Решение № 1152 от 17.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530102223 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем ..............г. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от П. М. А. от гр.Стара Загора срещу „Вива Кредит“ ООД гр.София.

С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за паричен заем ......г., по силата на който на ищеца били предоставени 1400,00лв. при фиксиран лихвен процент по заема 40,32% и годишен процент на разходите 49,50 %. Ищцата счита, че при сключване на договора не били спазени редица разпоредби на ЗПК. На първо място счита, че не било посочено по ясен и достъпен начин как се формира ГПР и какво включва той. Не било посочено как се изчислява лихвения процент по заема. Въпреки, че размерът на кредита бил 1400,00лв., била посочена сума, която се дължи в размер на 2484,00лв., за която не било ясно как се формира. Ищцата счита, че посоченият ГПР не отговаря на реално приложения такъв.

Тя била в невъзможност да прецени реалните условия по кредита и да вземе информирано решение дали да сключи договора или не. Тъй като не бил посочен реалният размер на ГПР, договорът за заем бил недействителен само на това основание и потребителят дължал само чистата стойност на кредита. Посоченият ГПР, който не е реално приложим по договора представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Към договора бил приложен погасителен план, който обаче не съдържал разбивка на погасителните вноски.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора за заем, ищецът дължал такса експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 838,44лв. Тази клауза била неравноправна и 1 следователно нищожна. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК заемателят не трябвало да плаща такси за действия, свързани с управлението на кредита, тъй като таксата представлявала печалба на кредитора.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора за заем, заемателят е длъжен в тридневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 558,90лв. Ищцата счита тази клауза за нищожна. Клаузата за неустойка създавала значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора. Същата била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Предвидената неустойка била необосновано висока, прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката не била свързана с претърпяване на евентуални вреди, поради което излизала извън присъщите й функции и целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

Поради невключването на такса експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение в посоченият в потребителския договор размер на Годишния процент на разходите, последният не съответствал на действителното прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на Годишния процент на разходите, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водело до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение.

В този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита.

Моли съда да прогласи недействителността на Договор за паричен заем ..........г.

Претендира направените разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че исковата молба била нередовна на основание чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Имало противоречие между обстоятелствена част и петитум. Били наведени редица доводи за недействителност на отделни клаузи от договора, като не ставало ясно дали се претендира тяхната недействителност, в условията на евентуалност или не. Отделно от това исковата молба била подписана от пълномощник без представителна власт. Поради тази причина ответникът моли съда да остави без движение исковата молба и да даде указания на ищеца.

В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, твърди, че предявения иск е неоснователен. Посоченият в договора за заем лихвен процент отговарял на изискванията на ЗПК, същият бил фиксиран и ясен за страните. Договорът съдържал информация за броя, размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По отношение на 2

ГПР, законът не изисквал в договора да е посочен математическия алгоритъм, по който се формира. Ответникът счита, че по начина, по който е посочен ГПР, той отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Нямало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че договорът за заем бил сключен по ясен, разбираем начин, съдържал всички необходими реквизити, информацията била предоставена в един и същ шрифт, в размер не по-малък от изискуемия. Приложеният погасителен план съдържал необходимите компоненти. Клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи съответствала на разпоредбите на закона за защита на потребителите. Потребителят имал възможност да реши дали да се възползва от услугата. Предвид доброволния характер на услугата, неправилно било ищецът да се позовава на неравноправност, защото клаузата фигурирала в договора по негова заявка, а не била едностранно наложена от ответника. Стойността на същата не следвало да се включва в Годишния процент на разходите по договора, предвид това, че таксата била за допълнителна услуга и доброволния характер на същата. Твърди, че клаузата за неустойка е валидна, като същата отговаря на определението за неустойка, предвидено в чл.92, ал.1 ЗЗД. Неустойката целяла да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Заемополучателят е имал избор да не встъпва в договорното правоотношение при положение, че не може да предостави обезпечение. Освен това всеки заемополучател разполага с 14 дни да се откаже от сключения договор. Ищцата не е сторила това. Клаузите за начисляване на такса за експресно разглеждане и неустойка не били неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Предвид изложеното ответникът счита, че не са налице предвидените в чл.22 ЗПК пороци на договора и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Счита, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което моли да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Моли на основание чл.127, ал.4 ГПК да бъде задължен ищеца да представи информация относно банкова сметка, която да бъде използвана с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

По делото е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключения между страните Договор за паричен заем .......г.

Видно от същия страните са се договорили ответникът да предаде на ищеца сумата в размер на 1400,00лв., която ищецът се е задължил да върне за срок от 9 месеца на равни погасителни вноски в размер на 182,84лв., в която сума се включват част от дължимите лихва и главница, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите в размер на 49,50 %.

3

Съгласно чл.1, ал.2 от Договора преди подписване на договора ищецът е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, а съгласно чл.1, ал.3 от същия договор – за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 838,44лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора за заем, заемателят е длъжен в тридневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 558,90лв.

При начисляването на съответните суми за такса за експресно разглеждане и неустойка общият размер на погасителната вноска възлиза на 338,10лв., а общият размер на сумата, която заямателят следва да върне възлиза на 3042,90лв.

За установяване на фактите по делото съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице при изчисляване на годишния процент на разходите е взет предвид само размера на начислената договорна лихва, която води до общо оскъпяване на кредита с 245,56лв. Начислените такси за експресно разглеждане и неустойката не са включени в размера на ГПР, а ако бъдат включени, той ще нарасне на 720,07 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Вива кредит“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.

Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за кредит са недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по 4 кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 49,50 %, но от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че в него е включен само размерът на възнаградителната лихва.