Решение № 2172 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11164/2023
- Вид
- Решение № 2172
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2172 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330111164 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, чл.19 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл.23 от договор за кредит, сключен между страните на 17.06.2021г. и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лв. /частична претенция от общо 190.08 лв./, представляваща недължимо платена сума по посочения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба от Г. Г. Б. против „Стик кредит“ АД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 17.06.2021 г., по силата на който на ищцата са предоставени заемни средства в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема – 36.71 % и обща сума за връщане – 821.12лв. Съгласно чл.13, ал.1 договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит, с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което да бъде одобрено от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, се дължала според чл.23 от договора неустойка, която била в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или сумата от 190.08 лева или общо дължима сума от 1011.20 лв. Договорът бил нищожен на основание чл.10, ал.1 от договора, не била спазена предвидената форма. Не бил посочен и ГПР на разходите. ГПР бил многократно над допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК.
Налице била изначална невъзможност за заемополучателя да осигури в толкова кратък срок 1 обезпечение, поради което била налице нищожност на договора по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД.
Клаузата за неустойка накърнявала добрите нрави, с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не можело да произтекат вреди. Клаузата била неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, не била индивидуално уговорена. Счита, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 във връзка с чл.22 ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД. Ако се приеме, че договорът е действителен е изразено становище за нищожност на отделни клаузи по договора. Съдържа се позоваване на чл.23 ЗПК. Поради изложеното е направено искане за прогласяване недействителност на клаузата за неустойка по чл.23 от договора, както и за връщане на сумата от 50 лв. частичен иск от 190.08 лв. недължимо платена сума.
Претендирани са разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Стик – Кредит“ АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 17.06.2021 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лева. Ищецът се задължил да върне посочената сума заедно с дължимото възнаграждение за нейното ползване съгласно погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата, в изпълнение на своето задължение, ответното дружество предоставило на разположение на ищеца заемната сума по посочената от последния банкова сметка. Ответникът твърди, че в чл. 20 и сл. от договора за кредит е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, може да бъде начислена неустойка, като кредиторът не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. Сочи, че комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит, чрез попълване на електронна заявка на сайта на ответното дружество.
Електронната поща, която потребителят посочвал във формата/заявлението за кандидатстване, представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на кредитора. Поддържа, че в Общите условия към договора е посочено, че използването на идентификационния номер, профил на клиента/електронен профил и електронна поща от потребителя, представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. На 17.06.2021 г., чрез създадения от ищцата Г.
Б. личен профил, същата попълнила заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението въвела личните си данни, бил посочен и т.нар. идентификационен номер. След попълване на заявлението за кандидатстване и в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Общите условия, на ищцата била изпратена необходимата преддоговорна информация, вкл. Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита, на 17.06.2021 г. ищцата е натиснала бутон „подпис“, с което е изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Посочва се, че сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и всички други приложими нормативни документи. Относно неустойката при непредоставяне на обезпечение е изложено становище, 2 че независимо от това, че такава неустойка не е начислявана и събирана от ответното дружество, тази клауза е валидна и отговаряща на всички законови изисквания. Твърди, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. Счита, че по отношение на нейната действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива № 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Заявява, че в случай на неизпълнение на задължението, което тя обезпечава, размерът на задължението на длъжника се увеличава, като това обстоятелство не я прави нищожна с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. Твърди, че в настоящия случай са налице всички предпоставки за възникване на задължението за неустойка. Същата била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, като нейният вид се определял в зависимост от това дали заемателят ще изпълни в някакъв момент своето задължение. В тази връзка сочи, че размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява докато не бъде изпълнено задължението и зависи от волята на заемателя. Заявява, че видно от договора, неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят не е предоставил обезпечение и ако такова бъде предоставено впоследствие, същата спира да се начислява, т.е. причината за евентуално начисляване на такава неустойка би било единствено виновно поведение на ищеца. Твърди, че така уговореният размер на неустойката от 0,9 %, като определен процент съгласно чл.
46, ал. 1 от Общите условия, изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага, независимо, че в текста на договора за кредит е посочен вече изчисленият размер, който обхваща целия период на договора. Счита, че уговорената неустойка не е излязла извън присъщите й функции, като същата има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си. Твърди се, че в случай на непредоставяне на обезпечение кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено. Поддържа, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. С оглед изложеното счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение, са валидни и не противоречат на добрите нрави. Твърди, че няма въведено ограничение на максималния размер на неустойката и в случай, че се приеме, че същата е прекомерно голяма, следва нейният размер да бъде намален, а не цялата клаузата да бъде обявена за недействителна. Счита, че нищожността поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, който се получавал в резултат на неизпълнението. Намира за правилно размерът на неустойката да е предварително уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски, като изрично било записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от договора, а именно – в случай, че заемателят не предостави обезпечение. Излага съображения, че не е била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, като твърди, че ищецът е бил предварително запознат с договора и е имал възможност да прецени дали ще успее да изпълни това си задължение.
Заявява се, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на 3 чл. 12 ЗЗД, след като изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение. Поддържа, че неустойката се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение, като същото може да бъде предоставено, както преди подписването на договора, така и в процеса на неговото изпълнение. Позовава се на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, която предвижда възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при непредоставяне на обещано обезпечение от страна на длъжника. Посочва, че при изчисляването на ГПР по кредита са взети предвид размерът на кредита, договорената между страните лихва и срокът, в който следва да бъде върната заемната сума. Заявява, че при изчисляването на ГПР не е включен размерът на договорената между страните неустойка, като твърди, че същата представлява плащане, което съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не следва да се включва при неговото изчисляване.
С определение от 18.04.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск на сумата от 95.04 лв.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № ..., сключен между страните по делото на 17.06.2021г., видно от който е предоставена заемна сума в размер на 800 лв., при лихвен процент по кредита:
31.68 % и годишен процент на разходите: 36.71 %, както и погасителен план.
Представена е Тарифа за лихвен процент, обезпечения, лихва за забава и за таксите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „Стик-Кредит“ АД относно потребителски кредити, отпускани от дружеството.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което общо начислената по договора сума е 821.12 лв., от които 800 лв. главница и 21.12 лв. договорна лихва. На 14.07.2021г. е начислена неустойка в размер на 95.04 лв., или всичко начисленията по договора за кредит № ...17.06.2021г. са в размер на 916.16 лв. С тази сума са платени неустойка в размер на 95.04 лв., главница в размер на 800 лв. и договорна лихва в размер на 21.12 лв. При изчисляване на ГПР е включена единствено договорната лихва, а договорената неустойка не е включена. В случай на включване на неустойката в ГПР, същият възлиза на 431.62 %.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, че на 17.06.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № ....., по силата на който „Стик-Кредит“ АД е предоставило на Г. Г. Б. сумата в размер на 800 лв., със срок на кредитната линия 12 месеца, дата на вноска по първи транш 17.07.2021г.
Разпечатката съдържа 24 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae8bbe74-6cc9-497b-b4b4-6315782f351f