гражданско дело № 20251810103094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 - 317 ГПК).

Производството по делото е образувано по предявени от А. Й. Д. срещу „С. Т. Б." ЕООД, обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 176/09.10.2025 г. поради наличие на невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия - чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „техник, поддръжка“, с код по НКПД: 7233-2026 - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 15.10.2025 г. до 15.04.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (12.12.2025 г.) до окончателното му изплащане. С протоколно определение от 13.05.2026 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като същият се счита предявен за сумата от 13 305.66 лв. с еврова равностойност от 6803 евро.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор бил назначен при ответника на длъжност „монт. пром. обор./техник поддръжка“ с код по НКПД: 7233-2026, като със Заповед № 176/09.10.2025 г., връчена на работника на 14.10.2025 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Подържа, че посочената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана. Оспорва уволнението и по аргумент, че нито към датата на издаване на процесната заповед – 09.10.2025 г., нито към тази на нейното връчване – 14.10.2025 г., експертно решение № 94587/30.09.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Б.“ АД, не e било влязло в законна сила. Твърди, че работодателят не му е предложил друга длъжност, подходяща за здравословното му състояние. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявените искове, като поддържа, че в процесната заповед са изложени както правното основание, така и конкретните обстоятелства, на които се основава прекратяването, поради което същата е мотивирана. Твърди, че в експертното решение на ТЕЛК от 30.09.2025 г. изрично е посочено, че заеманата длъжност „техник, поддръжка“ на машини е противопоказна на здравословното състояние на ищеца. Сочи, че служителят страда от сериозни заболявания - последици от мозъчно-съдова болест, комбинирана проводна и невросензорна глухота, хронична бъбречна недостатъчност, хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност, които изключват възможността същият да извършва работа с машини, в среда с физическо натоварване и повишени рискови фактори. Излага доводи, че е изпълнил законовото си задължение да провери наличието на подходяща работа, но след проверка на утвърдения списък на работните места, подходящи за трудоустрояване през 2025 г., е установено, че в предприятието липсва каквато и да е подходяща алтернативна длъжност, която да отговаря на здравословното състояние и квалификацията на ищеца.

Поддържа, че експертно решение № 94587/30.09.2025 г. е било влязло в сила към 14.10.2025 г., поради което прекратяването на трудовото правоотношение, считано от 15.10.2025 г., е след влизането на експертното решение в сила. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски. Представи възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че същите са били валидно обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжност „монтьор промишлено оборудване/техник поддръжка“ в „С. Т. Б.“ ЕООД.

Като безспорно и ненуждаещо се доказване е отделено и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 15.10.2025 г. със Заповед № 176/09.10.2025 г. на прокуриста на дружеството-работодател, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ - поради наличие на невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия и липса на друга работа в „С. Т. Б.“ ЕООД, подходяща за здравното състояние на ищеца, която заповед е връчена лично на последния на 14.10.2024 г.

В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение на ищеца се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и на лицето е определено обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неползваните дни платен годишен отпуск. Представена е и декларация от ищеца, че в периода 18.10.2021 г. – 14.10.2025 г. не е получавал обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ, поради което моли такова да му бъде изплатено.

От приетото по делото като писмено доказателство Експертно решение № 94587 от зас. № 186 от 30.09.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ - Б. АД, се установява, че на ищеца А. Й.

Д. е определена трайно намалена работоспособност 100% за срок от 1 година, до 01.09.2026 г. В решението, на основание чл. 61, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредбата за медицинската експертиза, е определено, че лицето не може да работи като поддържа машини и трябва да бъде устроено на работа при облекчени условия на труд. Липсва отбелязване кога решението е връчено на ищеца, като видно от показанията на свидетеля Божкова това е станало найкъсно на 14.10.2025 г., с връчването на заповедта за уволнение. Решението е изпратено по реда на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за трудоустрояване и е входирано в „С. Т. Б.“ ЕООД под № 689/03.10.2025 г.

Както се установява от становище на Служба по трудова медицина обслужваща дружеството-работодател, подписано с електронен подпис на 08.10.2025 г. (л. 68 от делото), А. Й. Д. не може да работи на длъжността, която заема - „Монтьор промишлено 2 оборудване/техник поддръжка“. Посоченото е препотвърдено със становище на службата по трудова медицина от 14.10.2025 г. (л. 69 от делото), в което е допълнено, че в „С. Т. Б.“ ЕООД липсва подходящо работно място за здравословното състояние и квалификацията на ищеца, което да му се предложи за трудоустрояване.

От показанията на свидетеля Божкова, които съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви, пресъздаващи лични впечатления за факти и съответстващи на останалите доказателства по делото, се установява, че при връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са предоставени също процесното решение на ТЕЛК и становището на службата по трудова медицина. На работника са разяснени причините за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно определеният по-висок процент неработоспособност, както и посочените в експертното решение на ТЕЛК противопоказания при полагане на труд. Предоставена му е възможност да зададе въпроси във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че последният пълен отработен от ищеца месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е м.07.2025 г. Същият месец работникът е получил сумата от 2217.61 лв., включващи основна заплата в размер на 1723.80 лв., клас прослужено време 3.6% в размер на 62.06 лв., ваучери за храна – 200 лв., бонус представяне - 70 лв., извънреден труд 135.88 лв. и ДЗО 25.87 лв.

По делото е представена служебна бележка от Агенция по заетостта с изх. № 60-18-026371/23.04.2026 г., видно от която ищецът е регистриран като търсещо работа лице в дирекция „Бюро по труда“ на 20.10.2025 г. като регистрацията му е активна и към 23.04.2026 г. Други релевантни за спора доказателства не са представени.

Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно, че: 1/ по отношение на ищеца е налице болест, довела до трайна неработоспособност или са дадени здравни противопоказания; 2/ болестта или противопоказанията са установени въз основа на заключение на ТЕЛК; 3/ ищецът е в обективна невъзможност да изпълнява възложената му работа; 4/ обективната невъзможност за изпълнение да е последица от болестта или здравните противопоказания, посочени в т. 1;

5/ при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното състояние на ищеца или ако има същата е предлагана на ищеца и той е отказал да я приеме.

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата.

В конкретния случай процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена лично на ищеца на 14.10.2025 г., но доколкото в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 15.10.2025 г., то именно към тази дата следва да бъде направена преценка дали е съществувало потестативното право на работодателя да прекрати правоотношението на основанието, посочено в атакуваната заповед.

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена 3 работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудовоекспертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в хипотезата „поради здравни противопоказания“ (каквато е процесната) е налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Става дума за медицински въпрос, произнасянето по който е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да посочи болестта, довела до наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ (в този смисъл решение № 195/30.10.2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г. III ГО на ВКС, определение № 242/07.03.2017 г. по гр. д. № 3696/2016 г. IV ГО на ВКС, определение № 2200/28.04.2026 г. по гр. д. № 832/2026 г.

IV ГО на ВКС и др.).

В настоящия случай по делото безспорно се установява, че с експертно решение № 94587 от зас. № 186 от 30.09.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ - Б. АД, на ищеца е определена трайно намалена работоспособност 100% за срок от 1 година, до 01.09.2026 г., като в решението е определено, че лицето не може да работи като поддържа машини и трябва да бъде устроено на работа при облекчени условия на труд. В представения по делото препис на решението липсва отбелязване кога същото е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл.