Решение № 5447 от 08.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5447 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

В. Недева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от В. Недева Въззивно гражданско дело № 20231100500063 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбраузвано е по въззивна жалба на А. Ф. А., чрез адв. И. Д., срещу решение № 20043026/18.06.2022 по гр. д. № 4513/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 90 състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Ф. А. иск с правно основание чл.

439 ГПК срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД за признаването за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземанията по изпълнителен лист, издаден на 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 17195/2011 г. по описа на СРС за сумите в размер на 2475,97 лв. - неплатена главница по договор за кредит за покупка на стоки № PLUS-01239393/04.08.2008 г., договорна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 20.01.2011 г. в размер на 1172,58 лв., мораторна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 15.04.2011 г. в размер на 648,66 лв. и 185,94 лв. разноски по делото, въз основа на който е било образувано изп. дело № 20128500400199 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, и ищецът е осъден да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД разноски по делото в размер на 100 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззивникът поддържа, че районният съд не е взел предвид настъпилата 1 перемпция в рамките на изпълнителното производство и не е коментирал наличието или липсата на този двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя. В жалбата се сочи, че в периода от 10.05.2012 г. до 16.12.2014 г. е налице двугодишен срок на бездействие, с изтичането на който срок изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, поради което изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона на 10.05.2014 г., към който момент са се осъществили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това се счита, че всички изпълнителни действия, които са цитирани от районния съд, извършени след 10.05.2014 г. не биха могли да породят действие и да доведат до прекъсване на започналата да тече погасителна давност, тъй като същите са извършени по прекратено по силата на закона изпълнително дело. По тези съображения се счита, че погасителната давност е изтекла.

Освен това се оспорва и изводът на СРС, че изпращането на запорни съобщения от 01.02.2016 г. и на 07.01.2021 г. съставлява предприемане на изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност, тъй като с тези запорни съобщения се налагани запори на банкови сметки на ищеца, на които по изпълнителното дело вече е бил наложен запор, съответно през 2012 г. и 2014 г. Поради това се счита, че повторните запорни съобщения не пораждат правно действие, още по-малко водят до прекъсване на започналата да тече погасителна давност. С оглед на това се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „К.И.И. БГ“ ЕАД, чрез юрк.

М.М., излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че постановеното решение е законосъобразно и съобразено с утвърдената практика на българските съдилища и ВКС, в която насока се излагат подробни съображения.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното решение се приема, че в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е бил издаден изпълнителен лист от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 17195/2011 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 20128500400199 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, както и че вземанията по този изпълнителен лист са били прехвърлени на „К.И.И. БГ“ ЕАД по силата на договор за цесия. Прието е за установено, че изпълнителното дело е образувано на 28.02.2012 г. въз основа на молба от взискателя, с която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ; че на 19.03.2012 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на ищеца и длъжник в изпълнителното производство спрямо „Уникредит Булбанк“ АД, на 22.03.2012 г. и на 10.05.2012 г. спрямо „Юробанк И Еф Джи България“ АД, на 16.12.2014 г. спрямо „Банка ДСК“ АД, на 01.02.2016 г. спрямо „Уникредит Булбанк“ АД. Въз основа на молба от 07.03.2017 г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е конституирано като нов взискател, като с молба от 05.08.2020 г. е поискало от ЧСИ да извърши справка за наличните сметки на длъжника в банките в страната, да наложи запори и да насрочи дата за извършване на 2 опис на движими вещи. На 07.01.2021 г. по отношение на вземане на длъжника по банкова сметка, открита в „Банка ДСК“ АД, е наложен нов запор.

При така установеното от фактическа страна, СРС приема, че по отношение на процесното вземане е приложима петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД; че заповедта за изпълнение е влязла в сила най-рано на 29.05.2011 г., когато е изтекъл двуседмичният срок за подаване на възражение, ако тя е била връчена на длъжника в деня на издаването й, и най-късно на 22.12.2011 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, то петгодишният давностен срок е започнал да тече най-рано от 29.05.2011 г. и най-късно от 22.12.2011 г., като е бил прекъснат с подаването на молба за образуване на изпълнително дело и възлагането на действия от взискателя по чл. 18 ЗЧСИ, с извършените от ЧСИ изпълнителни действия по налагането на запори на 22.03.2012 г., 10.05.2012 г.,16.12.2014 г., 01.02.2016 г. и 07.01.2021 г. Прието е, че производството по изп. дело не е перемирано, защото взискателят винаги предприемал действия, с които е искал от ЧСИ извършването на определени изпълнителни действия, като между тези искания не е изтичал период по-дълъг от две години.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед на разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Изпълнително дело № 2018500400199 г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, е образувано на 28.02.2012 г. по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 21.12.2011 г., издаден по гр. д. № 17195/2011 г. по описа на СРС, 41 състав, на основание чл. 404-409 ГПК, вр. чл. 416 ГПК и заповед за изпълнение от 11.05.2011 г., с който А. Ф. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД следните суми: 2475,97 лв. – главница, 1172,58 лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 20.01.2011 г., 648,66 лв. – лихва за забава върху главницата за период от 19.12.2008 г. до 15.04.2011 г., ведно със законната лихва от 27.04.2011 г. до изплащане на вземанията, както и сумата 185,94 лв. – деловодни разноски.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане за събиране на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

На 06.03.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до избрани от него банки, като са наложени запори на сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД (на 19.03.2012 г.), „Юробанк И Еф Джи България“ АД (на 19.03.2012 г.), „Банка ДСК“ ЕАД (на 12.03.2012 г.).

На 12.04.2012 г. отново са изпратени запорни съобщения до банки.

На 26.04.2012 г. е постъпил отговор от „Уникредит Булбанк“ АД на запорните съобщения от 06.03.2012 г. и 12.04.2012 г., с който ЧСИ е уведомен, че сметките на длъжника в банката са блокирани.

Във връзка със запорно съобщение от 12.04.2012 г. от „Юробанк И Еф Джи България“ АД е постъпил втори отговор от 10.05.2012 г., че запорът е наложен.

На 19.12.2014 г. по изпълнителното дело е постъпил отговор на запорното съобщение от 12.04.2012 г., с който „Банка ДСК“ ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че А. Ф. А. е клиент на банката и сметката му е временно блокирана, като е направено искане за уточняване на името на длъжника.

Със съобщение изх. № 114071/22.12.2014 г. ЧСИ е уведомил банката за допусната техническа грешка в изписване на името на длъжника, при която 3 предимство следва да има ЕГН.

На 08.01.2015 г. е постъпило ново съобщение от „Банка ДСК“ ЕАД за наложен запор върху сметките на А. Ф. А. във връзка с направеното уточнение.

На 03.02.2016 г. по делото е постъпило писмо от „Банка ДСК“ ЕАД в отговор на запорно съобщение изх. № 14371/21.01.2016 г., с което писмо банката уведомява, че длъжникът има открита банкова сметка, по която е наложен запор. По представеното копие на изпълнително дело липсва запорно съобщение с изх. № 14371/21.01.2016 г.

На 04.02.2016 г. е постъпило писмо от „Уникредит Булбанк“ АД във връзка със запорно съобщение изх. № 14374/21.01.2016 г., липсващо в кориците на представеното копие на изпълнително дело, с което писмо банката уведомява, че наличните сметки на длъжника са запорирани, но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоар.

На 08.02.2016 г. е постъпило писмо от „Юробанк България“ АД във връзка със запорно съобщение изх. № 14377/21.01.2016 г., липсващо в кориците на представеното копие на изпълнително дело, с което писмо банката уведомява, че длъжникът има открита сметка, по която липса авоар.

По изпълнителното дело е постъпила молба 07.03.2017 г. за конституиране на основание чл. 429 ГПК на „К.И.И. БГ“ ЕАД като взискател по делото въз основа на сключен между него и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД договор за цесия. С молбата е направено искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

На 24.04.2017 г. на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която е насрочена дата за опис на движимо имущество за 29.05.2017 г. от 12:00 часа, като призовката е връчена чрез залепване на уведомление и няма данни за действителното извършване на описа.

На 01.06.2017 г. по делото е входирано писмо от „Банка ДСК“ ЕАД в отговор на запорно съобщение изх. № 70348/24.04.2017 г., липсващо в кориците на представеното копие на изпълнително дело, с което писмо банката уведомява, че длъжникът има открита банкова сметка, по която е наложен запор.

На 05.05.2017 г. по изпълнителното дело е извършена справка в регистъра на трудовите договори към НОИ, от която се установява, че длъжникът няма действащ трудов договор. Въпреки това на 09.05.2017 г. е изпратено съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника при „Център за градска мобилност“ ЕАД, в отговор на което дружеството уведомява, че в разплащателните му ведомости не фигурира лицето А. Ф. А..

На 28.04.2017 г. е постъпило писмо от „Юробанк България“ АД във връзка със запорно съобщение изх. № 70354/24.04.2017 г., липсващо в кориците на представеното копие на изпълнително дело, във връзка с което писмо банката уведомява, че длъжникът има открита сметка, по която липса авоар.

По изпълнителното дело е извършена справка в регистъра на БНБ, актуална към 16.10.2018 г., от която се установява, че А. Ф. А. е бил титуляр на следните банкови сметки: разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД (открита на 20.08.2004 г. и закрита на 09.01.2018 г.) и спестовна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД (открита на 15.06.2011 г. и закрита на 12.01.2018 г.); две разплащателни сметки в „Уникредит Булбанк“ АД (открити на 12.07.2006 г. и закрити на 27.02.2017 г.); една спестовна сметка в „Юробанк България“ АД (открита на 25.07.2001 г. и закрита на 30.07.2018 г.).

4

На 17.10.2018 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „С.Е.“ АД, „Търговска банка В.“ ЕАД, от които банки са постъпили отговори, че А. Ф. А. не е техен клиент.

На 17.10.2018 г. на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която е насрочена дата за опис на движимо имущество за 21.11.2018 г. от 14:30 часа, като призовката е връчена чрез залепване на уведомление и няма данни за действителното извършване на описа.