Решение № 195 от 11.07.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Елин Пелин, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100227 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Делото е образувано по искова молба на Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Нови хан, ул.

Бреза 3 и съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б, адв. М. В. М., срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК........със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, с която се иска признаването, че: клаузата съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5900168 - 09.02.2023 г., сключен между Н. Р. Т. и „Вива Кредит“ АД, която предвижда заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 1257,90 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК; клаузата съдържаща се в чл.

4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5900168 - 09.02.2023 г., сключен между Н.

Р. Т. и „Вива Кредит“ АД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 838,80 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен, принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на 1 едната страна за сметка на другата. Твърди се, че клаузата за неустойка и такса от Договор за паричен заем Standard 14 № 5900168 - 09.02.2023г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез тях е в размер на сумата на отпуснатия кредит. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. С процесната клауза на чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5900168 - 09.02.2023г. в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.1, ал.

3 и чл.4 ал. 2 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката по чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5900168 - 09.02.2023г. се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основен правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди, че ищецът нямал правен интерес, защото според изготвена от ответника справка платените от ищеца суми били отнесени за покриване само на главница и договорна лихва, а не за такса експресно разглеждане и неустойка. Оспорва твърденията за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност. Твърди, че в случай, че кредитополучателят е изпълнил вмененото му в договора задължение, нямало да се начисли неустойката. Поддържа, че в годишния процент на разходите не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, каквато е неустойката. Твърди, че за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение, не се претендира обезщетение за забава. Оспорва и твърденията за нищожност на таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния заем. Изразява становище, че потребителят имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на документи или да изчака 10 дни. Тази услуга създавала допълнително задължение за кредитора за бърза реакция и ангажиране на доп. ресурси, представлявала цената на предоставената услуга по експресно разглеждане на документите. Ищецът сам избрал да се възползва от нея, като този вид услуга е допълнителна и доброволна, а таксата не следвало да се включва в ГПР. Експресното разглеждане на документи нямало задължителен характер.

В съдебно заседание ищеца Н. Р. Т. не се явява и не се представлява. В писмена молбастановище излага доводи за основателност на предявените искове. Прави възражение за 2 прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според представения договор за паричен заем Standard 14 № 5900168 - 09.02.2023 г. на тази дата е сключен договор между страните по делото, въз основа на който „Вива кредит“ ООД, в качеството на заемодател, предоставя на Н. Р. Т., в качеството й на заемател, сумата от 2000 лева, която следва да бъде върната с погасителна вноска от 125,81 лева, в която се включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане за срок на заема от 60 седмици с плащането на 30 погасителни вноски, като датите на плащане на всяка погасителна вноска, последователно са: 23.02.2023, 09.03.2023, 23.03.2023, 06.04.2023, 20.04.2023, 04.05.2023, 18.05.2023, 01.06.2023, 15.06.2023, 29.06.2023, 13.07.2023, 27.07.2023,

10.08.2023, 24.08.2023, 07.09.2023, 21.09.2023, 05.10.2023, 19.10.2023, 02.11.2023, 16.11.2023,

30.11.2023, 14.12.2023, 28.12.2023, 11.01.2024, 25.01.2024, 08.02.2024, 22.02.2024, 07.03.2024,

21.03.2024, 04.04.2024 г., при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, при общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 3774.30 като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8, а според т. 8 ГПР е 49.37 %.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257,90 лева.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 3

838,80 лева. Страните се уговарят, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай е от 153,77 лева, а общия размер на задължението от 4613,10 лева.

Представена е изготвена от ответника справка от 15.03.2024 г. с погасителен план, разходи за събиране на просрочени вземания и платени от кредитополучателя Н. Р. Т. суми.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Неоснователни са доводите на ответника за липса на правен интерес за ищеца от предявяването на исковете. По смисъла на Решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. № 1331/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, респ. неговите клаузи, решението по него, следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Двете атакувани клаузи предвиждат заплащане на суми по договора, а тяхната евентуална нищожност ще има отношение към това каква обща сума следва да върне по договора, поради което ищецът има правен интерес от предявяване на исковете. Евентуално ищецът може да реализира правото си да получи връщане на даденото поради липса на основание чрез предявяване на осъдителен иск, в производството по който ще се изследва какви суми са събрани и дали е имало основание за това. Тези изводи могат да бъдат направени от съда в рамките на процес за връщане на даденото без основание, насочен срещу кредитора. Доводите за извършените плащания могат да бъдат относими и при предявен иск за изпълнение на договорни задължения от страна на кредитора.

Няма спор по делото, че между ищеца и „Вива кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил заемната сума. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като Т.а, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2, чл.