Решение № 31 от 02.03.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Горна Оряховица, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200561 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р. Н. Й., обжалва наказателно постановление № 04-2200094/20.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия кодекс.

Поддържа, че по време на проверката работничката Д. И. И. не е полагала труд по трудово правоотношение. Трудовият договор между дружеството и тази работничка бил сключен на 05.07.2022 г., като посочената в договора дата, на която работничката следвало да започне изпълнението на уговорените трудови функции, била 07.07.2022 г. Следователно по време на проверката от 06.07.2022 г. Д. И. И. не е полагала труд въз основа на трудов договор, а за работодателя не били възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Приложеният към преписката списък на лица в обекта, заверени по работните места, удостоверявал само присъствието на лицата на 1 посоченото място, но не и обстоятелството, че тези лица са полагали труд по трудово правоотношение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ДИРЕКТОРЪТ НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО чрез писмено становище, изготвено от пълномощника старши юрисконсулт С. С., оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2022 г. около 11:00 часа свидетелките Х. К. П., Ж. Ц. Д. и С.

С. Е. – инспектори в ДИТ – Велико Търново, извършили проверка по спазване на трудовото в нива, находяща се в землището на с. К., общ. Горна Оряховица, обработвана от дружеството жалбоподател „А.“ ЕООД. При пристигане на място служителите на ДИТ заварили три жени, които засаждали разсад зеле в нивата, една от които била Д. И. И.. На място в нивата се намирал и Р. Н. Й. – управител на дружеството „А.“ ЕООД.

Инспекторите от ДИТ – Велико Търново предоставили на управителя Р. Н. Й. бланка на списък на работниците и служителите на дружеството, заварени по работните места към 11:20 часа на 06.07.2022 г. при проверката от ДИТ – Велико Търново, като поискали от него всеки работник и служител на дружеството да се впише с трите си имена, ЕГН и длъжност и да се подпише. Й. извикал работниците си един по един, за да се впишат в списъка.

Втора поред в списъка се вписала Д. И. И., която посочила трите си имена, единния си граждански номер **********, длъжността „работник“ и се подписала. В графата „утвърдил“ управителят на дружеството Р. Н. Й. изписал трите си имена, длъжността „управител“ и се подписал.

След приключване на проверката от името на проверяваното дружество било подадено уведомление до НАП за сключен трудов договор с Д. И. И. с посочения по-горе ЕГН. В 20:27:03 часа на 06.07.2022 г. информационната система на НАП генерирала справка, удостоверяваща 2 приемането на подаденото уведомление.

В определения от инспекторите по труда срок управителят Й. представил в ДИТ – Велико Търново допълнителни документи във връзка с извършваната проверка, сред които трудов договор, сключен с Д. И. И. на 05.07.2022 г., в който страните уговорили, че работникът И. ще постъпи на работа на 07.07.2022 г. и под текста на който работникът И. удостоверила с подписа си, че е постъпила на работа на 07.07.2022 г.

На 18.07.2022 г., след като преценила събраните доказателства в хода на проверката, свидетелката Х. К. П. – старши инспектор в ДИТ – Велико Търново, съставила против „А.“ ЕООД в присъствието на управителя Р. Н. Й. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 06.07.2022 г. на посочената по-горе нива в землището на с. К. в качеството си на работодател дружеството е допуснало до работа Д. И. И., на длъжност „работник полевъд“, преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, с което нарушило разпоредбите на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. Управителят Й. подписал съставения против дружеството акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 20.09.2022 г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от Д. акт за установяване на административно нарушение, директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Велико Търново издала обжалваното наказателно постановление, с което наложила на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.

Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на наказаното дружество на 21.09.2022 г. На 05.10.2021 г. жалбата на дружеството против наказателното постановление била заведена в ДИТ – гр. Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Х. К.

П., Ж. Ц. Д. и С. С. Е. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до 3 следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на управителя на дружеството жалбоподател, на когото е била осигурена възможност да впише писмените си възражения при съставянето на акта, както и да представи допълнителни писмени възражения в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Наказателното постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните доказателства по несъмнен начин се установяват по несъмнен начин две обстоятелства: 1) че по време на проверката по работни места в 11:20 часа на 06.07.2022 г. свидетелката Д. И. И. е изпълнявала на посочената по-горе нива в землището на с. К. трудовите функции на длъжността „работник полевъд“, посочени в приетата като писмено доказателство длъжностна характеристика (л. 13), и 2) че към този час не й е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП.

Обстоятелството, че в 11:20 часа на 06.07.2022 г. Д. И. И. е изпълнявала трудовите функции на посочената по-горе длъжност на нивата в землището на с. К., се установява от показанията на свидетелките Х. К. П., Ж.

Ц. Д. и С. С. Е., които на посочените дата и час са възприели непосредствено действията на И. по засаждане на разсад зеле, представляващи изпълнение на трудовите функции на работник полевъд. Цитираните преки доказателства, съдържащи се в цитираните свидетелски показания, се потвърждават и в приетия като писмено доказателство списък на работниците и служителите в проверявания обект на дружеството към 06.07.2022 г. в 11:20 часа, подписан 4 от всички заварени в нивата работници на дружеството и от управителя на дружеството Й..

Обстоятелството, че към че към 11:20 часа на 06.07.2022 г. на Д. И. И. не е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, се установява от данните в приетата като писмено доказателство справка за приети и отхвърлени уведомления (л. 12 от делото), от която е видно, че уведомлението за сключения трудов договор с И. е подадено по електронен път на 06.07.2002 г. и че информационната система на НАП е генерирала справката, удостоверяваща приемането на това уведомление в 20:27:03 часа на 06.07.2022 г. Следователно е било обективно невъзможно девет часа по-рано – в 11:20 часа на 06.07.2022 г. – на И. да е било връчено копие от посоченото уведомление, заверено от териториалната дирекция на НАП.

Съвкупната преценка на горните две обстоятелства води до несъмнения извод, че към 11:20 часа на 06.07.2022 г. дружеството жалбоподател е допуснало до работа работничката Д. И. И., като преди този час не й е било предоставило копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. По този начин дружеството е нарушило забраната, установена в разпоредбата на чл.

63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ и е осъществило състава на корпоративна административнонаказателна отговорност по чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.

Съдът не споделя доводите на дружеството жалбоподател, че по време на проверката на работното място на 06.07.2022 г. в 11:20 часа работничката Д. И. И. не е полагала труд по трудово правоотношение и че към този момент за работодателя не били възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, тъй като според уговореното в трудовия договор на И. от 05.07.2022 г. тя следвало да постъпи на работа на 07.07.2022 г. Данните в цитираните по-горе свидетелски показания и в подписания от управителя на дружеството и от работничката И. списък на заварените по работни места работници и служители сочат по несъмнен начин, че в процесния случай Д. И. И. е започнала да изпълнява трудовите си функции на длъжността „работник полевъд“ по-рано от уговореното в договора, и по-конкретно, че е изпълнявала тези функции към 11:20 часа на 06.07.2022 г. Това обстоятелство означава, че страните по трудовия договор са се отклонили от уговореното 5 между тях относно датата на постъпване на работа на И., но не и че към 11:20 часа на 06.07.2022 г. работничката не е изпълнявала трудовите си функции на посочената длъжност или че към тази дата и час за работодателя не са били възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

Дори да се приеме, че между дружеството жалбоподател и работничката Д. И. И. е било постигнато съгласие тя да работи и на 06.07.2022 г. и това съгласие да е било отделно и независимо от съгласието, оформено с трудовия договор от 05.07.2022 г., по силата на което работничката е следвало да постъпи на работа в дружеството на 07.07.2022 г., не се променя обоснованият по-горе извод за допуснато от дружеството нарушение по чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.

Съгласно императивното правило на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията между работника и работодателя следва да бъдат уредени като трудови независимо от броя на постигнатите съгласия за предоставяне на работна сила и от уговорената продължителност на предоставяне на тази сила. Това означава, че работодателят е бил длъжен да предостави на И. копие от уведомление за регистрация на трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП, преди да я допусне до работа на 06.07.2022 г., дори и в разглежданата по-горе хипотеза на постигнато съгласие за предоставяне на работна сила в деня преди началото на изпълнението на трудовите функции по сключен между същите страни друг трудов договор за същата работа. Следователно забраната по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ е била приложима и за процесния случай, а нарушаването на тази забрана е довело до осъществяване на състава на нарушението, за което дружеството е наказано.