Решение № 1632 от 09.10.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ .............../ 10.2018г. гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА

Наталия

НЕДЕЛЧЕВА при участието на секретаря Галина СЛАВОВА, като разгледа докладваното от съдия Н.

НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №1607/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 308 ГПК.

Образувано е по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с решение №151/06.07.2018г., постановено т. дело №362/2018г. по описа на ВКС е отменено на осн. Чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила определение №1882/29.05.2015г. по в. гр. дело №1255/15г. по описа на ВОС, с което е обезсилено решение №848/20.02.2015год., постановено по гр. дело №11258/2014 г. по описа на ВРС, като са прекратени производството по гр.дело №11258/2014 г. по описа на ВРС, и по в. гр. дело №1255/2015 по описа на ВОС.

Настоящото производство е образувано по жалба, депозирана от „Енерго – про продажби” АД против решение №848/20.02.2015г., постановено по гр.дело №11258/2014г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което Енерго-Про Продажби” АД, e осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ Груп” ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” №22, сумата от 876.32 лева, платена от праводателя му С.

С. П. по договор за цесия от 30.04.2014 год., при първоначална липса на основание стойност на начислена с дебитно известие № 95049265/14.01.2013 год. електроенергия за периода от 25.07.2012 год. до 08.01.2013 год., след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Константиново, ул.

„Родопи”, № 13, с абонатен номер № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства. На първо място се твърди, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е изложил конкретни мотиви защо в случая приема за недоказано съществуването на договорно основание за получаване на процесната сума. Излага се също, че изводът на ВРС, че в полза на „Енерго - Про Продажби" АД не съществува договорно основание да претендира заплащане на процесната сума от праводателя на ищеца, е неправилен и не кореспондира на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че платената от праводателя на ищеца сума представлява стойността на ползвана от него електрическа енергия и правно основание за нейното плащане е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, което не е нищожно на нито едно от основанията по чл. 26 от ЗЗД, съответно не е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което води и до несъществуване на такова вземане в полза на праводателя на ищеца. Твърди, че в случая е установено основанието за претендиране на процесната сума –извършена продажба на ел. енергия, на осн чл. 162 ГПК, предвид което съдът следва да определи нейния размер или да вземе заключението на вещото лице. Излага, че ВРС не е обсъдил и друго възражение на ответното дружество, а именно, че в полза на цедента не е съществувало вземане, възникнало на основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД, каквото в действителност е прехвърлено на ищеца, поради което договорът за цесия се явява нищожен поради липса на предмет. Жалбоподателят твърди, че не кореспондира с доказателствата по делото и доводът на ВРС, че договорът за цесия е породил действието си, доколкото за прехвърляне на вземането длъжникът е уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвид изложеното, моли да бъде отменено обжалваното решение, а на негово място-постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение. Въззивната жалба се поддържа чрез писмена молба, депозирана преди о.с.з.

Въззиваемата страна –„КНМ Груп” ЕООД, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да ѝ бъдат присъдени направените разноски пред касационната и настоящата инстанция.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл.

270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е образувано по иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен от „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК ********* срещу „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК ********* да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1181,01лв., представляваща платена без основание от С. С. П. сума по корекция на сметка за ел.енергия за периода от 25.07.2012 год. до 08.01.2013 год., след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Константиново, ул. „Родопи”, № 13, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадено дебитно известие № 95049265/14.01.2013, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 03.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на договора за цесия придобил вземането за недължимо платена на ответника сума, като за прехвърлянето ответникът е уведомен от цедента с писмо.

Във връзка с недължимостта на сумата, излага, че в обекта на потребление на П., находящ се на посочения по-горе адрес, с абонатен с абонатен № ********** и клиентски № ********** била извършена проверка на електромера, отчитащ доставяната ел. енергия, като в резултат бил съставен констативен протокол и извършена корекция на сметката на абоната за периода от 25.07.2012г.-08.01.2013г. За начислената за доплащане сума като стойност на корекция на сметка било издадено дебитно известие. Ищецът твърди, че плащането от абоната било направено единствено с цел да не бъде преустановено ел. захранването в обекта му, като счита, че е извършено при първоначална липса на основание, тъй самото начисляване е неправомерно. Оспорва твърдението, че СТИ е било манипулирано, както и начина, и методологията, по които е начислено посоченото количество ел.енергия. Оспорва констативния протокол, въз основа на който е начислена процесната сума, както и, че количеството ел.енергия е реално доставено на абоната и съответно потребено от него. Твърди, че корекцията е извършена при липса на законово основание и въз основа на нищожна клауза на ОУ. Предвид което, моли ответникът да бъде осъден да връщане получената при начална липса на основание сума, както и да му заплати направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про продажби” АД, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Ответникът оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като твърди, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет.

Твърди, че прехвърленото вземане не е съществувало към датата на сключване на цесионния договор, поради което договорът не е произвел правен ефект. Оспорва елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Излага, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на цедента, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3 ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната, като съответно на основание чл.

24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Твърди, че стойността на потребената ел.енергия за процесния период е определена според действащата в ОУ методика, плащането и е разсрочено на основание споразумителен протокол от 25.01.2013г. и същата е доброволно заплатена от абоната – цедент. По изложените съображения, моли за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съставът при ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото липсва спор, че цедентът С. С. П. е потребител на ел. енергия с обект на потребление, находящ се в с. Константиново, ул. „Родопи”, № 13, с абонатен № ********** и клиентски № **********, а ответникът е доставчик на ел. Енергия, т.е., че праводателят на ищецът е абонат на ответника, като съществуващото по между им правоотношение по доставка на ел. енергия до потребител -собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа се регулират от ОУ на ДПЕЕ.

Видно от приобщения по делото споразумителен протокол № ДР 11271/25.01.2013г., сключен между Е.ОН България ЕАД и С. С. П., страните са се споразумели задълженията на абоната натрупани в периода м.07.2012г. – м.01.2013г. да бъдат заплатени разсрочено-на вноски.

От констативен протокол №0072766/08.01.2013г., е видно, че на посочената дата е била извършена техническа проверка на електромера монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта, ползван от цедента, при която е установено, че СТИ е с тъмен дисплей, както и, че нулевият проводник е демонтиран от нулевата шина в таблото, като по този начин на свързване консумираната ел.енергия не се отчита от електромера и не се заплаща. Отразено е, че в момента на проверката е измерена консумация от 18.82А. Протоколът е подписан от служителите извършили проверката, сина на абоната – Я. С.С. и свидетеля К. Н.

От приетата справка за корекция, се установява, че корекцията е извършена в съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ, като основанието за извършването ѝ е извършена проверка на СТИ и съставен констативен протокол.

Въз основа на така извършената корекция по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 25.07.2012г.- 06.01.2013г., като е издадено дебитно известие №**********/14.01.2013г. за сумата от 695.43 лв.

Приобщено по делото е подписано от потребителя и представители на ответното дружество споразумение за разсрочване на част от спорното задължение.

Между страните липсва спор, че процесната сума от 876.32 лева е била заплатена от С. С. П. на ответното дружество.