Решение № 439 от 25.10.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Русе, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500686 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. на ГПК.

Г. Й. М. от гр. Русе обжалва Решение № 957 от 01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1632/2022 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният срещу К. Й. М., иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 6037 лв. Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради необсъждане на всички факти и обстоятелства и недопускане на съществени доказателства. Моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира присъждане на направените разноските пред въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата в срока по чл. 263 ГПК не депозира отговор и не взема становище.

Настоящата въззивна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в жалбите, съдът приема, че при правилно изяснена фактическа обстановка, Районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Й. М. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 6037 лв. срещу получената част от имот негова собственост – **, намиращ се в гр. Русе на ***, включваща сумите 3000 лв. за част от сградата на ** от 6.76 кв.м., 1897 лв. изплатена общинска земя с площ 18.24 кв.м. и 1140 лв. наем за ползване в периода от 01.07.2017г. до 30.03.2022г. или за 57 месеца по 20 лв. на месец. По делото безспорно е установено, че ищецът Г. Й.

М. и бившите съпрузи К. Й. М. (С.) и В.Б.С. са сключили договор за замяна, съгласно който са си прехвърлили взаимно собствеността върху недвижимите си имоти – *** и **, намиращи се в гр. Русе на *** в гаражна група ***, с нотариален акт за замяна на недвижими имоти-гаражи **8/09.08.1996г., том XVII, дело №***/1996г. на русенския нотариус В.С.. Съгласно нотариалния акт, заменителят Г. Й. М. е прехвърлил на К. и В.С., в качеството им на заменящи, собствения си гараж за лека кола, означен под ** в гаражна група *** по ул. *** в гр. Русе, със застроена площ 18.24 кв.м., а К. Й. С. и В.Б.С. в замяна на получения гараж прехвърлили на Г. Й. М. притежавания от тях гараж за лека кола, означен с ** в гаражна група *** на същия адрес, със застроена площ 18.24 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че при извършената замяна страните са заявили, че не си дължат никакви компенсации една към друга и нямат вземания една към друга.

Установено е, че със Заповед №1004/03.06.1996г. К. на Община Русе на основание чл.13 и чл.15 ЗС и чл.103 от Наредбата за държавните имоти е отстъпил право на строеж на Гаражна група *** за 7 бр. гаражни клетки с №№ от 3 до 9 вкл., в т.ч. на Г. И. М. – гаражна клетка **, на К. Й. С. – гаражни клетки ** и №5 и на В.Б.С. – гаражна клетка *** при доплащане удължението на всяка гаражна клетка с 1.40 м или с 4.52 кв.м. застроена площ. Цената на правото на строеж за удължение на една гаражна клетка възлиза на 5652.20 лв. с ДДС. По делото са представени издадените в тази връзка строителни книжа 2 и строителна документация. Видно от представеното Удостоверение изх.

№ОИ-11-30 от 12.04.2023г., издадено от Община Русе, сумата 5652.20 лв. с включен ДДС за удължаване на гаражна клетка ** е внесена по банков път от К. С. на 20.05.1996г.

Няма спор, че с влязло в сила на 26.11.2014г. решение №12/19.03.2010г. по гр. дело №84/2006г. Русенският окръжен съд е отнел на основание чл.28 ЗОИППД в полза на Държавата от В.Б.С. имущество, включително **, находящ се в гр. Русе, *** в гаражна група “***” със застроена площ 18.24 кв.м., без автоканал и закупена общинска земя в кв.204, придобит с нотариален акт **8/09.08.1996г., том XVII, дело №***/1996г. Безспорно е и обстоятелството, че с постановление №144/21.11.2016г. на директора на ТД на НАП гр. Варна К. Й. М. е придобила собствеността върху имот №53/16-1 – сграда с идентификатор *** в гр. Русе, ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 25 кв.м., номер по предходен план: Г-204-Х, гараж 6, описан в нотариален акт за замяна на недвижими имоти – гаражи **8/09.08.1996г., том XVII, дело №***/1996г. на русенския нотариус В. С. и закупена общинска земя в кв. 204, за сумата 12100 лв., платена от купувача. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е вписано в Служба по вписванията гр. Русе с вх. рег. №18253/02.12.2016г., Акт **4, том 46, ДВР, стр. 17893.

Установено е по делото, че възлагателното постановление е влязло в сила. Тъй като публичната продан на недвижим имот е производен способ за придобиване на право на собственост, то тя е породила вещнопрехвърлително действие от деня на постановлението за възлагане.

По наведените в жалбите оплаквания, съдът намира следното:

Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че ответницата не се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, тъй като е платила изцяло цената на имот с идентификатор *** с площ 25 кв.м и е придобила имота на правно основание, съгласно чл.253 ДОПК.

3

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че постановлението, с което е възложен недвижимият имот на К. С. е влязло в сила и намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения за липсата на изводи в обжалваното решение по отношение на законосъобразността на процедурата по провеждане на търга. Съгласно представените по делото съдебни решения, жалбоподателят е оспорил по административен ред постановлението за възлагане на недвижимия имот. С решение **7/20.02.2017 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна жалбата му е оставена без разглеждане. Същото е потвърдено с решение №1442/01.08.2017 г. по адм. дело **46/2017 г. по описа на Административен съд Варна, Определение №10968/19.09.2017г. по адм. дело №9445/2017г. по описа на ВАС, Определение №12931/27.10.2017г. по адм. дело № 11888/2017г. на петчленен състав на ВАС и определение №10939/18.09.2018г. по адм. дело №10768/2018г. на седемчленен състав на ВАС.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за необоснованост на обжалваното решението, поради необсъждане на всички факти и обстоятелства и недопускане на съществени доказателства. Настоящият състав намира, че за да се произнесе с обжалваното решение районният съд е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства.

В производството пред районния съд ищецът е поискал да увеличи размера на предявения от него иск със сумата от 6191.95 лв., представляваща други, направени от него разходи. С протоколно определение от 16.11.2023г. първоинстнационният съд е отхвърлил искането, като е указал на ищеца, че може да обжалва същото в седмодневен срок с частна жалба пред Окръжен съд Русе. Определението не е необжалвано и е влязло в сила. Предвид изложеното, възможността за обжалване на отхвърленото искане за увеличаване размера на първоначално предявения иск със сумата от 6191.95 лв., представляваща други, направени от ищеца разходи, е преклудирана и не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за разноски пред настоящата инстанции се явява неоснователна, поради което такива не 4 следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №957 от 01.07.2024 г., постановено по гр. дело №1632/2022 г. по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5