Решение № 130 от 03.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ловеч, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500342 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е жалба вх.№ 3822/10.06.2024 от Т. Д. Х., ЕГН **********, чрез адв. Димитьр В. от Адвокатска колегия Б., с адрес: гр. Б., ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет. 1, ет.1, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20148790400930 по описа на ЧСИ В. П. с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч, подадена против Постановление от 06.03.2024 г., с което ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателят посочва, че изпълнителното дело срещу него е образувано през 2014 година, като през следващата година е изплатил изцяло задълженията си към взискателя, вследствие на което по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на почти десет години. Във връзка с получено запорно съобщение до работодателя му, на 05.03.2024 г. е подал искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Излага, че единствените дължими суми по делото представляват несъбрани такси от ЧСИ, поради което е направил възражение за 1 погасяването им по давност. Позовава се на Решение № 120 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 741/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Десислава Попколева, съгласно което таксите, дължими на ЧСИ, са приравнени на вземания за възнаграждение за положен труд и се подчиняват на общите правила на ЗЗД.

Твърди, че независимо от горното, на 19.04.2024 г. е получил постановление на ЧСИ, с което той отказва да прекрати изпълнителното производство.

Моли съда да отмени Постановление от 06.03.2024 г. на ПЧСИ Йордан Василев при ЧСИ Велистав П., peг. № 879 в КЧСИ, район на действие – ОСЛовеч, с което е отказано да бъде прекратено ИД № 930/2014 г. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК няма постъпили писмени възражения срещу жалбата.

Писмени мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложил ПЧСИ Йордан Василев при ЧСИ В. П., който счита, че обжалваните действия са законосъобразни. Намира жалбата за неоснователна, тъй като жалбоподателят дължи по силата на закона такси и разноски по изпълнението, без да се възползва от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли съда да потвърди действията на ЧСИ В. П. по изпълнителното дело.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, мотивте на ЧСИ и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В съдебно-изпълнителна служба при РС – Ловеч е образувано изпълнително дело № 367/2007 г. срещу Т. Д. Х. по молба от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 983/2007 по описа на ЛРС, за заплащане на сумите както следва:

8632.01 лв. главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.06.2006 г., договорна лихва за периода от 29.11.2006 г. до 10.07.20207 г. в размер на 437.52 лв., наказателна лихва за просрочени главници за периода от 29.11.2006 г. до 10.07.2007 г. в размер на 7.65 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на молбата 10.07.2007 г. до окончателното изплащане, сумата 175.64 лв. представляваща разноски по делото, както и 298.96 лв. – авокатско възнагрждение.

2

По молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД от 31.07.2014 г., изп. дело № 367/2007 г. е предадено на ЧСИ В. Л. П. с рег. № 879 на КЧСИ за продължаване на изпълнението по него, като е преобразувано под изпълнително дело № 20148790400930.

След депозирането на молба за прекратяване с вх. № 20252/ 13.10.2015 г. от „ОББ“ АД, съгласно която длъжникът е погасил задълженията си към банката, е изготвено уведомление за дължими такси по ЗЧСИ с изх. № 13172/20.10.2015 г., което е изпратено за връчване на адреса на длъжника видно от справка ГРАО /87 стр./, а именно: гр. Ловеч, ж.к. Младост, бл. 318, вх. А, ет. 1. aп. 1. Т. Д. Х. не е намерен на адреса, поради което на осн. чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата е залепено уведомление на 29.10.2015 година.

След изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, длъжникът Т. Д.

Х., не се явява в кантората на ЧСИ да получи уведомлението за дължими такси по ЗЧСИ посочено по-горе, при което на основание чл. 40, ал. 2 от ГПК същото е приложено по делото.

На 13.06.2017 г. е изготвено уведомление за дължими такси по ЗЧСИ с изх. № 12215, което е изпратено за връчване на адреса на длъжника.

Последният не е намерен на адреса, където са извършени 3 посещния от връчителя, съответно на 17.06.2017 г., 28.06.2017 г. и 13.07.2017 г.

Със запорно съобщение изх.№ 8065/05.04.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Централна Кооперативна Банка“ АД.

След извършено имуществено проучване е установено, че длъжникът има сключен трудов договор с „Веко Пауър България“ ООД и е изготвено съобщение за налагане на запор на трудовото му възнаграждение с изх. № 06056/14.02.2024 г., като на 21.02.2024 г. в кантората на ЧСИ е получен отговор от работодателя, че лицето получава под минималната работна заплата и няма да се прави удръжки.

С молба от 06.03.2024 г. до ЧСИ , длъжникът е поискал прекратяване на производството по делото, т.к. е изминал период от повече от две последователни години, в които не само взискателят не е искал, но и ЧСИ служебно не е извършвал изпълнителни действия.

С обжалваното постановление от 06.03.2024 г., ЧСИ е отказал прекратяването на делото, без да излага съображения.

3

Жалбата, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2-ро от ГПК се явява процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. Посочено е, че не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал .1 от ЗЧСИ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед горното и изложената фактическа обстановка се установява, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е започнал да тече след извършване на последното изпълнително действие по ИД № 20148790400930 – налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Централна Кооперативна Банка“ АД от 05.04.2018 година. С оглед разпоредбите на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП и § 13 от ЗИД на ЗЗ, съгласно които двугодишният срок не е текъл за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., се формира извод, че срокът е изтекъл на 14.06.2020 г., а изпълнителното дело е перемирано по право, доколкото по същото не са извършвани никакви изпълнителни действия след 05.04.2018 4 година.

По изложените съображения отказът на съдебният изпълнител да обяви прекратяване на изпълнителното производство се явява неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че обжалваният отказ следва да бъде отменен, като се даде указание на ЧСИ В. П. да издаде изрично постановление за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20148790400930, със законовите последици произтичащи от това.

Съдът намира, че при този изход на спора и на основание чл.79, ал.1, т.2, предл. 2-ро ото ГПК в полза на длъжника Т. Д. Х. следва да бъдат присъдени претендираните от него разноски, в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, които следва да се възложат в тежест на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ В. П. с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч, за прекратяване на изпълнително дело № 20148790400930 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в Постановление от 06.03.2024 г., като незаконосъобразен.

УКАЗВА на ЧСИ В. П. да издаде изрично постановление за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20148790400930, по описа на ЧСИ В. П., със законовите последици произтичащи от това.

ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление - гр.София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5, да заплати на Т. Д. Х., ЕГН **********, чрез адв. Димитьр В. от АК - Б., с адрес: гр. Б., ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет. 1, ет.1, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляващи разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6