Решение № 15 от 25.02.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000192 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 42/28.10.2024 година, постановено по търг. дело № 60/2023 година по описа на Окръжен съд - Сливен:

1) е осъдена Община Сливен, със седалище и адрес: град Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1, Булстат **********, представлявана от Ст. Н. Р. - Кмет на Общината, да заплати на „Комунал Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1404, район „Триадица“, ж. к. „Стрелбище“, ул. „Бадемова гора“ № 21, представлявано от управителя В. В. Д. и на „БМ - Груп - Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1421, район „Лозенец“, ***, вх. 2, ет. 5, ап. 9, представлявано от управителя Алб.

Н.Ал., в условията на активна солидарност, сумата 111 546.01 лева, представляваща обезщетение за извършени без възлагане строително-монтажни работи на обект: „Основен ремонт на спортен комплекс „Асеновец“, град Сливен, заедно с мораторна лихва за периода от 17.01.2022 година до 31.03.2023 година, в размер на 13 998.41 лева, заедно със законната лихва върху главницата от 111 546.01 лева, считано от подаване на исковата молба 06.04.2023 година, до окончателното изплащане;

2) отхвърлени са предявените от „Комунал Инженеринг“ ЕООД и „БМ - Груп Инженеринг“ ЕООД, против Община Сливен, искове за заплащане, в условията на активна солидарност, на обезщетение за извършени без възлагане С. на обект: „Основен ремонт на спортен комплекс „Асеновец“, град Сливен над размера от 111 546.01 лева до пълния предявен размер от 140 475.95 лева, заедно със законната лихва за същата разлика за периода 1 от подаване на исковата молба - на 06.04.2023 година до окончателното изплащане на сумите, както и над размера от 13 998.41 лева за претендираната мораторна лихва, до размера от 17 520.47 лева като неоснователни, поради основателността на въведеното от ответника възражение за прихващане със сумата 28 929.94 лева, представляваща разноски за отстраняване на недостатъци за същия обект;

3) присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение в частта, в която исковете са уважени е постъпила въззивна жалба от Община Сливен, чрез адв. Д. Д. - АК - Сливен, в която са наведени оплаквания за неговата недопустимост, неправилност, немотивираност и незаконосъобразност. Претендира се несъответствие между дадената от съда правна квалификация на иска и фактическите твърдения в исковата молба. Твърди се нарушение на принципа на състезателност и произнасяне свръхпетитум. Обосновава се наличието на няколко заявени основания на предявения иск, а именно - чл. 79 във връзка чл. 258 от ЗЗД във връзка с чл. 59 от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД във връзка с чл. 124 от ГПК. Навеждат се аргументи за липса на фактически твърдения, свързани с гестия по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи се, че многократно ищецът е твърдял наличието на възлагане от страна на ответника по отношение на процесните С. Оспорват се като недоказани приемането от възложителя на извършените С. и реалното извършване на претендираните разходи на посочената стойност. Сочи се отсъствието на подписани между страните приемо-предавателни протоколи, както и липсата на отразени допълнителни С. извън предмета на обществената поръчка в представените по делото заповедни книги. Въззивникът оспорва заключението на приетата по делото счетоводна експертиза като неотносимо към предмета на спора. Възразява и срещу квалификацията на експерта. Навежда оплакване за немотивираност. Твърди, че съдът не е обсъдил наведеното възражение за наличие на включени в ценовата оферта 10% от цената за допълнителни непредвидени разходи. Във въззивната жалба се развива аргументация, че възникналите непредвидени разходи са заплатени съгласно уговореното в договора и в рамките на цената, съдържаща се в него.

Моли се за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора.

Не се ангажират доказателства.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Комунал Инженеринг“ ЕООД и „БМ - Груп - Инженеринг“ ЕООД, двамата чрез адв. П. Н. - АК Сливен, със съдебен адрес: град Сливен, ***, ет. 1, офис 1 (адвокатска кантора П. Н.), в който се навеждат доводи за неоснователност на същата, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Поддържа се, че съдът правилно е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че процесните С. са изпълнени от ищците - въззиваеми в хода на вече започналото строителство, въз основа на няколко на брой заповеди, вписани в заповедната книга на 2 обекта от проектанта и строителния надзор при условията на чл. 162, ал.2 и 3 и чл. 168, ал. 4 от ЗУТ. Твърди се, че същите са извън обема на С., предмет на договора за обществена поръчка от 22.03.2019 година. Обосновава се наличието на нетипична гестия, тъй като възлагането не е извършено от Община Сливен, а от нейните представители по време на строителството. Оспорват се оплакванията за произнасяне свръхпетитум. Сочи се, че извършената и приета експертиза не е била оспорена от страните по делото. Изразява се позицията, че не се касае за непредвиждане на разходи за С. от страна на строителя и настъпила обективна промяна в размера на разходи, изрично обявени в ценовото предложение на консорциума, а за възложени по необходимост С. от възложителя, извършването на които изпълнителят не е имал основание да откаже. Твърди се още, че по делото е установена стойността на процесните С., както от подписаните между страните протоколи №№ 5.1, 5.2 и 6 и приложените по делото фактури, така и от приетата по него съдебно-счетоводна експертиза. Препраща се към фактическите и правни доводи, изложени в исковата молба и депозираната пред окръжния съд писмена защита.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК и във връзка с твърдението, направено във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение, Апелативен съд - Бургас намира следното:

В случая не е налице недопустимост на решението на Сливенския окръжен съд по следните доводи и съображения:

Съгласно задължителната практика на ВКС (ППВС № 1/10.11.1985 годна и ТР № 1/17.07.2001 година на ОСГК на ВКС) недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, или ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В конкретния случай при служебната проверка за допустимост на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав счита, че същото е процесуално допустимо, като окръжният съд е разгледал исковата претенция съобразно въведените от ищеца твърдения, при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на производството и при липса на процесуални пречки. Неоснователни са доводите на въззивника за неправилно определена правна квалификация на иска, дължаща се на противоречие между същата и изложените в исковата молба и уточненията към нея фактически твърдения, както и несъответствието с отправеното искане. Окръжният съд е разгледал иска за заплащане на стойността на изпълнените от ищеца С. на заявеното в исковата молба основание, което изключва вероятността постановеното от него решение да е 3 недопустимо. В исковата молба е посочено, че в хода на изпълнение на договор, сключен по реда на ЗОП, са изпълнени и допълнителни С., които не са фигурирали в обема на първоначално възложената поръчка и не са били включени в общата цена по договора.

Посочено е, че за възлагането им не е било подписано предложеното споразумение по смисъла на чл. 116 от ЗОП, както и че се касае да непредвидени с договора за обществена поръчка, но необходими съобразно строителните правила и норми за обекта С., съгласно предписанията в заповедната книга по смисъла на чл. 168, ал. 4 от ЗУТ. Ищецът е поддържал, че по този начин стойността на обекта, собственост на ответната община се е увеличила за сметка за неговото реципрочно обедняване със стойността на труда и материалите, вложени в изпълнените С. извън договореното, поради което за него е възникнало правото да претендира заплащане на тези С. Привеждането на разместените имуществени блага в съответствие с принципите на справедливостта и възстановяването на баланса в отношенията между тях обуславя необходимостта на ищеца да бъдат заплатени действително и реално извършените от него С. Тези са именно фактическите твърдения по исковата молба и уточненията на същите, които очертават предмета на търсената с иска защита, разгледани са от съда и въз основа на тях е определена и правилната правна квалификация - чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал, а и това не е спорно между страните, че на основание чл. 112 и сл. от ЗОП и в изпълнение на решение № РД-15- 2794/13.11.2019 година, на 22.03.2019 година между въззивника - възложител и въззиваемите дружества съдружници в консорциум „Строителство Сливен, спортен комплекс Асеновец“ изпълнител е сключен договор, по силата на който първият е възложил, а вторият се е задължил да изпълни обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на С. на обект: „Основен ремонт на спортен комплекс „Асеновец“, град Сливен“, съгласно техническата спецификация на възложителя, инвестиционния проект и другите изходни данни, техническото и ценовото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора. Срокът на договора е установен на 205, но не повече от 210 календарни дни и започва да тече от датата на съставяне на протокол образец 2 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съгласно представената оферта и линеен график. Съгласно чл. 3, ал. 1, общата стойност на договора е в размер на 1 114 046.02 лева без ДДС или 1 336 855.22 лева с ДДС. Плащането се извършва по банкова сметка, като е предвидено авансово плащане от 30% от сумата на изпълнението, междинни плащания в размер до 60% и окончателно плащане в размер на останалата част. Предпоставките за извършване на така уговорените плащания са определени в чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от процесното писмено съглашение. В чл. 3, ал. 5 от същото е инкорпорирано съгласието на страните, че възложителят ще заплати до 2 % непредвидени разходи за С., включени в 4 ценовата оферта на изпълнителя, при изпълнение на поръчката, след доказаната им необходимост и направено одобрение и съответните доказателствени документи за извършването им. Дефинирани са и непредвидените разходи за строителни и монтажни работи, а именно: разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на сключване на договора обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Същите се остойностяват по параметрите на ценообразуване на дейностите, заложени в ценовото предложение и заверени копия от фактурите за закупуване на вложените материали. Съобразно чл. 19, ал. 1 от договора, изпълнителят ще отстрани възникналите повреди, констатираните скрити дефекти и некачествено изпълнени работи по време на гаранционния срок за своя сметка, считано от датата на уведомяването му, което следва да бъде направено писмено. Вземат се предвид гаранционните срокове, посочени в чл. 20, ал. 4, т. 1, 3, 4, 5 и 7 от Наредба № 2/31.07.2003 година за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В случай, че изпълнителят не отстрани проявените в гаранционния срок недостатъци за своя сметка, съгласно чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от договора за обществена поръчка, възложителят може и сам да отстрани повредата, като изпълнителят дължи възстановяване на направените разходи; за сметка на изпълнителя са и всички разходи по отстраняване на скрити дефекти.

Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae8b13ed-86b2-4505-a934-c005d7372796