Решение № 1192 от 18.10.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1636/2021
- Вид
- Решение № 1192
- Подписан
- 18.10.2021
- В сила
- 31.12.2021
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1192 гр. Бургас, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20212120101636 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът М. В. Д., от гр. Бургас, му дължи сума в общ размер от 70,35 лева, представляваща цена на потребени далекосъобщителни услуги, съгласно три фактури, издадени на 22.04., 22.05. и 23.06.2018 год. на основание договор за далекосъобщителни услуги с кл № ....от 16.06.2015 год., което вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение № 261501/22.12.2020 год. по ч. гр. д. № 8340/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Главният иск е уточнен с писмени молби от 30.03., 13-и и 27.04.2021 год., а делото е частично прекратено с определение от 28.04.2021 год.
Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът признава иска; не ангажира доказателства.
С писмена молба-становище от 08.10.2021 год. ищецът претендира за постановяване на решение при признание на иска – чл. 237, ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представените по заповедното производство писмени доказателства, че на 16.06.2015 год. в гр. Бургас между „БТК“ ЕАД и 1 ответника М.Д. е бил сключен процесният писмен договор за далекосъобщителни услуги с кл. № ..., за моб. № **********. За престацията на оператора са издадени представените 3 фактури, на обща стойност 70,35 лева – съгл. уточняващата молба от 13.04.2021 год.
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника за процесната главница на основание писмен договор за цесия от 01.10.2019 год., а цедентът по него – „С.
Г. Груп“ ООД, е придобил процесното вземане от първоначалния кредитор на основание договор за цесия от 16.10.2018 год.
За заплащане на процесната сума е издадена Заповед за изпълнение № 261501/22.12.2020 год. по ч. гр. д. № 8340/2020 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. По делото не се спори, че ищецът е легитимиран като кредитор на ответника на основание договор за далекосъобщителни услуги от 16.06.2015 год., като е придобил правата срещу длъжника на основание представения писмен договор за цесия. Неплащането на остатъчната главница от 70,35 лева по трите фактури също е безспорен за делото факт, като в тази насока съдът основава решението си и на направеното от ответника пълно и безусловно признание на иска – чл.
237, ал. 2, ГПК, предвид липсата на отрицателните предпоставки за недопустимост приложението на това основание (ал. 3).
Основателността на иска налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-25, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 205 лева, направени в заповедното производство, за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски от общо 205 лева, направени в настоящия исков процес, за доплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ..., дължи на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сума в общ размер от 70,35 лева, представляваща сборна цена на потребени далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура №№ .../22.04.2018 год. – 32,95 лева, .../22.05.2018 год. – 32,95 лева, и .../23.06.2018 год. – 4,45 лева, издадени на основание договор за далекосъобщителни услуги за кл. № ...от 16.06.2015 год., което вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение № 261501/22.12.2020 год. по 2 ч. гр. д. № 8340/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, деловодни разноски в размер от 205 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 8340/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, деловодните разноски в размер от 205 лева, направени в исковото производство по гр. д. № 1636/2021 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3