Решение № 89 от 15.07.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Оряхово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100333 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, общ. Мизия ул. «Шипка» №5, чрез адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „Триадица“ №5Б, ет.3, офис №311, с която е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес в гр.

София, община Столична, бул. „България” №49, бл.53Е, вх. „В“, ет.7 представлявано от С.Н.Н. Н. М.Л. и Я.К.Ч.-Управители, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г. е нищожен, като противоречащ закона;

- в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че клаузата на чл.3 от Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 650 лева е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД /поради противоречието й с добрите нрави/;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр.

София да заплати на ищцата Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия сумата в размер на 465,54 евро /четиристотин шестдесет и пет евро и 54 евроцента/, 1 представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.03.2026г. до погасяване на задължението.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2025 г. между Н. К. и „Профи Кредит България” е сключен Договор за потребителски кредит №40037520474 за сумата от 1000 лв., като договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 47.50 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 58.09 %, а общо дължимата сума е посочена в размер на 1260,96 лв.

Ищцата сочи, че реално дължимата сума е по-висока, тъй като освен главница и лихва са начислени допълнителни разходи и неустойка, свързани с непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от Общите условия и допълнително споразумение към договора.

На първо място се твърди, че е прекомерен размерът на възнаградителната лихва (ГЛП), като според ищцата договореният ГЛП от 47.50 % противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора. Позовава се на практика на ВКС, според която такава прекомерна лихва води до нищожност на клаузата по чл.

26, ал. 1 от ЗЗД.

Релевира се, че неправилно е формиран и е непрозрачен ГПР, като се сочи , че ГПР от 58.09 % е изчислен в нарушение на чл. 19 и чл. 11 ЗПК, тъй като:

1. не включва всички реални разходи по кредита; не е ясно как е формиран; не включва начислената неустойка; потребителят не е получил достатъчна информация за действителното оскъпяване на кредита.

Излагат се доводи, че е налице неравноправна и нищожна клауза за обезпечение и неустойка. Посочено е, че в чл. 10 от ОУ заемателят е задължен да предостави обезпечение (банкова гаранция, поръчител, ипотека и др.).

С допълнително споразумение е уговорено, че при непредоставяне на обезпечение се начислява неустойка от 650 лв., разсрочена за 12 месеца.

Според ищцата неустойката е прекомерна; противоречи на добрите нрави; има характер на скрито оскъпяване на кредита; цели неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаля ограниченията на ЗПК относно максимално допустимия ГПР.

Релевират се още нарушения на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като ищцата се позовава на чл. 22 ЗПК, според който при неспазване на задължителните изисквания относно съдържанието на договора, договорът е недействителен.

Поддържа се, че липсва ясна методика за изчисляване на ГПР и че не са посочени всички разходи по кредита.

2

Сочи се, че според чл. 23 ЗПК, ако договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита (1000 лв.), без лихви и други разходи.

Моли се, съдът да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г. е нищожен, като противоречащ закона; в условията на евентуалност на правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че клаузата на чл.3 от Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 650 лева е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД /поради противоречието й с добрите нрави/; на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София да заплати на ищеца Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия сумата в размер на 465,54 евро /четиристотин шестдесет и пет евро и 54 евроцента/, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.03.2026г. до погасяване на задължението.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Признава се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №40037520474, както и че на ищцата е предоставена и усвоена сума от 1000 лв.;

Оспорва твърдението, че над главницата са платени 465,54 евро, като се признава, че над главницата са платени 253,51 евро.

Според ответника договорът е сключен в изискуемата писмена форма, като той съдържа всички задължителни реквизити по чл. 10 и чл. 11 ЗПК и включва ясно посочени: размер на кредита; срок на договора; размер на вноските; ГЛП – 47.50 %; ГПР – 58.09 %; и общо дължима сума – 1260,96 лв., като към договора са предоставени погасителен план и Общи условия.

Сочи се, че ГЛП не противоречи на добрите нрави, като о тветникът поддържа, че няма законово определен максимален размер на договорната лихва; принципът на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД позволява страните свободно да определят лихвата; възнаградителната лихва не следва да се сравнява със законната лихва за забава; лихвите при небанковите финансови институции са по-високи поради по-големия риск; пазарните нива на лихвите при бързите кредити към релевантния период били около 53–54 %.

3

Ответникът счита, че съдебната практика, на която се позовава ищцата, е остаряла и не съответства на актуалните икономически условия, тъй като ГПР е правилно изчислен и законосъобразен

Според ответника:

1.

ГПР е изчислен съгласно ЗПК; методиката за формиране на ГПР е описана в Общите условия; не съществува законово изискване в договора подробно да се изброяват компонентите на ГПР; при фиксиран лихвен процент не е необходимо допълнително разясняване на допусканията при изчисляването му.

Релевира се, че неустойката не представлява скрито оскъпяване.

Ответникът поддържа, че:

2. неустойката е дължима само при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; тя има санкционен и обезпечителен характер; не попада в понятието „общ разход по кредита“ и не следва да бъде включвана в ГПР; съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите при неизпълнение не се включват в ГПР.

Ответникът счита, че:

3. изискването за обезпечение е законосъобразно; заемателят е бил предварително информиран за последиците при неизпълнение; срокът и условията за предоставяне на обезпечение не създават обективна невъзможност за изпълнение; неустойката не е прекомерна и не е неравноправна клауза.

Ответникът се позовава на чл. 19, ал. 6 ЗПК и твърди, че евентуално превишаване на допустимия ГПР води само до недължимост на сумите над допустимия размер, а това не води до недействителност на целия договор.

Сочи се, че при евентуална недействителност на клаузата за възнаградителна лихва следва да се приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД и клаузата да бъде заместена със законната лихва, без това да прави договора нищожен.

Моли се съда да отхвърли изцяло исковете за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит; да отхвърли и евентуалния иск за обявяване недействителността на клаузата от допълнителното споразумение относно неустойката, като се приеме, че договорът и допълнителното споразумение са валидни и законосъобразни.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

4

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложени по делото Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г., Погасителен план към него, приложимите общи условия и допълнително споразумение, сключен между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София и Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, се установява, че ответницата е получила в заем сумата от 1000,00 лева, като се задължил да върне сумата в общ размер на 1260,96 лева.

Посоченият в договора за кредит ГПР е в размер на 58,09 ℅, ГЛП е 47,50 ℅. Изчисленият от вещото лице по допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза ГПР е в размер на 55,74℅ при включени единствено главница и възнаградителна лихва, докато при включването и на предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 650 лева, то ГПР става 277,50 ℅. От заключението на която се установява, че дължимите по кредита суми са погасени предсрочно от ищцата и са както следва: главница – 1000 лева, равностойни на 511,29 евро; договорна лихва – 260,96 лева, равностойни на 133,43 евро; пакет допълнителни услуги – 650 лева, равностойни на 332,34 евро.

Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Предявеният в условията на евентуалност иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже, твърдението си, че сключеният с „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София - Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г. е нищожен, на твърдените основания, респ. че клаузата на чл.3 от Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №40037520474 от 06.10.2025г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 650 лева е нищожна, както и че е заплатила на ответника по този договор сумата в размер на 465,54 евро /четиристотин шестдесет и пет евро и 54 евроцента/ на отпаднало основание.

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, както и че е налице валидно облигационно отношение с ищцата Н.

О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, по силата на което има право да 5 задържи получената сума в размер на 465,54 евро /четиристотин шестдесет и пет евро и 54 евроцента/.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.